9 септември 1944 година остава най-противоречивата дата в новата и най-новата история на България. Паметна дата, която и до днес разделя обществото ни. За мнозина тя е повод за празник, тъй като я свързват с премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество. За други 9 септември е ден на траур, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост и почернил живота на българите. Историците също не могат да дадат единодушна оценка на събитията отпреди 74 години. В историографията преди 1971 г. се нарича „народно въстание“, в последвалия период до 10 ноември 1989 г. 9 септември приема определението „социалистическа революция“, а след промяната на политическия режим през 1989 г. събитието се определя като „военен преврат“.

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.

„Ние, обяснявайки историята, не трябва да оправдаваме или да осъждаме никой. Нямаме право да се намесваме и да променяме историческите факти, а само да предаваме истината“, коментира по повод днешния 9 септември председателят на НЧ „Ген. Георги Тодоров“, полк. Стоян Ушатов и зам. председател на СОСЗР. Пред „Камертон“  полк. Ушатов разказа за събитията на паметната дата в Дупница.

За добро или лошо дупничани са непредсказуеми и винаги се отличават със своя характер и поведение. Примерите в историята са много, а един от тях е развитието на събитията на 9 септември 1944 година. Дупница е единственият град в България, в който тогава властта е взета чрез сражение между партизаните и полицията, има убити и от двете страни. „Районът ни е много особен. Причините за това са много, едни са свързани с близостта на българската граница до града ни, която се намира тогава при с. Бараково, формирала се след Освобождението от турско робство. В чисто географско отношение Дупница се намира на кръстопът и затова много бежанци и емигранти от Егейска, Пиринска и Вардарска Македония се заселват тук. През 20-те години градът известно време се управлява от кмет комунист - Коста Петров. Избраният преди него Георги Муструков е убит при Черния мост. Градът винаги е бил средище на въоръжени чети, автономисти, върховисти, анархисти, харамии и т.н.“, казва полк. Стоян Ушатов в опит да си обясни местната народопсихология в контекста на историята.

Стоян Ушатов - председател на НЧ "Ген. Георги Тодоров", гр. Дупница

Въоръжената съпротива в Дупнишкия край започва след нападението на СССР от страна на Германия. В района се сформира втората в България партизанска чета, която впоследствие прераства в партизански отряд, който носи името на убития кмет на Дупнишката комуна Коста Петров. Командир на партизанския отряд е Васил Сотиров Демиревски-Желю, политкомисар е Асен Васев-Аджията, а интендант Моис Аврамов. В състава на четата е и Събка Златанова, първата жена партизанин в България. Към средата на 1944 г. партизанското движение в нашия край силно се разраства. Стимул за това е и преминаващата през района през месец май партизанска бригада на Боян Българанов и Славчо Трънски. Тя е добре въоръжена с английско оръжие, спуснато им от самолети в района на Трънско. Този контакт е осъществяван от английска военна мисия с ръководител майор Франк Томпсън (личността на майор Томпсън придоби популярност у нас през 2013 г., когато Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“ се поклони на гроба му край ботевградското село Литаково).

Майор Франк Томпсън, снимка: socbg.com

Целта на бригадата е, преминавайки през Дупнишка, Горноджумайска и Гоцеделчевска околии, да се настани в подходящо място в Пловдивско и след съединяване на другите партизански отряди в този район, да бъдат прехврърлени въоръжение и боеприпаси от английски и съветски самолети. На тази идея категорично се противопоставя Желю Демиревски и се аргументира, че района е силно наситен с войскови и полицейски части. Независимо от това той е принуден от Боян Българанов да организира преминаването през Дупнишката околия. При пресичането на река Рилска попадат на добре организирана засада и с бой бригадата се изнася на Царев връх. Падат убити партизани, много са ранени, голяма част от тях се откъсват в непознат район. Впоследствие са избити от жандармерията. На Царев връх избухва скандал между Желю Демиревски и Боян Българанов. Желю му предоставя водачи от партизани, които познават района към Гоце Делчев, а своят Дупнишки отряд връща обратно в Рила планина.

 Боян Българанов и Бърко от Югославската народноосвободителна войска след срещата в Цариброд /Димитровград/ 1. Х. 1944 г., снимка: lib.sudigital.org

След смъртта на Цар Борис III на 28 август 1943 г. управлението на страната се осъществява от регентите и прогерманското правителство. Активността на военните срещу съпротивителното движение произхожда от престъпна заповед на правителството на България. В началото на пролетта на 1944 г. регентите вземат решение и възлагат на армейското ръководство организацията на борбата с вътрешните врагове, а именно с партизаните и антифашистката съпротива. Задачата е предоставена на българската армия, което по същество е престъпление, тъй като армията не е създадена да потушава вътрешни конфликти. За тази цел има много други въоръжени сили. По този начин престижът на армията е уронен, още повече че изпълнявайки това постановление, офицерите вършат военни престъпления, заради което след 9 септември заплащат с живота си. Създават и специализирани подразделения от армията като ловни роти и жандармерийски дружини. Основната им дейност се състои в залавяне на партизани и ятаци. За главата на заловен партизанин са се давали по 50 000 лева.

В Дупница се сформира Седма жандармерийска дружина, в която се записват доброволци и офицери от армията. Млади, добре въоръжени момчета дори тръгват съвсем сами в планината на лов за партизани, за да може да получат пари. Дружината държи територията на цялата дивизионна област-Горноджумайско, Дупнишко, Радомирско, Кюстендилско. Жандармерийската дружина получава транспортна техника и въоръжение, извършват се акции срещу партизани, ятаци, включително и деца в околиите на Дупница, Горна Джумая, Гоце Делчев. Станке Димитров-Марек, който се намира в СССР, чрез своята радиостанция „Христо Ботев“ започва да излъчва критични предавания срещу правителството на България.

Снимка: probuzhdane.blogspot.com

Непосредствено преди 9 септември Геогри Димитров убеждава Сталин да обяви официално война на България с цел примирието да се подпише в присъствието на съветска делегация, а не пред делегациите на Англия и САЩ. Причината е, че Уинстън Чърчил иска да затрие България от картата на света, а София да бъде превърната в картофено поле. Това спасява всъщност страната ни от поредната катастрофа. До 5-ти септември България и СССР се намират в добри дипломатически отношения. Заради руската намеса и до момента България запазва своите граници. В противен случай е трябвало да подпишем мирен договор, безусловна капитулация, заради обявенета по-рано от нас война на Англия и САЩ през 1941 г.

В Дупншкия партизански отряд обаче не всички членове са комунисти. Там има анархисти, земеделци, безпартийни, РМС, ЗМС, там дори е  големият анархист Трендафил Марулевски - Янко. В нашия отряд с останалите партизани от бригадата на Славчо Трънски е известният Йонко Панов, емигрант след въстанието през 1923 г. в СССР. Идвайки в България, той е със звание полковник, дадено му от съветската армия. Попада в бригадата, но има спорове с Боян Българанов и остава в Дупнишкия отряд. Когато по идея на Желю Демиревски се взема решение да се създаде мощен обединен Рило-Пирински отряд, той се среща с ръководителите на Горноджумайския и Гоцеделчевския отряд. Установяват връзка, избира се командване и се взема решение да се организира Жабокрекската акция. Там има четири обекта за нападение. Разработва се операцията по военен начин с помощта на Йонко Панов, който е началник щаб на отряда. Между другото той е човекът, който през 1956 г. произнася разгромителна реч срещу Тодор Живков. Заради това той е извергнат, изселен е в Северна България, заболява от сърце, не му е позволено да се лекува и умира. Когато се събират в обединения отряд, всички са съгласни командир да стане Йонко Панов. Той отказва, защото по собствените му думи е военен и може да командва само полкове, дивизия, затова начело на партизанския отряд застава Желю Демиревски. Той е всеобщо признат като добър партизански командир.

Дупнишкият отряд продължава да съществува, но с нов командир. Това е Асен Васев - Аджията. След операцията в Жабокрек остава в Дупнишко да оперира с няколко чети, а Желю Демиревски с останалите партизани се изнася в горите над Разлог. Там пишат писмо до офицерите и командаването на военните с призив да се присъединят към партизанските части. По този начин те могат да запазят своите чинове и длъжности, но и ще получат най-голямата и висока награда - признателността и любовта на българския народ. Писмото е подписано от щаба на Рило-Пиринския партизански отряд с командир Желю Демиревски, комисар Кръстьо Стойчев и началник щаб Йонко Панов.

Дупнишки партизани в Разлог, снимка: НЧ "Ген. Георги Тодоров", гр. Дупница

На 8 септември се издава амнистия и се отварят затворите, като на свобода излизат всички политически затворници. В Дупница с влакове в същия ден пристигат затворници, които завземат властта. В същия ден в Рила, чувайки че съобщават по радиото положението, партизаните от дупнишкия отряд слизат от планината, превземат без бой войнишки подразделения при Кочериново и Мурсалево. Вземат речение да дойдат и в Дупница. На 9 септември с три камиона от Рила, дупнишките партизани събират и участниците в превземането на Кочериново и Мурсалево и с развети знамена тръгват към града. В Дупница партизаните, движейки се по главната улица, която излиза на площада, при Каменния мост виждат преминаващ полицай. Партизаните пеят песни, викат „Ура“, полицаят се стряска, започва да бяга, но те успяват да го убият, като хвърлят по него бомба. След това отиват в сградата на жандармерията, която се е намирала на мястото на днешната гимназия по облекло и стопанско управление. Тогава по-голямата част от жандармерията е липсвала, защото е изнесена надолу към Гоцеделчевско, за да атакува партизаните. Останалите малко жандармеристи в сградата започват да бягат към Кършия. В движение си хвърлят куртките, за да не си личи, че са военни. Партизаните се довъоръжават, огромна част от населението също се снабдява с оръжие. Ентусиазмът на народа е огромен.

След това се обкръжава полицията, която се намира на мястото на днешната сграда. Започва жестока съпротива, защото полицаите виждат, че колегите им биват убивани. Трудно е да се каже кой е инициатор на тези кървави събития. Накрая сградата е превзета, строяват останалите живи полицаи. Една жена от партизанките вижда измежду тях мъж, който по-рано е казал да й бъде отрязана гърдата, за да не кърми комунистическо семе. За отмъщение с един автомат всички останали биват убити. Междувременно всички други институции, включително и общината, са се предали. По този начин, с бой, е превзето полицейското управление. Общо жертвите са един партизанин и около 11 полицаи.

Посрещане на Рило-Пиринският отряд в Дупнница, снимка: НЧ "Ген. Георги Тодоров", гр. Дупница

На 11 септември пристига Рило-Пиринският отряд от Разлог с камиони. Цялото население излиза на площада и ги посреща, като начело стои Желю Демиревски. Верен на командирската си практика и усет, Желю издава заповедта да се забрани всякаква стрелба във въдуха. Забранява и всякакви убийства на територията на околията. Оказва се обаче, че ръководството на партията вече е осъществено от политическите затворници и за партизаните „няма място“.

В останалаа част на България полицаите изпълняват своите задължения още известно време, като са подменени от новосформираната Народна милиция. Народният съд е започнал да действа. Той е определен от съюзниците, като е задължителен във всички страни, които са били сателити на Германия (Италия, Румъния, България, Хърватия, превзетите Чехия, Полша, Норвегия, Франция). Много често се допуска грешка, че Нюрнбергският процес е осъдил само нацистки военопрестъпници. Процесът е следствие на всички престъпления, които са извършени по време на войната. В Дупница около 82 души преминават през Народния съд. За известна доза демократичност говори фактът, че между 5 и 7 души от обвиняемите са освободени като невиновни. Голяма част от тях са осъдени на различни срокове лишаване от свобода ( 2, 5, 7, до 15 години).

„Осъдените на смърт са разстреляни в края на Старите гробища в града. Много от осъдените може би заслужават по-малки присъди, но съдът е повлиян от големите митинги в центъра на града. Това са само мои разсъждения, не претендирам за крайна оценка на обстоятелствата. На болшинството от тях обаче присъдите съответстват на извършените престъпления, които са съвсем реални “, смята Стоян Ушатов и предлага всеки сам да прецени следните случаи:

Когато трънските партизани, преминавайки през селата и извършват мобилизация, те взимат майка и две деца от едно семейство. Убити са от дупнишки полицаи. От друго село взимат двама братя и една сестра. Най-големият брат е на 19 години, а сестра им е само на 16. В една вила биват измъчвани продължително време. Откарват ги в местнотта „Оресите“ под Жабокрек, за да си изкопаят гроба.

В разпитите си участниците заявяват: „След като си изкопаха гроба, им казахме че дълбочината е достатъчна. Те излязоха, разтреляхме ги и ги наблъскахме в гроба. Момичето падна с главата надолу, заголи краката, което много ни възбуди. Ние я извадихме и 5 души от нас се изгаврихме с тялото й. Въпреки че беше топла все още, не успя да ни задоволи. Един от подофицерите отказа да го направи. Тогава поручикът извади пистолета и му заповяда да й изреже половите органи и да си ги постави на члена, в противен случай ще бъде разстрелян...“ . Това е потвърдено от независими разпити на участниците в този престъпен акт, допълни Стоян Ушатов.

На смърт е осъден и старши полицаят Крум Керенков, който е обикновен полицай, но известен със своята жестокост. Назначен е като комендант на етапния лагер в Дупница от 5-ти до 17-ти март 1943, където през месец март 1943 година са престояли над 1 400 евреи преди депортирането им за лагерите на смъртта в Полша. За 11-те дни, през които е действал етапния лагер, Керенков по три пъти на ден разглежда устите на евреите, за да търси златни зъби и да ги вади с клещи.

Погребението на Желю Демиревски, снимка: НЧ "Ген. Георги Тодоров", гр. Дупница

Освен осъдените от Народния съд на разстрел, има убити без съд и присъда. Тези убийства не са извършени само от комунисти. В тях участват евреи, анархисти, земделци и др., които обясняват своите действия с предишни жестокости, извършвани към техни родители.  

 „Нито можем да ги обвиняваме, нито да ги оправдаваме. Всеки случай трябва да се вземе поотделно и да се разглежда внимателно. Но понякога революцията изяжда своите деца", завърши разказа си за дупнишкия Девети септември полк. Стоян Ушатов.