На 8 юли се навършват 90 години от смъртта на Дупнишкия Алеко, наричан още Учителя. По този повод разговаряме с директора на Историческия музей Анелия Геренска и уредника Александър Китанов - куратор на изложбата „Учителят, туристът общественикът“, посветена на Никола Додов.  

Две акушерки с дългогодишен опит говорят пред „Камертон“ за проблемите на родилната помощ в България. 

„Никога не трябва да подценяваме планината. Тя веднага наказва нашето пренебрежително отношение. Планината е могъща, величествена, трябва да сме смирени пред силата й. Никоя самонадеяност не води до нищо добро“. Това казва в интервю за „Камертон“ Божидар Джокин - един от най-опитните и дългогодишни планински спасители в Дупница, с когото разговаряме за опасностите, които ни дебнат в планината, как да бъдем подготвени за тях и как да постъпим в случай на инцидент. 

"Когато постим, ставаме по-меки, по-смирени спрямо другите, по-наблюдателни спрямо мислите си дори. Към другите хора ставаме по-отстъпчиви, по-толерантни, дори да ни предизвикват остреща. Постът наистина ни помага да станем по-добри, защото този пост е едно от нашите оръжия. Постът и молитвата", казва в интервю за "Камертон" богословът Живка Мантаркова. 

„В живота си на никого не съм направил нищо лошо. Но за съжаление, виждам погледи, които ме мразят, хора, които ме ненавиждат, чета коментари, които не знам защо се появяват. В личен план ще работя за това да променим мисленето на дупничани в посока, че живеем в демократично и пазарно общество. Другата ми лична мисия е свързана с образованието, третата -  с малките населени места. Ще обърна образованието с хастара наобратно, каквото и да ми струва това“, каза пред „Камертон“ новият председател на Общинския съвет в Дупница.  С него разговаряме още за равносметката от местните избори, за това кой кого асимилира -  ГЕРБ СДС или СДС ГЕРБ на местно ниво и какви промени да очакваме в работата на Общинския съвет.

„В Англия душата ми беше празна“, сподели в интервю за „Камертон“ актьорът, който загърби прагматизма и се върна към призванието си. 

„Арт терапията е осъзнаване. Тя е откриване на истинския проблем, който може да е стоял затаен на дъното, за да не се усеща болка. Човек, когато изпитва лоши изживявания в живота си обикновено ги натъква в съзнанието си, за да ги забрави. Проблемът е, че те си стоят там. Идеята е да се измъне от този капан и да знае, че не може отново да се случи. Да гради върху себе си и да направи живота си по-добър в бъдеще“, каза пред „Камертон“ арт терапевтът Анита Богословова. 

Един от най-известните дупничани в света посети родния си град половин век след като напуска България. Алцек Мишев, който преплува Атлантическия океан в басейн, опита се да лети с плавници и успя да обедини музиката и живописта в едно, се бе превърнал в митична личност за Дупница. Днес обаче авангардистът, който се опълчи срещу модернизма, макар че няма да се върне в България, по всичко личи, че може отново да бъде част от културния живот на нашия град. Вече планира да нарисува мащабна картина специално за Дупница, прие да открие своя изложба в Околийската къща и декларира готовност да помага за възвръщането на самочувствието на Дупница на европейски град. Защото, по собствените му думи, Дупница е българският Гренобъл и защото Дупница е една от причините да стане художник.

Търновските общественици Паскал Пиперков и Евгени Коев разказват пред „Камертон“ за организирания от тях първи национален поклоннически поход „Светият път“ – по стъпките на монашеската процесия, която преди точно 550 години е пренесла мощите на св. Иван Рилски от Търново в създадения от него Рилски манастир. Както вече сме писали, Дупница със своя Бели път също е част от начинанието, а организаторите се надяват на голяма подкрепа от страна на дупничани.

„Винаги съм знаела, че ще бъда учителка и винаги съм искала да работя само като учителка“. Това казва за себе си Маргарита Сапунджиева, която преподава история и цивилизации и география и икономика в СУ „Св. Паисий Хилендарски”, гр. Дупница. Когато тази най-благородна професия е осъзнат избор за реализация, когато си добър човек и обичаш децата и работата си, успехът е неизбежен. Маргарита Сапунджиева е от учителите вдъхновители и макар да скромничи, че просто си върши работата, изпълнява ролята на истински духовен водач на своите ученици. В основата на своята работа в клас и в многобройните извънкласни дейности тя поставя като своя голяма цел патриотичното възпитание на децата и младежите. Притежава умението да увлича учениците, да ги провокира да изследват миналото, да анализират настоящето и да гледат смело в бъдещето. Неизброими са наградите, спечелени от нейните ученици на различни конкурси и ученически форуми. Тяхното признание е най-важно за нея, но след 28-годишен стаж в училище Маргарита Сапунджиева получи признание и от Министерството на образованието и науката. Тази година по случай 24 май тя бе наградена с почетното отличие „Неофит Рилски“ за дългогодишна, цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищното образование.