Любовта на Димитър Димов към Испания се ражда в Дупница

Известно е, че големият български писател е страстен почитател на Испания и страната на Сервантес заема централно място в неговото творчество. Димитър Димов започва да учи испански език и литература като студент по ветеринарна медицина, но първите си испански думи научава още в своето най-ранно детство в Дупница от местните испански евреи. След повече от две десетилетия отново в Дупница Димов прави първите си опити да опише своята „испанска авантюра“ – едногодишният му престой на Иберийския полуостров, който дава невероятен тласък на писателската му кариера. Днес в центъра на испанската столица Мадрид е поставена паметна плоча на автора на „Тютюн“ и „Осъдени души“.

 

В този дом живя и твори през 1943 г. знаменитият български писател Димитър Димов (1909-1966), голям приятел на Испания. Мадрид си спомня за него на 21-вата годишнина от неговата смърт. 23 юни 1987 г.”. Това пише на паметната плоча на Димитър Димов, която се намира в самото сърце на Мадрид. Заслугата за поставянето на паметния знак в Испания е на писателя Хуан Едуардо Сунига, с когото Димов поддържа дългогодишни приятелски отношения.

 

 

Интересът и любовта на Димитър Димов към Испания са всеизвестни. Той започва да учи испански език като студент във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, посещава лекции по испански език и литература, а по-късно продължава да усъвършенства знанията си, четейки испански автори в оригинал. Любовта на писателя към Испания обаче се ражда у него още в детските му години в Дупница. Известно е, че тук в средата на XVI век се заселват испанските евреи, наричани сеферадим. Самите местни евреи се наричали шпаньоли и говорели на развален испански език. Именно от тях Димитър Димов, още ненавършил 10 години, научава първите си испански думи. Години по-късно, вече като утвърден писател, Испания се превръща в една от основните теми в неговото творчество.

 

От изложбата "Испания - мечта и вдъхновение" на къща музей "Димитър Димов"

 

Мечтата му да посети Испания се сбъдва през януари 1943 г. Тогава докторът по ветеринарна медицина Димитър Димов заминава да специализира хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон и Кахал“. Въпреки че там го отвежда научната работа, желанието му за това посещение е продиктувано в огромна степен и от неговия писателски интерес към страната, както изтъква самият той във всички свои автобиографии. Пътуването му се осъществява в разгара на Втората световна война и е изпълнено с множество премеждия и опасности, включително преживява няколко тежки въздушни нападения в Берлин. Специализацията му продължава една година, през която наред с научната работа Димов успява да опознае още по-добре културата на своята любима Испания. В Мадрид пък се чувства като в роден град, изучава го толкова добре, че, по собствените му думи, в метрото упътва самите испанци. В писмо до неговия колега проф. Моско Москов пише: „Едва ли можеше някой да измисли нещо по-полезно за мен от това – да видя Испания с нейния блясък, с нейните цветове, с нейните празници и културни богатства! Оня ден бях в музея Прадо и просто излязох смаян от онова, което видях. Представете си една безценна сбирка от най-хубавите картини на Рубенс, Мурильо, Гоя, Веласкес, картини, които завладяват така, че просто бихте желали да ги изучавате цял живот. Представете си след това удоволствието да четете в оригинал „Дон Кихот“, който представлява цяла философия, но да го четете, след като сте се запознали, макар и повърхностно, с коментаторите му. Представете си всичко останало в Испания – слънцето, синьото небе, портокалите, бананите, за да разберете до каква степен бях замаян!“  

 

От изложбата "Испания - мечта и вдъхновение" на къща музей "Димитър Димов"

 

В Испания Димитър Димов случайно се запознава с представител на Йезуитския орден. Гостуване в Толедо засилва интереса му към католицизма и го превръща в една от повествователните нишки в романа „Осъдени души“ - разказ за невъзможната и изпепеляваща любов между англичанката Фани Хорн и йезуитския свещеник отец Ередиа, излязъл от печат през 1945 г. Действието в романа се развива по време на Гражданската война в Испания, която също се превръща в една от темите в творчеството на Димов. През 1949 г. той пише статията „Защо се биха за Испанската република?“, три години по-рано, вдъхновен от пътуването и престоя си в Испания, пише пътеписите „Януарска пролет“, „Куха Испания“, „Кастилска зима”, „Сан Себастиян”, а през 1963г. -  пиесата „Почивка в Арко Ирис”.

 

Кадър от филма на Въло Радев "Осъдени души" (1975г.) по романа на Димитър Димов

 

През 1944 г., скоро след като се прибира в България след едногодишния си престой в Испания, Димитър Димов прекарва известно време в Дупница. Тук той започва да пише впечатленията си от своето испанско приключение и междувременно точно тук и по същото време предлага брак на своята първа съпруга Нели Доспевска. Кани я на срещна пред черквата „Св. Георги Победоносец“, където изненадващо отправя своето предложение за женитба. По това време Втората световна война все още е в разгара си, минали са само няколко месеца от бомбения ад над Дупница на 4 януари 1944 г., а в небето над града продължават въздушните битки. За това как се отразяват тези драматични събития на творческата работа на писателя самият Димитър Димов разказва в писмо от Дупница отново до своя колега и приятел проф. Москов: „Вече починах напълно от испанската авантюра и неприятните й преживелици се превърнаха само в спомени, които сега разправям с радост на годеницата си. Тук има почти всеки ден въздушни тревоги. Крием се по скривалища, изкопани в околните хълмове. Обикновено към 10 часа вечерта лампите угасват, а след това свирват сирените и народът хуква към скривалищата, отправяйки най-ужасни клетви към англичаните. Над града и околностите му се развиват често въздушни боеве. По 5-6 наши изтребители се хвърлят сами срещу грамадни неприятелски ята. Много подтискащо е да гледа човек тази неравна битка.

.................................................

Сега почнах да пиша впечатленията си от Испания, а освен това и един разказ, на който героите са един контрабандист на наркотични вещества, една смахната англичанка и едно испанско кюре. Разказът обещава да излезе удивително глупав. Това е, защото понастоящем се намирам, тъй да се каже, в идейна безпътица. Католическият мироглед на испанците се различава основно от нашия, но от друга страна човек не може да се отърве от влиянието му. Лично за себе си не съм се изяснил и не съм взел становище, поради което героите в разказа излизат съвсем гротескни. Същото е на пътните бележки. Мъча се да застана на обективно гледище, т.е. без да бъда набожен или подигравателно скептичен, но тогава изчезва колоритът. Изобщо, трябва да се намери някакъв път, някаква опорна точка за преценката на Испания, което сега е много трудно: вижда ми се съвсем лекомислено да се занимавам с това сега, когато неприятелят превръща градовете ни в развалини“.

 

Дори само тези думи на Димитър Димов са достатъчни, за да стане ясно, че в неговото творчество няма да срещнете Испания от наложените стереотипи и повърхностни представи – страната на сиестите и фиестите, на вечните празници, тореадорите, танцуващите циганки и т.н. Димов изучава и успява да предаде чрез произведенията си в дълбочина културата на страната, нейната реална идентичност, вниква в психологията на испанския народ. Според испанисти и познавачи на творчеството на Димитър Димов той е и един от малцината творци в световната литература въобще, успели да пресъздат в дълбочина, с неговата сложност и трагизъм, един от най-големите социално-политически сблъсъци на 20 век – Испанската гражданска война (1936 – 1939). Затова Испания му е признателна и преди повече от 30 години поставя негова паметна плоча на фасадата на къщата в Мадрид, в която е живял по време на престоя си там. Сградата се намира на Плаза де ла Леалтад 2, на 5 минути пеша от музея „Прадо“, зад фонтана „Нептун“. А пък това, че именно в Дупница се ражда любовта на Димитър Димов към Испания е само пример, че на този свят няма нищо случайно.

 

 „Има две Испании. Едната е голяма и велика, защото живее от векове и представлява самият испански народ. От нея се родиха Колумб, Сервантес, Веласкес, Гоя, Кахал. (…) Това е Испания на свободната мисъл, на скромността, труда, човещината и пламенното сърдечие. (…) Тази Испания роди републиката. Но има и една друга Испания, която също живее от векове, впита като паразит в тялото на първата. Нейните цезари и монаси дадоха на света Инквизицията и Лойола, кръвопролитни войни и разорение. (…) През 1936 г., подкупена с чуждо злато, въоръжена с чуждо оръжие, тя се вдигна с подлостта на убиец от засада, за да умъртви републиката.
Из „Защо се биха за Испанската Република“, Димитър Димов

 

Днес се навършват 55 години от смъртта на писателя. На 31 март 1966 г. Димитър Димов, в качеството си на председател на Съюза на българските писатели, заминава с делегация за Букурещ на среща със Съюза на румънските писатели. Умира внезапно на следващия ден, 1 април, на летището в Букурещ.