Читалището в село Крайници е създадено през 1910 г.  по инициатива на местните учители, които навсякъде в страната в онези времена на рабоство и ширеща се неграмотност са духовните водачи и будители на българското население. Именно учителите дават името на НЧ „Развитие“, в което закодират необходимостта и жаждата на местните жители за напредък, духовен живот и просвещение. Местният краевед Васил Николин отбелязва в книгата си „История на село Крайници“, че читалището тогава има за цел да разшири и закрепи придобитата в училището грамотност, както и да приобщава членове за издигане на културата на земеделието. Друга съществена цел на новата институция била да се използва в борбата срещу суеверието и за формиране на научен мироглед у хората.

Въпреки че липсват сведения за първото ръководство, предполага се, че първият председател на читалището е дупнишкият учител Петър Равелов, който е и основен инициатор на идеята за създаването му. След като се наема помещение за библиотека и читалня, културно-просветната дейност започва да се развива основно в две направления – едното е четене на книги, вестници, списания, изнасяне на сказки, провеждане на събирания, а другото - подготвяне на спектакли. Театралните представления първоначално се играят в частни къщи, като първата постановка е „Многострадалната Геновева“, изиграна в дома на Данаил Божилов. Неподходящите условия не представляват особен проблем и се изнасят още много съвременни за това време пиеси. Интересът към театралното изкуство се засилва и се появява необходимостта една постановка да бъд епредставяна повече от веднъж. Така театърът става една от основните дейности на читалището, а актьори са учителите. Избухва обаче Балканската война, училището се закрива, а учителите са мобилизирани. Читалището също преустановява дейността си и това продължава повече от десет години.

Връща се към живот  в края на 1922 г., а през 30-те години на миналия век бележи голям подем. Културната институция вече има собствена сграда, изграден е и театрален салон. Театърът отново е сред водещите дейности на читалището. Учители и ученици от дупнишки училища сформират самодейна театрална трупа, чиито постановки са били на високо професионално ниво, пише краеведът Николин. Сред пиесите, които поставят не само в Крайници, но и в съседни села, са „Камбаните на Св. Климент“, „Севилският бръснар“, „Боряна“ и др.

Възходът на читалището продължава и по времето на социализма. В началото на 50-те години се създават женски младежки хор и танцов състав, които се изявяват на общински и окръжни фестивали. По същото време се създава и нов драматичен състав.  През 60-те години в читалището е назначена първоначално за председател, а след това за библиотекар Адриана Славкова. Тя е може би най-дългогодишният читалищен деец в Крайници, с голям принос за развитието на институцията, на местната просветна и културна дейност и за опазването на традициите и историята на селото. Благодарение на нейната работа НЧ „Развитие“ по повод 75 години от основаването му през 1985 година получава орден „Кирил и Методий“ – II степен – едно от най-престижните държавни отличия.

„През тези години, както и по времето на Възраждането, в селото най-важните институции бяха читалището, училището и църквата, те стояха на пиедестал“, сподели пред „Камертон“ Адриана Славкова. Нейната най-голяма гордост е летописната книга на читалището, която създава и поддържа половин век - от постъпването си на работа през 60-те години до 2010 година – три години след като напуска институцията.  „Когато започнах да работя като библиотекар в Крайници, баща ми ми каза, че, ако не започна да водя летописна книга за читалището и селото, за него това би било равно на едно голямо нищо“, казва Славкова. Летописната книга съдържа няколкостотин страници, в които библиотекарката  описва историята за възникването на село Крайници, разрастването му, първите родове. В книгата записва реални истории, предания, легенди за селото,  отбелязва годишнините на читалището и всички важни моменти от неговото съществуване.  Използвайки собствени записки и множество литературни източници, Андриана Славкова допълва историята на читалището и селото. В по-късните години й помага нейната наследничка в институцията Наташа Даскалова, която поддържа летописната книга до 2003 година.

Андриана Славкова

По-рано, през 1968 и 1969 г., с помощта на Върховния читалищен съвет и Окръжен народен съвет в Кюстендил в Крайници е построена съвременната читалищна сграда, която разполага с голяма театрална сцена с 300 места, изпълнявала функциите и на кино салон. Тържественото откриване на сградата е отбелязано с пиесата „Свекърва“ на Антон Страшимиров. Главната роля играе самата Адриана Славкова пред погледите на много официални лица, сред които народен представител, председател на Окръжния народен съвет и др. „Най-любими ми бяха хумористичните пиеси, за да се смеят повече хората. Непсретанно ги издирвах и четях нови пиеси, за да бъдат представени за хората в селото. Допълнително всеки ден имаше кинопрожекции в салона“, спомня си Адриана. Новата материална база спомага за подобряване работата на библиотеката, като фонда й бързо достига до 10 000 тома. Тогава Адриана обслужва към 2 600 читатели, а библиотечният фонд се обновява с по 6 000 нови книги годишно.  „Това нямаше как да се случи, ако не работехме активно и с училището. Задължително, за да има развитие, е нужно да се работи и с училището, и с местната власт в селото. По този начин и читалището дърпа напред“, разказва още възрастната жена, наричана от мнозина „живата история на Крайници“.

Друга голяма гордост за Адриана Славкова е основаването на мандолинния оркестър в края на 60-те години. За „дългогодишната си народополезна дейност“  Окръжният съвет за изкуство и култура награждава читалището с парична сума. По идея на Славкова средствата се използват за покупка на музикални инструменти. „Попитаха какво искам за награда и аз им отговорих, че искам Захари Витошански да започне да ръководи мандолинния оркестър в селото. Отговориха ми, че работата е много сериозна, че вероятно няма да се намерят деца и т.н. Но ето, че се случиха нещата. Спомням си, че репетициите бяха ежедневни. Включиха се и мъжа ми и сина ми“, спомня си още Адриана. Така диригент на създадените дамски хор за школувано пеене и мандолинен оркестър става тогавашният известен учител по музика Захари Витошански от Дупница. Само за четири месеца той обучава 30 души музиканти, сред които деца и възрастни. В продължение на години оркестърът обхваща повече от 180 деца и юноши и става лауреат на IV, V, и VI Републикански фестивал и е носител на три златни медала, а от 1984 г. завоюва и званието „представителен“. Години наред влиза в творческа надпревара със състави от цялата страна, а диригентът Захари Витошански успява да научи няколко поколения на любов към музиката. На заключителния етап на V Републикански фестивал в Кърждали, председателят на журито Иван Вулъпе възкликва: „Това е изключително явление в този фестивал. Да звучи Шостакович от тези 40 деца, от този селски колектив, е значителен художествен факт“. Моцарт, Шостакочич, Верди, Шуман, Големинов и др. са усвоени безпроблемно от 34-те малки оркестранти.

През 1971 г. се създава и танцов състав с ръководител-хореограф Славчо Ситнилски и корепетитор Славчо Бижов. Според Николин благодарение на състава крайнишките деца започват да обичат българското хоро, а читалището чувстват като свое второ училище. Ръководени от Андриана Славкова, читалищните дейци непрекъснато издирват и съхраняват фолклорното богатство на селото. През 1980 г. Крайници е избрано за постоянен домакин на Общинските фолклорни празници, предшестващи надпяванията в Копривщица. Адриана Славкова е наградена с медал за разказвачка. Тя от своя страна основава и ръководи Естрадно-сатиричния състав, в който пее активно. Невднъж песните на колектива звучат по националното радио. По идея на Славкова се създава и фолклорно трио, изпълняващо жътварски песни, славещи се като едни от най-трудните за пеене.  

Заради добрата за времето си материална база в театралния салон вземат участие и различни професионални състави. Редовно гостуват куклени театри, трупите на Дупница, Кюстендил, Перник, Горна Джумая и др. Ансамбъл „Пирин“ става любим на местното население, както и други ансамбли от Смолян, Плевен, Кюстендил и пр. По инициатива на Славкова започва и организирането на срещи с писатели. През 70-те и 80-те години читалището е посещавано от десетки автори, сред които Петър Андасаров, Боян Кастелов, Емил Коларов и др. В театралния салон пък самостоятелни концерти изнасят легендите на естрадната музика Лили Иванова, Емил Димитров, Асен Гаргов, дует „Ритон“, Бисер Киров, Стефка Берова, Йордан Марчинков, Маргарита Горанова, Мими Иванова, Росица Кирилова и др. Организирани са също така и международни културни срещи.

Днес театралният салон на читалището пустее, а пристройката, в която се намира е в окаяно състояние. „Много ми е неприятно, че пред моите очи се създаде театралния салон и пред моите очи се разтури. Решиха да го покрият с етернит. Трайността му била обаче 15 години и след това започна покрива да тече и сградата да се съсипва. Дано да се открият средства да се възстанови, защото ще бъде огромна загуба“, коментира Адриана Славкова.

За съжаление, днес не само театралният салон пустее. От пет пристройки в миналото, в момента читалището използва само една. Другите или са в окаяно състояние, или се използват за друго – заведения, аптека и зъболекарски кабинет. Съсипана е не само материалната база. Не е тайна, че през последните близо три десетилетия читалищната дейност западна не само в село Крайници, но в цялата община Дупница. Това днес е амбициран да промени новият екип на НЧ „Развитие“.

През 2019 година за председател е избран Спас Ильов и скоро след това започва основен ремонт на читалищната сграда. Поправени са таванът, дограмата, електричеството. Обновено е обзавеждането, дарени са мебели и множество книги. Обособено е място за читалня на децата от селото. В добро сътрудничество с кметството и училището, ежедневно се организират различни инциативи, като ателиета по рисуване, разходки сред природата и др. Настоящият секретар Кристина Косовска търси спонсорство за покупка на нови компютри, обмисля възможности за създаване и на сайт на читалището. Поставила си е за цел също така да започне издаването на годишен вестник, в който да се отразяват инициативите на институцията. Сред основните цели, които си поставят Кристина и Спас,  е също така по-активно участие в културните събития, които организира Община Дупница.

В момента към НЧ „Развитие“ действат детски и женски певчески фолклорни състави. Ръководи ги Ивайло Фильов. Имат още коледарска група и клуб по плетене "Крайничанка плетка-наметка".  Всички от творческия екип, както и ръководството на читалище, са силно мотивирани да възродят институцията, която пази историята и традициите на село Крайници вече 110 години.