Преди 100 години дупничани построяват първата планинска хижа в България

„Рилската хубавица”, любимка на десетки поколения туристи, х. „Скакавица”, е открита тържествено на 2 август 1922 година. Построена е благодарение на усилията и ентусиазма на членовете на дупнишкото Туристическо дружество „Рилски езера” и с помощта на стотици дупничани, възприели каузата с въодушевление
Тържество по повод откриването на първата планинска хижа в България, 2 август 1922г., снимка: "Дупнишка Рила", Явор Тодоров

 

На 10 юли 1921 в долината на река Скакавица под връх Кабул в Дупнишка Рила отекват пушечни изстрели и радостни викове „Ура!” . В този паметен момент е положен основният камък на първата високопланинска хижа в България, а тогавашният председател на Туристическо дружество „Рилски езера” Станислав Казаков удря с чук на кръст камъка и произнася тържествена реч. „Нека тия удари да отекнат като ехо на север, изток, запад и юг по българските планини, за да изникнат и там такива хижи”, са пророческите думи на човека, по чиято идея е построена хижа „Скакавица”, която вече 100 години приютява туристите по маршрутите в района на Седемте рилски езера. Година след полагането на основите, навръх Илинден (по стар стил), 2 август 1922 година се състои и тържественото откриване на хижата.    

 

Полагане на основния камък на х. "Скакавица", юли 1921г., снимка: "Дупнишка Рила", Явор Тодоров 

 

Първоначално идеята на Станислав Казаков му изглежда толкова трудно осъществима, че той известно време дори с никого не я споделя. Когато обаче я „подхвърля”, по собствените му думи, на едно от заседанията на туристическото дружество, идеята е приета с огромно въодушевление и още на същата среща е направен план за набиране на средства за бъдещото строителство. Скоро след това за осъществяването на каузата са организирани редица дарителски мероприятия, поставят се благотворително театрални представления, изнасят се литературно-музикални програми, разиграва се предметна лотария. Така, благодарение на усилията на членовете на дружеството и с помощта на стотици дупничани, в учредения фонд „Хижа” вече има 120 000 лв., което позволява да започне обсъждането на строителната работа. Междувременно по време на един излет е избрано и мястото на строителството. В спомените си, публикувани в сборника „Дупнишка Рила”, Станислав Казаков пише: „При един излет, който бе устроен до Седемте езера, на връщане, при Жълтия гьол, аз се извиках артистично „Лес, лес аркашка!”. Това ми даде идеята през зимата да подготвиме пиесата „Лес” от Островски и приходите от нея да бъдат за фонд „Хижа”. Като спряхме на почивка, оттатък реката Скакавица, на мястото, дето беше построена хижата, намерихме един бял камък, който ни послужи за трапеза и който ще бъде основният камък на бъдещата хижа. До нас в един клекаж се показваше връхчето на едно борче. След като го изчистих от клекажа, казах, че това борче ще бъде източният ъгъл на хижата, понеже бе точно на изток, измерено по компаса, който носех. Аз предложих тук на това място да бъде построена хижата…Всички възприеха моето мнение като най-подходящо – с изглед към долината на Скакавица и Джерман. Вижда се Верила, реката е много близо, а ще може да се доведе чиста кристална вода за пиене от близката канара”.     

 

Мястото обаче трябвало да бъде предоставено на дупнишкото туристическо дружеството от Горнобанската община, в чието землище се намира, а това се оказало проблем. Общинските съветници отказали, а при второто и последно обсъждане на въпроса Станислав Казаков заявил: „Ние хижата ще я построим и без ваше съгласие, пък ако смеете - запалете я”. По-късно, когато дупнишката строителна бригада потегля за първата копка на хижата, на мегдана в Сапарева баня била посрещната от селяни, въоръжени с тояги и лопати. Дупнишката бригада обаче била доста внушителна. Състояла се от 40 души и още 11 войници „с натъкнати ножове на пушките си”. Като ги видели, сапаревобанци се уплашили и освободили пътя, а след като започнало стоителството и общинските съветници променили решението си и отпуснали терена на туристическото дружество.

 

Строителството на хижа „Скакавица” започва през юли 1921 година. Осъществява се на три смени, в които се включват над 100 доброволци, сред тях членове на туристическото дружеството, неговите ръководители, множество туристи и други граждани. В строителната комисия били избрани Станислав Казаков, Георги Богданов, Иван Лабутов, арх. Янакиев, Стойчо Стайков, Стефан Тодоров и Никола Мишов. Тогавашният началник на дивизията полк. Бакърджиев предоставил за каузата 6 конски каруци и 8 мулета за превозване на строителните материали. На разположение на строителите били и 11 войници. От инженерството издействали кирки, лопати, чукове и други инструменти, от лесничейството пък с големи усилия получили дървения материал („в стояща маса срещу заплащане, изсичането и прекарването за наша сметка”).

 

Строителните дейности продължават до 15 септември 1921г.. „В началото на септември аз пак отидох на хижата и вече я видях напълно готова, гиздава, красива, всред дивната долина на Скакавица. С часове я гледах, радвах й се и бях доволен в себе си, че тая мечта се напълно осъществи с толкова труд и пречки”, пише още в спомените Станислав Казаков, който председателства ТД „Рилски езера” в периода 1920 – 1922 година. Тържественото откриване се състои лятото на следващата година, тъй като по това време е завършен само грубия строеж и хижата все още не е обзаведена.      

 

Септември 1921 г. хижата е завършена в груб строеж, снимка: "Дупнишка Рила", Явор Тодоров 

 

През 1930 година е построена и малката хижа "Скакавица", снимка: "Дупнишка Рила", Явор Тодоров  

 

Тогавашната сграда на хижа „Скакавица” (1876 м надморска височина) представлява дървена постройка с 90 кв. м застроена площ, състояща се от три стаи и таван, приспособен за спалня. Можела е да приюти 100 души. Изграждането й струвало 230 000 лв., като сумата изцяло е събрана от дарения. В съседство с хижата през 1930 година е построена и малката хижа с 30 квадратни метра застроена площ, която служи за кухня и столова на туристите.

 

 

Хижа "Скакавица" днес, снимки: Skakavitsa.hiji.eu

 

Стотици са хората, спомогнали за изграждането на хижата. Част от тях с благодарност са споменати от д-р Иван Лабутов в негова статия по повод 15 години от построяването: „Между така многото нека отдадем особено заслужена почит на нашите другари – туристи: Станислав Казаков, Георги Богданов, арх. Никола Богданов, Славе Лалев, Асен Меджидиев, Никола Коларов, покойниците Никола С. Додов, Александър Околийски, Ст. Стайков, Атанас Стамболийски и др., чиито имена са тясно свързани с изграждането на хижата”. „Нека пазим тази наша скъпа Рилска хубавица, защото тя е бляна и гордостта на цяло едно поколение!”, завършва статията си д-р Лабутов.  

 


Използван източник: Сборник „Дупнишка Рила. ТД „Рилски езера” – гр. Дупница (1909 – 2019г.)”, 2019г., Явор Тодоров