Днес Българската православна църква чества връщането на мощите на св. Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител. Скромният отшелник от Рила планина живял през X век, по времето на св. благоверни цар Петър. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят, а 34 години след успението си той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.

През 1469 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Това се превръща в едно от най-значимите събития в духовната история на България, мощна изява на несломения български дух в първите години на турското робство. Турските власти разрешават със специален ферман пренасянето на мощите на светеца и по никакъв начин не възпрепятстват шествието до самия му край.  

Тържественото събитие по разкази на очевидци описва 10 години по-късно единствено средновековният книжовник Владислав Граматик в своята „Рилска повест“. Манастирското братство се обърнало с гореща молба към царица Мария, дъщеря на Георги Бранкович и жена на султан Мурад II, да издейства от съпруга си разрешение мощите на Свети Иван Рилски да бъдат върнати в Рилската пустиня. Тя с умиление погледнала на тази просба и като се застъпила за това пред мюсюлманския самодържец, получила неговото позволение. Вероятно това е била причината народът да нарече Мария Бранкович Бела Мара, известна още и като Мара Султанката.

Дълъг бил пътят от Търново до Рила планина, но голямо било и тържеството навсякъде, където раклата с мощите била посрещана. На 30 юни литийното шествие достигнало и до портите на обителта на Рилския светец. След като братята Йоасаф, Давид и Теофан (възродили Рилския манастир след запустяването му през 15 в.) отслужили всенощно бдение и благодарили в светата литургия на Бога за великата милост, която излял над тях, установили следващия ден - 1 юли, да се отбелязва тържествено за спомен на това голямо събитие. То положило ново начало на съществуването на обителта. В същия ден Църквата почита светите безсребърници Козма и Дамян.

В „Рилска повест“ Владислав Граматик описва пътя, който е изминало литийното шествие от Търново до Рилския манастир. В повестта се съдържат сведения и за Бели път  – днешния туристически маршрут от Вангелова чешма над Дупница, при параклиса „Св. Марена“, до град Рила. Както е известно, смята се, че по него преди 549 години преминава процесията с мощите на св. Иван Рилски. От разказа на Владислав Граматик става ясно, че българите тогава решили да тръгнат по най-краткия път през Търново-Плевен-Мездра-София-Дупница-Рила. Трасето, преминаващо през Северна България, през Врачанско и Искърското дефиле, не е посочено в писмен вид, докато трасето Дупница–Рила е описано.

Други писмени сведения за събитието липсват, но в местната народна памет е съхранена легенда. Според нея местните хора разбрали, че монасите отседнали в днешна Долна Диканя да пренощуват. Била изпратена делегация, която да ги покани да посетят града за друга нощувка. Процесията отказала, като се оправдала, че има среща с монашеското братство при манастирчето „Свети Стефан“, на 500 метра от моста на Сапарева баня и Сапарево. Там се е осъщесвила срещата и процесията продължила по Бели път в подножието на Рила планина. Легендата разказва, че близо 700 души от населението, което тогава е живяло в днешния Дупнишки район,  се огранизирали да посрещнат мощите на светеца. Те знаели откъде ще преминат и се събрали на мястото, където сега се намира параклиса „Света Марена“ над Дупница. Натоварили се с храна и вода, за да подпомогнат монасите. На открито в района на сегашния параклис се е провела и църковна служба.

Писмени доказателства, че това се е случило точна така няма, но със сигурност тогава не са съществували други пътища, по които е могло да се случи пренасянето. Бели път всъщност е древен тракийски път, който след идването на римляните на Балканския полуостров, е доустроен и подобрен по техен образец. Според мнозина обаче името си получава много по-късно във връзка с преминаването на раклата с мощите на св. Иван Рилски по него. Другата теория е, че причината е по-светлата почва по продължението на цялото трасе от около 18 км, но у местните надделява твърдението, че Бели път, или Бели пат, както го наричат дупничани, е кръстен така от предците им заради мощите на светеца, донесли тук божествената светлина.

По маршрута ежегодно в продължение на повече от 5 века, с изключение на последните близо 70 години, са преминавали поклонниците, които изминавали пътя до Рилския манастир в чест на св. Иван Рилски. Поклонническа процесия винаги се е извършвала в навечерието на Успение Богородично на 15 август, стар стил  28 август, когато Рилския манастир чества своя храмов празник. Местните поклонници винаги тръгвали от местността Вангелова чешма, при параклис „Св. Марена“, там където процесията при пренасянето на мощите на светеца е отпочинала, след което продължавали до Рилския манастир с волски каруци. От Бобошевско големи групи от хора са се събирали при чешмето, за да станат част от похода.

След идването на новата политическа власт през 1945 г. този вид култов туризъм е бил прекъснат. Днес опити да бъде възстановен правят общественици от Велико Търново с подкрепата на местното духовенство. От няколко години те организират поклоннически походи по маршрута на мощите на Рилския светец. От 2010 година същия тур, но само в отсечката от София до Рилската света обител, организира и Богословският факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. През 2016 година двете групи са се събрали в София и така образували процесия от над 300 души. Десетки вярващи са се включили в похода и миналата 2017 година. За съжаление, в Дупница подобна инициатива все още няма, въпреки че дупничани възприемаме за свой закрилник св. Иван Рилски, а на Отчовден отбелязваме празника на града.