През 1860 г. Дупница за първи път чества Деня на Кирил и Методий

Може да се предположи, че празникът е въведен от даскал Димитър Чуков, който за първи път разкрива пред учениците житието, страданието и учението на народните просветители Кирил и Методий. Той постъпва в училището, което се е намирало в двора на черквата „Покров Богородичен“ в Дупница, през учебната 1858-1859 година. Това се превръща в събитие за града, защото още преди появата на новия даскал сред гражданите се говори за „новата наука“, която той носи.
Първите чествания са се провеждали в двора на черквата "Покров Богородичен", където се е намирало училището. Там се е стичал целият град, защото това е бил най-почитаният празник в националния календар на българите. Снимката на черквата е отпреди 1927г.

 

Първото официално честване на празника на Светите братя Кирил и Методий в Дупница се провежда на 11 май 1860 г. За това свидетелства дописка, изпратена от дупнишки кореспондент до цариградския вестник „България“. По време на празника учениците са изпълнявали програми от песни и декламации. Тържеството съвпадало и с техния годишен изпит. „Годишното изпитание“ е било публично, пред очите на цялото дупнишко гражданство. Тези училищни забави се провеждат ежегодно и в годините след Освобождението. На тържествата в чест на Кирил и Методий се стичал целият град. „..., чтото такова събрание в Дубница става само на Великден и деня на св. Кирила и Методия“, пише в една от дописките до вестник „България“.

 

В средата на 19 век в градския живот навлизат нови празници, които създават основата на националния календар на българите. Най-значим за народа обаче бил 11 май – Денят на създателите на славянската писменост Кирил и Методий, въведен от новобългарските учители. Предполага се, че предпоставка за честването на празника в Дупница дава учителят Димитър Чуков. Постъпването му в дупнишкото училище, което се намира в двора на черквата „Покров Богородичен“,  през учебната 1858-1859 г. става паметно събитие за града, тъй като даскал Чуков за първи път разкрива пред учениците житието, страданията и учението на Кирил и Методий.

 

Периодът, през който Димитър Чуков започва да учителства в града, съвпада с преходния период от килийно към взаимно училище. Чуков е ученик на Сава Филаретов в София, а по-късно стипендиант на сръбския княз Милан Обренович  в Белградската гимназия. Той е първият учител в Дупница със средно образование и присъствието му в училището издига нивото на преподаване в него.

 

За идването на Димитър Чуков в училището през 1858 – 1859 г. разказва дупничанинът Христо Шикьов. Разказът му е записан през последните години на живота му от Димитър Мирков (1888 – 1963г.) – дългогодишен учител и председател на дружеството „Христаки Павлович“. Христо Шикьов и Димитър Мирков били съкварталци. Двамата живели именно в района на черквата „Покров Богородичен“, в чийто двор се намирало училището, в което е учил Шикьов. Разказът, съкратен и изразно осъвременен, е публикуван в книгата на Тихомир Меджидиев „Слава вам, дупнишки герои! (1912-1918)“. Ето какво разказва Димитър Шикьов:

 

„....При горната обстановка през 1858 – 1859 година пристигна нов учител, който се казваше Димитър Чуков. Той дойде от Белград, където родителите му го изпратили да довърши образованието си. Това беше събитие за града. Говореше се за неговата „нова наука“. Беше млад красив момък, който увличаше съгражданите си със своя ум, отношение и пр. Раздвижи се учащата младеж. Встъпването му като учител в класната стая стана с малка церемония. Придружаваха го даскалите Коле п. Топлийски, Георги Икономов, даскал Ристо и други. Даскалът Ристо ни го представи. След него на амвончето застана Димитър Чуков. Всички ученици онемяхме – настана мъртва тишина. Сърцата ни туптяха силно! Стаята гръмна от гласа му. От нас никой не мърдаше. Топли като огън се лееха думите му непрекъснато една след друга... Така още от първия ден даскал Чуков овладя детските ни сърца. Във всеки един момент от встъпителната му реч се усещаше новото, което ни носи той...Сред нас за пръв път се чу и после широко разнесе името на двамата Солунски братя Кирил и Методий. Чуков подробно разкри житието, страданието и учението на тези двама народни просветители. В края на речта си той извади от джоба си сгънат лист хартия от вестник с лика на Кирил и Методий и ни го показа. Този момент предизвика у всички неописуем възторг и възхищение...Портретът в последствие бе закачен в класната стая. Десетина дни около него се трупаха ученици и граждани. Това бе първото ново помагало – ликовете на Св. св. Кирил и Методий. Не след много се появи и новото чудо, наречено глобус. Железните кръгове бяха премахнати, както и дъската с пясък. „Псалтирът“, „Светчето“ и другите се замениха със „Землеописание“, „Геометрия“, „Физика“ и т.н.
Завършването на въпросната година се организира от Д. Чуков и бляскаво честване в памет на Св. св. Кирил и Методий. Училището, черквата и другите сгради бяха окичени със зеленина и цветя, ликовете на двамата брая, поставени в рамка и обкичени с цветя,  бяха изложени на видно място в училището. В деня на изпита целият двор беше изпълнен от жени, деца, старци и мъже, надошли от всички махали в празнично облекло. По лицата им се четеше радост, духовна мощ – признак на възраждането. Водеха топли и задушевни взаимни приказки и разговори на групи сред насъбралото се множество. Най-мощни се чувствахме учениците, окриляни от младия си и енергичен даскал. Чакахме с нетърпение започването на изпита, за да покажем спечеленото от новите знания.
Всред тази обстановка даскал Чуков се възкачи на черковната арктика и произнесе подходяща реч за Солунските братя, след което започна публично изпита на учениците. Нека да се запомни годината 1858-1859“.   

 

Използвана литература: „Слава вам, дупнишки герои! (1912-1918)“, автор Тихомир Меджидиев; „Възрожденска Дупница (18-19в.), автор Румяна Радкова; „История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от 14 век до 1912-1963 г.“, автор Асен Хр. Меджидиев

 

 


Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.