На 21 април 1851 година е роден Георги Измирлиев – Македончето – единственият Апостол на свободата от Югозападна България. Последовател на революционната дейност на Васил Левски, съдбата на Македончето много напомня тази на Дякона. Заловен е от турската власт след предателство и осъден на смърт чрез обесване. Подобно на споровете около местонахождението на гроба на Васил Левски, историците все още не са стигнали до истината за гроба на Георги Измирлиев.

Прозвището си Апостол на свободата Македончето получава, когато е определен за помощник-ръководител на Първи революционен Търновски окръг на Априлското въстание, ръководен от Стефан Стамболов. Около 2 години по-рано, 1874 г., Георги Измирлиев е назначен за юнкер в 59-ти Люблински полк. По същото време Христо Ботев обикаля и търси подходящи за апостоли на свободата. Под натиска на съкурсанта на Георги Измирлиев русенеца Георги Обретенов, син на баба Тонка Обретенова, склоняват Македончето и отиват в Румъния в новосъздадения Гюргевски революционен комитет. Определена е датата на Априлското въстание – 1 май 1876 г., а Измирлиев е назначен за помощник на Стефан Стамболов на Първи Търновски окръг. 

На 13-ти януари 1876 г. Македончето минава Дунав и през Русе се озовава в Търново и оттам в центъра на подготовката на Първи революционен окръг – Горна Оряховица. Възобновява комитетите на Левски, основава нови, обучава младежи на стрелба, разузнава топографията на местностите и чака сигнала за въстанието. Там го заварва вестта за преждевременното избухване на Априлското въстание в Средногорието. На 25 и 26 април ръководителите на окръжния център се събират в Горна Оряховица и решават въстанието да се обяви на 28 април 1876 г. Ръководителите заедно с няколко от въстаниците са в къщата на баба Панталеица в подготовка да излязат и да се присъединят към четата на поп Харитон. Но е извършено предателство и на 27-ми април къщата е обградена и след престрелка Георги Измирлиев е заловен. Заедно с други въстаници той е закаран в Търновския затвор, съставен е извънреден съд и е осъден. Обесен е на 28-ми май 1876 г. в Горна Оряховица. Георги Измирлиев сам слага въжения клуп на врата си с думите „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“.

За съжаление, малко дупничани знаят, че личността на родения в Горна Джумая Георги Измирлиев – Македончето е пряко свързана с историята на Дупница. Първият учител на българския революционер, който заедно с любовта към учението посява у него и любовта към Отечеството и жаждата за свобода, е дупнишкият възрожденец и народен будител Димитър Янакиев Бисеров. Той преподава на Георги Измирлиев в началото на 60-те години на 19 в. в училището в Дупнишка Горна Джумая. Именно Димитър Бисеров предсказал на Македончето успешно бъдеще в учението, а самият Георги със сълзи измолил от родителите си да му позволят да продължи образованието си в Сер, а после и в Цариград.

Мнозина дупничани още помнят съборената през 2005 година Измирлиева къща в центъра на града. Малцина обаче са наясно какво историческо престъпление е извършено с този акт на разрушение. По ирония на съдбата къщата се намираше на площад „Просвета“ (сегашния паркинг пред бившия Учителски институт) – под носа на съвременните просветители и интелектуален елит на Дупница и на метри и от сградата на Община Дупница. Съборената къща всъщност е домът на родителите на Апостола на свободата Димитър и Тона Измирлиеви, обитаема до 40-те години на миналия век от потомци на Македончето.

Руини от Измирлиевата къща при срутването й през 2005 г.

След обесването на Георги Измирлиев престоят на Димитър и Тона като родители на бунтовник в Горна Джумая става кошмарен. Тъй като днешен Благоевград остава под турско управление, всички от семейството като бежанци се преселват в Дупница. От бягащи от града турци Димитър и Тона Измирлиеви купуват къщата пред бившия Учителски институт. Потомствено религиозни, в двора от северозападната част изграждат параклис за молитви и отдих.

Днес няма и помен от къщата с параклис, която, ако в Дупница имаше адекватни местна власт и общественост, днес щеше да е паметник на културата от национално значение.  Престъплението се утежнява и от обстоятелството,  че заедно с къщата е унищожен и личния архив на Георги Измирлиев,  пазен от фамилията в продължение на 135 години, а преди това акуратно събиран и съхраняван от родителите на Македончето, брата Андон и племенниците му. Архивът, съдържащ записки за личния му живот, данни около подготовката на Априлското въстание и лично творчество, е унищожен от цигани. Неграмотните роми, след като разграбват имуществото в къщата, си запалили огън с архивните документи, за да се топлят, разказва Тихомир Меджидиев в книгата си „Дупница – християнството, ислямът, юдаизмът“.

Минавайки случайно покрай Измирлиевата къща, която била в процес на разрушаване на база кметска заповед, Меджидиев станал свидетел на случката с ромската вандалщина. За съжаление, влиза в къщата твърде късно и успява да спаси много малка част от архива - полуизгорели парчета хартия. Сред тях са части от джобното тефтерче на Апостола със записки около подготовката на въстанието. Емблематично е, че на един от спасените листове е запазено не друго, а именно стихотворението „Свобода“ на Георги Измирлиев, което публикуваме в края на тази статия.  Знак от съдбата, който да ни напомня, за какви идеали са жертвали живота си нашите герои.     

Част от джобното тефтерче на Георги Измирлиев - Македончето, изпотъпкано и разкъсано при разрушаване на фамилната къща в Дупница. На двете страници са скицирани формата и размерите на военни пехотни окопи (землянки). Вероятно като военен ръководител на Първи революционен Търновски окръг Г. Измирлиев използва тефтерчето при обучението на въстаниците при отбрана на проходи и окопна отбрана

Измирлиевата къща бе съборена през 2005 г. в дните от 2-ри до  5-ти  април  със заповед на тогавашния кмет Първан Дангов, издадена на 24 февруари същата година с мотива, че сградата е опасна.  Кметската заповед по това време вече е неизбежна, тъй като преди това няколко десетилетия наред къщата пустее и се руши, изоставена от наследниците на Измирлиев, които освен това бяха трудно откриваеми. Все пак бяха издирени от местната власт, но тъй като нямаха финансова възможност да обезопасят къщата, дадоха съгласието си да бъде събарена. Разрушаването продължава няколко дни, а месеци преди това къщата се разграбва от цигани. През това време никой от културния отдел на Община Дупница или от Историческия музей не си прави труда да отиде да види какво има в къщата. Така личният архив на Македончето е унищожен.

„Гр. Дупница сякаш е прегазен от валяка на духовното варварство. Осеян е с разрушени и полуразрушени паметници като този на М. Сърбов, Г. Муструков, Сл. Максимов и още колко...“, пише Тихомир Меджидиев по повод историческото вандалство с Измирлиевата къща.  Днес теренът, върху който се намираше тя, е собственост на общинския съветник Костадин Костадинов, който го е купил от наследниците на имота.

Така изглежда днес теренът, върху който се намираше Измирлиевата къща в центъра на Дупница, в очакване на осъществяването на инвестиционните намерения на своя нов собственик бизнесмен  

В книгата си „Дупница – християнството, ислямът и юдаизмът“ Тихомир Меджидиев пише и за историческия спор за местонахождението на гроба на Георги Измирлиев. Според една от версиите костите на Македончето се намират в старото гробище в двора на черквата „Св. Никола“ в Дупница, където и до днес е запазен гроба на неговите родители. Историци застъпват тезата, че бащата на Измирлиев ги пренася тук от Горна Оряховица. Версията опровергава изследователката Спасина Хисарлъшка – Танова. „Тя приема, макар и недоказано и неуверено, че костите на героя са положени под паметника му в Горна Оряховица на 18 октомври 1891 г. , когато бил сложен основният камък“, пише Меджидиев. Документи и веществени доказателства, че това е така обаче няма.

Тихомир Меджидиев разказва още, че Николай Хайтов, за който е известно, че търси гроба на Васил Левски, след като приема, че го е открил, решава да уточни и въпроса с гроба и костите на Георги Измирлиев. По този повод в началото на 90-те години на миналия век той посещава Дупница. Дупничанинът Георги Тренков и племенничката на Апостола Донка Измирлиева отвеждат Хайтов на гробищата при черквата „Св. Никола“. За негово учудване, гробът стоял, но на паметника писало друго име. „Вероятно близките по предложение на гробаря – неграмотен човек от с. Яхиново, са приели този гроб като отдавна неизползван. Не са виновни, че са приели. Ето защо трябва да познаваме историята на града. Не са знаели кой е Георги Д. Измирлиев (Македончето)! Николай Хайтов се плеснал по Хайтовски по челото и казал: „И с този ли Апостол на свободата трябваше да стане така!“. Отишъл си разочарован и повече не се върнал“, пише в книгата си Тихомир Меджидиев. 

Племенничката Донка, родена 1912 г., била последната потомка на Македончето, която останала в Дупница. През 1963 г. видяла светотатството с гроба на Измирлиев, но не е имало кой да й обърне внимание и си отишла от този свят, огорчена от отношението към фамилията. Още повече, че роднините й имали още редица неприятности с властта, свързани с незаконни действия спрямо имота им, както и други действия, показващи неуважение и обидно отношение към тях и към паметта на Македончето, става ясно още от книгата на Меджидиев.

Въпросът какво в действителност се случва с костите на Георги Измирлиев – Македончето имат намерение да изяснят дейците от военното читалище „Ген. Г. Тодоров“ в Дупница. Председателят на читалището Стоян Ушатов сподели пред „Камертон“, че обмислят да се свържат с музея в Горна Оряховица и съвместно с историците там да се опитат да стигнат до истината.

Георги Измирлиев

СВОБОДА*

Аз любя, както още никой

До днес не любил е в света.

Аз любя с жар свещен, но земна

В захлас не любя красотата.

Богиня мойта е любима,

Бездомница всред пек и мраз

СВОБОДА! – тъй се тя нарича,

И в сън я виждам само аз

Обаче всяка нощ пред мене

Ликът й гледам аз да грей

В градината – също рай – цветиста

Аз бях последний път при ней

С горещи думи на колене

Признах й моята любов

Склоних глава и дивно цвете

Да й откъсна бях готов.

Но в миг палач пред мен изкочи.

Замахна с остър той ханджар

И вместо цвете тогаз поднесох

Главата си ней дар.

*Печатно възпроизведено копие от ръкописния личен оригинал на предсмъртното стихотворение „Свобода“ на Георги Измирлиев. По този начин е публикувано в книгата на Тихомир Меджидиев „Дупница – християнството, ислямът и юдаизмът"

Статията публикуваме по идея и със съдействието на НЧ „Генерал Георги Тодоров“ – гр. Дупница по повод 167 години от рождението на Георги Измирлиев – Македончето и 142 години от избухването на Априлското въстание.

Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.