През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Дупница

Председател на местната организация е народният будител Димитър Бисеров – Окулията, а срещата, на която е поставено началото на комитета и на която е присъствал самият Апостол на свободата, се е осъществила в хана на видния дупнишки общественик отпреди и след Освобождението Величко Хаджиангелов. Дали това е легенда или действително събитие, този въпрос е изследван от дупнишката историчка доц. д-р Мария Витошанска – праправнучка на Хаджиангелов.
Снимка (илюстративна): vasil-levski.bg

 

Васил Левски е най-светлата личност в българската история. Макар и неканонизиран, в съзнанието на българите Апостола е светец. Затова и всяко кътче в родината ни, където е стъпвал, народът ни смята за осветено. И както за всеки светец и обожествена личност, и за Дякона и неговата тайна революционна дейност народът ни създава множество легенди. Така е и в Дупнишко. Местната народната памет е запазила немалко разкази за посещения на Левски в различни населени места в околията, като често истината се преплита с легендата. До категорични доказателства историците все още не са се добрали, но съществуват косвени документални сведения по темата.  

 

Дали Васил Левски е посещавал град Дупница, този въпрос е изследван от дупнишката историчка доц. д-р Мария Витошанска (преподавател по българска история в бившия Учителски институт и автор на множество исторически книги, изследвания и монографии). Издирените от нея факти тя обобщава в своя публикация от 1988г. в научнотеоретичното списание на Института по история при БАН „Исторически преглед“. Изследването на доц. Витошанска е публикувано под заглавието „Спомени и дневници. Мемоарни сведения за посещението на Васил Левски в Дупница (Станке Димитров).

 

Доц. д-р Мария Витошанска пише, че за посещението на Васил Левски в Югозападна България липсват документи, както и че спомените са оскъдни. Допълва, че поради това повечето изследователи или приемат на вяра легендарните сведения, или оспорват пребиваването на Апостола в този край. Обаче многобройните предания, запазени в народната памет, както и обстоятелството, че революционната 1876 г. отбелязва и тук своето присъствие, говорят, че българите от този край на отечеството не са останали неприобщени към създадената от Апостола революционна организация. Като основа за изясняване на този труден поради липсата на документални доказателства проблем доц. Витошанска използва спомените на Величко Хаджиангелов. Това е първият кмет на Дупница след Освобождението. За изследването си историчката има и личен мотив. Тя е праправнучка на Хаджиангелов. Ето защо събира разказите от своите възрастни родственици, както и косвените документални сведения и стига до обоснованото предположение, че Васил Левски е бил в Дупница през 1869 година.   

 

Величко Хаджиангелов с неговата съпруга. Снимка: Исторически музей - Дупница

 

Според разкази на изтъкнатия дупнишки общественик отпреди и след Освобождението Величко Хаджиангелов в притежавания от него хан Апостола е създал местен революционен комитет начело с учителя Димитър Бисеров - Окулията. Васил Левски дал указания на членовете на комитета да работят внимателно заради многото турци в града, както и да набавят оръжие, за да се подготвят за въстание. Във връзка с това комитетът събрал пари и купил оръжие, което било добре укрито в специално скривалище в хана на Величко Хаджиангелов. С комитетски средства бил закупен барут от евреин, който се занимавал с такъв род търговия. От своя страна евреинът търговец обслужвал местното турско население, което се занимавало с лов, а в Дупница било развито тюфекчийството.

 

Остава забравена годината на основаването на комитета, така и имената на останалите членове освен на председателя – учителят Димитър Янакиев Бисеров. Мария Витошанска подчертава, че именно дейността и убежденията на този много заслужил за града просветител не оставят съмнение, че той е бил твърде подходящ човек за председател на революционен комитет. Величко Хаджиангелов пък е взимал дейно участие в обществения живот на Дупница преди Освобождението, а след него е бил първият кмет на града. Бил заможен ханджия, държал под наем хана на Рилския манастир, който закупил след Освобождението. Подпомагал е също така учебното дело в Дупница и е участвал в борбите на местните българи срещу самоковския гръцки владика Матей. Хаджиангелов е и един от най-активните противници на малобройната гръкоманска партия в града. В черковнонационалното движение се проявил като човек с безкомрпомисен и твърд характер и с ярко изразена патриотична позиция. Както неведнъж и в „Камертон“ сме писали, след Освобождението Величко Хаджиангелов имал тежката задача да организира първото свободно управление на града. Участвал е в Учредителното събрание във Велико Търново, подпомогнал е активно борците за освобождение на Македония.

 

В края на живота си Величко Хаджиангелов помолил своя внук да запише неговите спомени, но по-късно те били загубени, а след това съдържанието им е предадено по памет. Останалото в семейната памет не е много, но според доц. Витошанска то е твърде съществено, а някои моменти дори се потвърждават документално. И въпреки че в тях историята за Левски не се потвърждава, документите увеличават доверието към мемоариста.

  

Доц. Витошанска обръща внимание на факта, че краеведът Никола Лазарков, макар и ученик на Димитър Бисеров, не съобщава за дупнишкия комитет в своите „Спомени отпреди и след Освобождението“. Според нея това с дължи на обстоятелството, че Лазарков пише и издава книгата си вече в напреднала възраст (1924 г.), а описва събитията от своето юношество. Самият краевед изказва съжаление, че навремето не разпитвал бившия си учител за много неща, които по-късно го интересували. Бисеров пък бил човек с крехко здраве, страдал от туберколоза и умрял твърде рано – още през 1886 г.

 

От друга страна Величко Хаджангелов не бил разговорлив човек. Самият той твърдял, че останал жив, защото „знаел да си затваря устата“, че никой дори и жена му, не знаел за тайното скривалище в хана.

 

Никола Лазарков не съобщава нищо за революционен комитет в Дупница, но друг негов съвременник – Георги Начов, казва: „Дохождал е великият апостол на българската свобода Васил Левски в нашия край... в Дупница, Рила, Джумаята с цел образуване на комитети“. Според този мемоарист Васил Левски идвал два пъти. Той бил във връзка с известния в този край пазач на Рилския манастир Спасе Пандурино, който по време на Руско-турската освободителна война организирал доброволческа чета за охрана на населението от Рилското корито, в която именно участвал Георги Начов.

 

Янаки Бисеров - Окулията, снимка: Исторически музей - Дупница

 

За посещението на Васил Левски в Дупница съобщава и Стоян Заимов. Според него Апостола тръгнал от Драгалевския манастир, където било решено учителят Димитър Попеев Любенов и отец Аверки да работят в Паланечко и Картовско, а Тодор Пеев и Димитър Псалтът – в Кюстендилско и Дупнишко. Оттам Левски, преоблечен като поп, се отправил през балановските ханчета към Дупница, а от „Дупница сам и без Псалтът“ пристигнал в Рилската обител. Това според Стоян Заимов станало на 19 август 1869 г. Независимо че обикновено всички автори се отнасят с големи резерви към Стоян Заимов, в случая спомените му са много еднопосочни, отбелязва Мария Витошанска. Величко Хаджиангелов твърдял, че не знае откъде е пристигнал Левски, защото в хана му бил доведен от учителя Бисеров, но е бил съвсем сигурен, че на другия ден след основаването на комитета гостът, преоблечен като поп, се отправил пеша за Рилския манастир през м. Вуча поляна. Според други спомени на монаха Арсений, починал през 1931 г., той лично се срещал с Васил Левски в Рилския манастир при м. Бялата чешма през лятото на 1860 г. По това време - от 1867 до 1870 г., игумен на манастира бил отец Кирил, наставник на Левски от Карлово, който го е подстригал за дякон.

 

Васил Боянов, който е един от изследователите на революционната дейност на Левски, изобщо отрича Апостола да е посещавал Югозападна България. „Много обосновано той отхвърля такава възможност за 1872 г. Според него Левски е упълномощил Тодор Пеев да извърши обиколка на Югозападна България през 1872 г. и да създаде там революционни комитети. Той изказва предположение, че Тодор Пеев се е представял за Васил Левски. Макар и да изглежда логично, защото местните българи, които не познавали Левски лично, не можели да знаят как изглежда, това е все пак предположение“, анализира доц. Витошанска.

 

Обикновено се коментират спомените на Михаил Македонски, който твърди, че видял Левски и Тодор Пеев в манастира Св. Йоаким Осоговски“ през лятото на 1872 г. Кирил Попов обаче, позовавайки се на стария кюстендислки изследовател Георги Ангелов и на други местни сведения, пише, че през 1872 г. Тодор Пеев пристигнал в Кюстендил и оттам се отправил към Осоговския манастир, придружен не от Левски, а от бившия си ученик Георги Жабленски от Радомир, който по-късно бил в софийския затвор заедно с Величко Хаджиангелов, като и двамата са между най-тежко пострадалите. Освен това Тодор Пеев не идва в Кюстендил да основава комитет, тъй като вече бил създаден, а да утвърди и продължи делото.

 

Михаил Македонски пише, че видял Васил Левски и Тодор Пеев, но тогава не знаел кои са, а по-късно му обяснили. Самият Тодор Пеев потвърдил този факт, когато Македонски му гостувал през 1888 г., но не посочил точно годината, а казал: „Едно време ходихме заедно с Левски по агитация за освободителното дело и заклехме по-интелигентните кметове от вашите села. В лицето на игумена отца Аврекия ние, революционерите, имахме една сигурна, прикрита станция, добре запазена и неподозирана от турците“. От това не може да се заключи, че става дума за лятото на 1872 г., а освен това се вижда, че Тодор Пеев нееднократно е посещавал Осоговския мнастир.

 

Известно е, че през юни 1868 г. Васил Левски е в Сопот, а към края на август 1869 г. - в последния пункт на втората си обиколка –  Сливен.

 

Така доц. д-р Мария Витошанска стига до извода, че през лятото на 1869 г. между юни и 26 август, полагайки основите на революционната организация, Васил Левски може би е посетил някои селища в Югозападна България, както и Рилския манастир. „Спомените на Величко Хаджиангелов не са документално доказателвсто, но нали всичко, запазено в народната памет за великия Апостол на свободата, дори като легенда, днес е ценност за нас“, завършва изследването си историчката.

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.