Най-старите сведения за съществуването на Дупнишка българска община са от 1843 година. Такава община на българите е съществувала през целия период до Освобождението. След като турците напускат града по време на Руско-турската освободителна война и до идването на руските войски на 2-ри януари 1878 година, в Дупница е установено временно българско управление, наречено Граждански комитет.

През месец март същата година в длъжност встъпва първият кмет Величко Хаджиангелов  - участник в освободителното движение на България и в обществено-политическия живот на Дупница, защитава либерални принципи. По-късно е избран за член на Учредителното събрание в Търново и участва в изработването на Търновската конституция. Освен кметския пост формира се и градски съвет и окръжен съдебен съвет, създава се ковчежничество и се назначават бирници. Основните функции на градския съвет е била да се грижи за руската войска, за реда и сигурността на гражданите, да пази чистотата на града, питейната вода от емидемии, да се грижи за осветлението, да отваря и поддържа училищата и др. При кметуването на Хаджиангелов се създава пощенска станция, за първи път се открива четвърти клас към дотогавашното трикласно училище, а днешната джамия става окръжен затвор (тюрма).

Първите избори, проведени в Дупница след Освобождението, са били за представители в първото учредително Народно събрание в Търново за изработването на основния закон – Конституцията на новото българско княжество и за избиране на държавен глава на същото. Това пише в спомените си дупнишкият краевед Никола Лазарков. Тогава все още не се е гласувало с хартиени бюлетини, а вместо тях, дупничани са давали гласа си със зърна от боб и царевица. Царевичните зърна са били за кандидата, а бобените – против, като са били пускани в калени кюпове, а по селата и в шапки-гугли на някой от избирателите. Причината да се гласува по този начин е била, че повечето мъже са били неграмотни, а жените и младежите до 21 години не са имали право на глас.

Гласоподаването в първите избори в Дупница се е извършило в бившия турски правителствен дом – конака. Вотът се е произвел от изборно бюро, за което как е създадено и кои са били членовете му няма информация. За изборно помещение е използвана дълга маса с наредени на нея калени кюпове, а до всеки кюп е имало лист хартия с името на избираемото лице. На специално обособено място са стояли две големи метални панери, пълни със зърна от боб и царевица. Гласуването е започнало сутринта в 6.00 часа.

Никола Лазарков разказва и една комична случка от изборния ден тогава. Съгражданинът му Никола Цифкин, 60-годишен прост работник с поувреден слух, отишъл да гласува. Обяснили му как се гласува – че царевичните зърна печелят, бобовите – губят. „Той, замаян, гледайки в очите председателя, изслуша що му се казва, след това като постоя и малко помисли, току отведнъж бръкна в панерката с царевичните зърна и вместо да вземе колкото трябваше, той сграбчи пълна шепа и в миг ги пусна в близкия току пред него кален кюп. „Това е, рече той, за Панчо Табака, защото ми даде на вересия вълна за дома“. Избирателите, които се намираха в салона, всички се разсмяха. А бюрото се слиса. Председателят стана на крака и почна да го гълчи“.

Скоро след първите избори в Дупница при гласоподаването са въведени и бюлетините. „Гласоподавето ставаше мирно и тихо, обаче и политическите партии бяха само две и като че политическата дейност бе по-идеална. Да, в началото населението бе разделено на две политически партии – Консервативна и Либерална. На първата програмата беше за по-строго управление, а на втората – Либералната, с по-свободно управление, каквото се успя да се вкара в Конституцията.

...............................................................................................................................

Изначално, както казах, изборите, които стананаха, се извършиха мирно и тихо, без каквито и да е нежелани инциденти. Но с течение на времето, с нарастването на амбицията на хората за власт и служби, агитацията в предизборната борба започна да става с повече демагогия, а същевременно и по-злостна,(...) вследствие на което не бе вече рядкост изборният ден да се ознаменува с някакъв нежелателен инцидент...“, пише още в спомените си Никола Лазарков.  

Как са приключили първите избори в Дупница можете да прочетете тук.