Централният площад „Свобода“ лежи върху основите на голяма турска баня – хамам. Старината е разкривана два пъти досега при строителни разкопки. За първи път това става през 1986 година, когато се прокарват подземни комуникации между хотела и Партийния дом (дн. Община Дупница). Разкрита е тази част от банята, която се намира пред днешната сграда на читалище „Зора“, точно под външните маси на сегашното заведение пред театъра. Изкопът е около 2,5 м. Докато са на открито, останките от хамама са атракция за дупничани и гостите на града. По никакъв начин обаче не са заинтригували местната власт или историците. По времето на социализма у нас има култ към строителството, а археологията е почти табу, затова проучвания не са правени. За втори път части от основите на банята и тръбопровода й са разкрити при обновяването на площада през 1993 г. Изкопът тогава е пред сградата на общината и е много по-плитък. Оказва се, че археологията и тогава не е приоритет за местната власт. Все пак са направени спасителни сондажни проучвания, които са продължили не повече от две седмици. В резултат разкритите структури от старината са консервирани, така че да се запазят под новоположената надземна инфраструктура, припомня директорът на Историческия музей Анелия Геренска.

Въпреки липсата на проучвания, хамамът не е твърде голяма загадка за историците. Причината е, че банята е съществувала и е била действаща до 1884 година. Подробни сведения за нея дава дупнишкият краевед Никола Лазарков в своите „Спомени отпреди и след Освобождението“. Описаното от него местоположение на хамама съвпада именно с това на днешния площад „Свобода“, където преди Освобождението  са били разположени турските обществени сгради и къщите на най-богатите турци. Зданието е било разположено на внушителна по размер площ, но иначе е било едноетажно с две отделения – за мъже и за жени. Банята и водата са се отоплявали с огън, запалван с дърва. Никола Лазарков подробно описва и архитектурата, и технологията на функционирането й, а от разказа му става ясно, че с разрушаването й Дупница губи ценен исторически и културен паметник. А днес дори да бъдат направени разкопки, там ще бъдат открити само останки от него.

Турската парна баня - хамам е наследник на римската баня. Заради важната си роля за социалния живот на мюсюлманите в миналото хамамите често са строени от най-добрите архитекти, в тях е влагано голямо майсторство, завидна техника, канализация, вентилационна система, уникална вътрешна декорация и т.н. Наред с джамиите и кервансараите, хамамите са давали облика на градовете в Османската империя. Затова към запазените до днес има голям интерес не само от гледна точка на водолечението, но хамамите навсякъде по света са архитектурни и културни забележителности.

Докъм 20-30-те години на миналия век теренът към река Бистрица на централния площад все още не е заравнен, благоустройството не е завършено и част от останките на хамама се виждат. Снимка: Исторически музей - Дупница   

Съвременниците на Никола Лазарков в Дупница са осъзнавали стойността на загубата и много от тях дълго съжалявали за разрушаването на дупнишкия „голям хамам“. (Имало е още един, наричан „малкия хамам“, разрушен същата година).  Това става ясно от записките на краеведа, който описва ситуацията с деликатна критика към тогавашните „отговорни и неотговорни фактори“. Причината за заличаването на хамамите била същата, поради която били разрушени и джамиите – защото са турски. Официално местната власт се аргументирала с твърдението, че хамамът е вакъфски имот и комисарството по вакъфите в София може да го отнеме от общината, ако тя не го „срути и засвои“.

Новият благоустройствен план на Дупница разделя населението. Част от дупничани били съгласни с премахването на големия хамам и обособяването на площад на мястото, като се надявали, че ще бъде изградена нова, модерна и по-доходна баня. Другите обаче били убедени, че той е незаменима „здравословна потребност“, сигурен и добър приход за общината и освен това трябва да бъде запазен като културен и исторически паметник. От мнението им градската управа не се е вълнувала, така че хамамът е разрушен. Но това е станало с големи усилия поради здравината на зданието и дори основите му така и не успели да ги разрушат, свидетелства Никола Лазарков.

Любпитното е, че век по-късно историята се повтаря. Хамамът и споровете около него отдавна са забравени. Но ако дупничани днес се питат турска или римска е била банята под площад „Свобода“, то те добре си спомнят  друга баня – тази, която се намираше на мястото на недостроения мол до Спортната зала в центъра на града. Мнозинството отново съжаляват за обществената къпалня и са убедени, че с разрушването й Дупница е изгубила ценен архитектурен паметник на културата. Самото срутване, подобно на хамама, става трудно поради здравината на сградата, разказват жители на квартала, станали свидетели на разрушаването й. Разликата в историята отпреди един век е, че за събарянето на банята няма дори слух, че ще се случи, а общественото недоволство и коментарите срещу действията на местната власт започват ( и до днес продължават) едва след като сградата вече я няма.    

Снимка: Исторически музей - Дупница

Строителството на Старата баня е завършено през 1956 година, става ясно от публикация  във в-к „Народно дело“ , предоставена на „Камертон“  от директора на Историческия музей Анелия Геренска. „По кокетност ще съперничи на централната баня в София“, пише в статията от 1955 г., когато строителството все още продължава. Името на архитекта не е споменато, но сградата е наистина красива, а историците не отричат архитектурната й стойност.

Снимка: Исторически музей - Дупница 

Обществената къпалня функционира по предназначение докъм края на 80-те години на миналия век. От началото на 90-те години помещенията се отдават под наем за предоставянето на различни услуги като фризьорство, козметика и др. През 1992 година е създаден настоящият Исторически музей, а на следващата година се обсъжда настаняването на културната институция в Старата баня. За съжаление, този вариант е отхвърлен.

В мандата на кмета арх. Асен Пилев е взето решението за продажба на банята. Това става чрез търг с тайно наддаване, проведен на 2-ри декември 2002 г. Участниците са трима, печели го фирма „Юнион Ивкони“ с оферта от 159 000 лв. Продажбата е оповестена в медиите, а гражданско недоволство няма, защото никой не очаква, че още през лятото на 2003г. банята ще бъде съборена. Това е било неочаквано и за историците от музея, но и да са знаели за намеренията на новия собственик, не са имали законово основание за намеса. Причината е, че сградата не е била със статут на паметник на културата, обясни директорът на музея Анелия Геренска.

„Но станалото – станало“, както пише Никола Лазарков. Късно е да съжаляваме за изгубените паметници. Но нека тези две почти идентични истории да послужат за пример за настоящите и бъдещите „отговорни и неотговорни фактори“ и да се научим да пазим културното и историческото наследство на Дупница.