Шестима първенци от Дупнишко с принос за Търновската конституция

Шестима депутати от Дупнишка околия участват в изработването на Търновската конституция, приета на 16 април 1879 година. Припомняме имената им по повод 140-ата годишнина от паметното събитие.
Табло с портретите на депутатите в Учредителното събрание. Снимка: Уикипедия

 

Шестима депутати от Дупнишка околия участват в изработването на Търновската конституция, приета на 16 април 1879 година. Припомняме имената им по повод 140-ата годишнина от паметното събитие.  

 

Величко Хаджиангелов (1827 – 1912) – първият кмет на Дупница след Освобождението от турско робство  

 

Снимка: Исторически музей - Дупница , включена в албума "Дупница през вековете"

 

Първият кмет на Дупница след Освобождението Величко Хаджиангелов е избран за делегат в Учредителното народно събрание по право като заемащ административна длъжност.   Хаджиангелов е роден през 1827 година в дупнишкото село Баланово, син е на преселник от Македония. Завършва трети клас. По професия е ханджия. Участва в освободителното движение на България и в обществено-политическия живот на Дупница, като защитава либерални принципи. Избран е за пръв кмет на новоосвободения град Дупница през 1878 година и като такъв се заема с възстановяването на реда в града. Умира през 1912 година в Дупница.

 

 

Димитър Чуков (1838 – 1904) – народен будител

 

Снимка: Исторически музей - Дупница, включена в албума "Дупница през вековете"

 

Димитър Чуков е коренен дупничанин от плеядата местни народни будители, дългогодишен учител в Дупница. Постъпването му в дупнишкото училище, което се намира в двора на черквата „Покров Богородичен“,  през учебната 1858-1859 г. става паметно събитие за града, тъй като даскал Чуков за първи път разкрива пред учениците житието, страданията и учението на Кирил и Методий. Периодът, през който Димитър Чуков започва да учителства в града, съвпада с преходния период от килийно към взаимно училище. Чуков е ученик на Сава Филаретов в София, а по-късно стипендиант на сръбския княз Милан Обренович  в Белградската гимназия. Той е първият учител в Дупница със средно образование и присъствието му в училището издига нивото на преподаване в него. В Учредителното народно събрание участва също по право като председател на Дупнишкия окръжен съд.

 

Захари Бобошевски (1844 -  1927) – ковчежник на Дупница

 

Снимка: Исторически музей - Дупница, включена в албума "Дупница през вековете"

 

Захари Бобошевски е роден в Бобошево. Учи в местното училище в Бобошево, след което продължава образованието си в Пловдив, където се запознава с Найден Геров. След завършване на пловдивското класно училище става учител в Струмица (1866). Със своята обществена дейност си навлича омразата на местните гръкомани и гръцкия владика и неколкократно е задържан под стража в Щип и Солун. Учителства в Горна Джумая и Самоков. След Освобождението е назначен за ковчежник в Дупница, където се установява да живее. Няколко години по-късно напуска службата и се заема със земеделие, като купува турски чифлик в радомирското село Мусибей. Отваря и голям колониален магазин в Дупница. Взема участие в политическите борби като един от активните дейци на Либералната партия в Дупнишкия край.

 

Иван Каранов (1851 – 1928)  – учител в Дупнишката учителска семинария, избран за депутат в Учредителното народно събрание от народа. Каранов е роден в град Кратово, Македония. По-голям брат е на видния фолклорист и академик Ефрем Каранов. Учи в родния си град, след това в българското училище в Цариград. Завършил е Роберт колеж, както и Военно-медицинското училище, но не се дипломира. Става учител в цариградските български села Чанакча и Тарфа. По-късно завършва е славянска филология.

 

В 1878 година заедно с брат си взима участие в Кресненско-Разложкото въстание. След края му става учител в Трън, Радомир и Самоков. От 1879 година преподава в Дупница, като по-късно става и директор на училището. Именно тогава е избран за делегат в Учредителното събрание. Мести се в Кюстендил, където се установява и брат му Ефрем. Работи като учител по български език и литература в Кюстендилското педагогическо училище, а по-късно – в реалната гимназия. Открива първата книжарница в града. Председател е на читалище „Братство“.

 

По избор от народа в Учредителното събрание преди 140 години са избрани още Христо Грънчаров и Васил Мазников. Двамата са били заможни граждани, интелигентни и изключително уважавани в Дупница.

 

Депутат по право в първото Народно събрание след Освобождението като председател на Дупнишкото окръжно управление е бил и Георги Николов - виден влиятелен селянин от Рила. 

 

 


Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.