Минерален извор бълбука в земните недра под жилищния квартал в подножието на хълма „Кулата“, някъде в района на Наковия мост в Дупница. Не, това  не е откритие на кметския екип и хидрогеолога проф. Щерев. Проучванията за термални води все още са обвити в тайна. Макар кметът Чимев да обяви, че вече има доказателства за положителната развръзка на изследванията, не стана ясно кои са потенциалните места за сондаж. Затова „Камертон“ полюбопитства дали историята на Дупница пази информация по въпроса. Оказахме се прави, че дупнишката памет не мълчи по темата, но минералната вода засега се оказва само една неопровергана легенда.

Преданието, датиращо от времето на турското робство, разказва в бележките си летописецът на Дупница Никола Лазарков. От по-възрастни негови съвременници той е чувал, че минерална вода е извряла в градината на къща, намираща се в махалата Хисарлъка. Това е днешният квартал под хълма „Кулата“, районът, в който се намира училище „Евлоги Георгиев“. След Освобождението в легендарната къща живял дупничанинът Коте Иконописеца, а преди него я е стопанисвал турчин, който според преданието е пресушил извора в двора си.

Страхувайки се да не му вземат имота за вакъф и да го направят баня, „през една нощ с денга памук – локюм от памук, вар и зехтин запушил извора и с пръст затрупал мястото“. „Доколко бе вярна тая мълва, която навремето от уста на уста се носеше – не мога да кажа, - продължава разказа си Никола Лазарков - но не само в детството ми, а и сега, в днешни дни, от някои хора тоя слух се приповтаря, като нещо да е било. А пък съгражданинът ни Костадин Хл. Бобарев, зет на Коте Иконописеца, който е стопанин на къщата сега, ето какво казва: „Не само в детството ми съм слушал, но след като се ожених, баба ми хаджи Аника К. Иконописова на няколко пъти ми е разказвала за това предание. Но нито тя, нито друг някой ми е казвал, че туй нещо с очите си е видял. Обаче и днес в градината ни има едно място, на което зимно време снегът не се застоява, както на околните места. Въпреки това и въпреки слушането ми в детството, а и от баба ми, нито никой от домашните ми досега не спря вниманието си и не полюбопитства поне за една повърхностна проверка – било по отношение на говоренето и слушането, било по стопването на снега“.

      Улица в махалата Хисарлъка

Съвременници на Никола Лазарков вярвали, че минералният извор в дупнишкия Хисарлък се е появил вследствие на земетресението в София на 30 септември 1858 година, което е усетено и в отдалечени градове като Пловдив. Пострадали сгради имало и в Ихтиман и Рилския манастир. В действителност оттогава датира изворът в днешния софийски квартал „Овча купел“, който първоначално избил като гейзер, но постепенно отслабнал. По същото време, смятали много дупничани, бликнал гейзер и в двора на турската къща в махалата Хисарлъка в Дупница. „За всеки случай мълвата до днес стои неопровергана“, завършва разказа си Никола Лазарков, а същото можем да кажем и днес.

Всъщност, оказа се, че подобна легенда съществува в почти всяко дупнишко село. Най-популярната е тази от Червен брег. Населението там и до ден днешен упорито вярва, че сапаревобанската минерална вода е на червенобрежани. Местните разказват, че по времето на турското робство топла вода е бликнала от извор в днешния парк на селото. По същото време Червен брег все още не бил населен с турци. Наличието на гейзер обаче би променило това. Ето защо решили да го унищожат. Първоначално хвърлили в топлата вода живо прасе. Смятали, че така ще я „замърсят“, тъй като мюсюлманите не ядат свинско. Впоследствие събрали голямо количество овчи кожи и здраво запушили гейзера, а водата скоро след това избила в Сапарева баня. Днес легендата си има и продължение. След земетресението в Благоевград през 2012 година сапаревобанци били много притеснени да не би топлата вода да се върне в Червен брег, говорят в селото.  

Ако попитате и бистричани, най-вероятно и те ще ви разкажат подобна история. Опитите за опровергаване на легендите обаче не започват от екипа на кмета Методи Чимев. Първите проучвания за наличие на термални води в община Дупница прави общинското ръководство в мандата на кмета д-р Панчо Панайотов още през 90-те години на миналия век. Щафетата е поета около 15 години по-късно от екипа на кмета Атанас Янев, припомни ни Явор Тодоров, който беше председател на Общинския съвет в същия мандат. Оказа се, че и последните проучвания са ръководени от водещия български хидрогеолог проф. Костадин Щерев. Още тогава той е набелязал като потенциални зони за извършване на сондаж няколко населени места в общината, сред които Крайни дол, Бистрица, Червен брег и Крайници. Документите от проучването са предадени на настоящото общинско ръководство. То пък работи със същия хидрогеолог, който тепърва щял отново да набелзва потенцални места за сондаж.

Дали професорът си пази документите отпреди десетина години, когато отново е работил в Дупница, не е ясно. Както не е ясно и всичко останало около откритието за наличие на термални води, тъй като вероятно се готви да избухне като гейзер на пресконференция преди местните избори. Дотогава можем само да гадаем дали на Методи Чимев и ГЕРБ ще се падне историческия шанс да потвърдят легендите от времето на турското робство и да открият топлата вода в Дупница. Ако легендите се окажат реалност, разбира се, нас това може само да ни радва. Кой знае, може пък един ден дупнишкият Хисарлък да излезе в конкуренция на Хисаря. Даже и ние тук си имаме крепост от късната античност (IV-VIв.), а и още куп паметници на културата, нищо че статутът им е неуреден. В Дупница заникъде не бързаме.  

Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.