Днес се навършват 53 години от смъртта на Димитър Димов. Един от най-обичаните и четени писатели у нас, автор на шедьоврите „Осъдени души“, „Тютюн“, „Поручик Бенц“, си отива от този свят на 1-ви април 1966 година. През настоящата 2019 година се навършват и 110 години от рождението на Димитър Димов. Той е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч, но първите 10 години от живота си прекарва в Дупница.

Независимо че семейството му напуска града, когато той е още дете, Дупница е най-тясно свързана с неговия творчески път, а негови близки и познати свидетелстват за изключителната привързаност на писателя към града, за голямото му вълнение, свързано с него, потвърждава в книгата си „Димитър Димов. Архив“ Екатерина Иванова – изследовател на живота на писателя и негов най-добър познавач и тълкувател.   

Града, в който израства, Димитър Димов твърде подробно рисува още в първия си роман „Поручик Бенц“. В Дупница започва работа по романа „Окъдени души“. В „Тютюн“ Дупница е родното място на главните герои Ирина и Борис. В същия роман се срещаме с редица описания от местности и обекти, които очертават някогашния облик на града. Зад многобройните му герои откриваме техните първообрази на местни хора. Дупница е пред духовния поглед на автора, когато в края на живота си започва романа „Ахилесова пета“, отбелязва още Екатерина Иванова.  

Тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа “Тютюн” на Димитър Димов, 30-те години на ХХ век, снимка: bulgarianhistory.org

Тютюневият склад "Никотеа" в Дупница, снимка: Исторически музей - Дупница

Димитър Димов е син на Веса Харизанова и Тотьо (Тодор)  Димов. Писателят има родство с революционера Яне Сандански, чийто живот също е тясно свързан с Дупница. Яне Сандански е сестрин син на дядото на Димитър Димов по майчина линия. Приживе Димов е искал да напише книга за именития си родственик, но до края на живота си не успява да осъществи желанието си.

Бащата на Веса Харизанова, Спас Харизанов, се преселва в Дупница от с. Влахи, Мелнишко след потушаването на Кресненско-Разложкото въстание, в което е участвал дейно. Купил къща в махалата „Бешика“ на ул. „Полицейска“ (дн. Христо Ботев“). На къщата, която днес се намира на този адрес, е поставена паметна плоча на Димитър Димов. 

Паметната плоча на Димитър Димов в Дупница бе поставена преди 10 години по повод 100-годишнината от рождението на писателя

Тотьо (Тодор) Димов, син на занаятчийско габровско семейство, завършва военното училище в София и получава назначение в 14-ти пехотен Македонски полк, който през 1904 година се установява в град Дупница. През февруари 1908 година се венчава за Веса Харизанова. Бъдещият писател се ражда на следващата година в Ловеч, където баща му е приведен временно на служба. Той е на година и половина, когато Т. Димов се връща в Дупница, след което заминава за фронта през Балканската война. Тук се разнася вестта за неговата гибел в едно от последните сражения преди примирието 1913 година.

Снимка: от Фейсбук страницата на Къща музей "Димитър Димов" в София 

В Дупница служи и вторият съпруг на Веса Харизанова – артилеристът Руси Ганев. Района на града той обикаля и като тютюнев експерт след Първата световна война. Известно е, че за написването на романа „Тютюн“ Димитър Димов използва бележките на Руси Ганев.  

„Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона”

Независимо от безспорната привързаност на Димитър Димов към  Дупница, за съжаление, в града няма установена традиция обществеността да отбелязва годишнини, свързани с неговата личност. 

В памет на писателя по повод годишнината от смъртта му публикуваме и няколко цитата от неговото творчество, подбрани от Goodreads.

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”

„Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена.“

„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.“

“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”

„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

„Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя, докато разбере необяснимата сложност на нещата, хората и събитията…”

„…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.”

„Демокрация?… Ето ви демокрация!… Стачки, безредици, класова омраза… всичко друго, но не и творчески труд!…”

„Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…”

„Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”

„Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега предпочиташе втората. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне”.

„Тя влезе, носейки бутилка вино и четири кристални чаши, които постави на масата и веднага напълни. Докато правеше това, Бенц видя чудесните й мургави ръце с розови нокти. Всяка подробност у нея носеше отпечатък на изтънчено съвършенство. Гласът й бе омайващ. Човек не можеше да си представи по-сладък, по-напевен, по-кристален глас от нейния, който да вълнува и прониква, да завладява с по-голяма сила чрез тръпките на неуловима тъга, дъхащи от всяка дума. Човек неволно искаше да й посвети живота си, да й се обрече до смърт, да се пожертва за нея.“

Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.