Силвия Димитрова: Жертвата се връща при насилника до осем пъти

Ежегодно от 25 ноември (Международен ден за елиминиране на насилието над жени) до 10 декември (Ден на човешките права) се провеждат активни мероприятия и кампании, целящи да се даде гласност на проблема с домашното насилие и идеи за неговото неутрализиране. В България статистиката в това отношение е плашеща. Всяка трета жена е жертва на насилие в семейството. Само за последните 10 месеца у нас са убити 28 жени и 3 деца. Статистика за периода 2011-2014 година на десет оркъжни съдилища за броя на заведените дела за убийства на жени показва, че  91 % от тях са извършени от мъже, само 2 % от жени, 7 % от мъже и жени заедно. 35% от убийствата са извършени от интимни партньори, още 35 % са от други членове на семейството (внуци, дъщери, синове) и останалите 30% са от познат мъж. Почти всички дела са извършени от хора в семейството.Проблемът с домашното насилие обаче не е семеен, а обществен и това е крайно време да бъде осъзнато от нас като общество, смята Силвия Димитрова, която е наш събеседник в настоящото интервю. Силвия Димитрова е психолог и психотерапевт. От тринайсет години е председател на Сдружение „Знание, успех, промяна“ – град Дупница. Работи с деца и възрастни, пострадали от насилие, както и с хора, упражняващи насилие. Автор е на книгата „Часовниковата кула“, която  разисква темата за насилието над жените  и по-точно трудния път на терапията на жертвата.

 
Още

Маестро Митонов: С хор „Рилски звуци“ се чувствам като част от едно голямо семейство

Репертоарът, който изграждам с хор „Рилски звуци“, е много сериозен и разнообразен. Аз изисквам от хористите високо художествено ниво на изпълнение с тежък репертоар и ние претендираме за това високо ниво. Хор „Рилски звуци“ е един от малкото запазени смесени хорове в България с над стогодишна история, които имат редовни репетиции и сериозни изяви. С хористите сме в много добри отношения. Мога да кажа, че се чувствам като част от едно голямо семейство. Хората като цяло са много сърдечни, те много ме обичат. Аз не бих идвал в Дупница, ако не проявяваха това отношение, което усещам към мен“, каза в интервюто  за „Камертон“ Огнян Митонов – един от утвърдените диригенти в България, с успешна кариера у нас и в чужбина, който от две години дирижира дупнишкия смесен хор „Рилски звуци“.   

Още

Снежана Малковска: „Никога не съм се чувствала по-жизнена от днес“

Потърсихме Снежана Малковска за интервю след новината, че се пенсионира от ОДТ „Невена Коканова“. Мислехме, че местната публика се разделя с актрисата и решихме, че трябва да й отдадем заслуженото уважение за 24-те години на местната сцена. Макар и да я познаваме като винаги усмихната, много цветна и стилна и като визия, и като дух и излъчване, очаквахме разговор-равносметка с един поуморен в края на кариерата си артист, разочарован от новите реалности в областта на театъра и културата у нас, с желание вече да намали темпото в работата и в живота. Оказа се точно обратното. Снежана Малковска благородно е отстъпила своето щатно място в театъра за назначаването на млад актьор, а самата тя ще продължи да работи с трупата, но на хонорар. И по-важното е, че актрисата не е никак уморена. Дори напротив, изпълнена е с енергия повече от всякога през живота си. На 64 години никак не се притеснява от възрастта си, работи по много творчески проекти и в Дупница, и в София, а едновременно с това активно спортува -  кара ски, прави кросове, кара колело, редовно катери Черни връх от Драгалевци...“Мисля, че най-хубавото тепърва предстои. Младостта дава особена летяща енергия, от която мисля, че не съм се лишила. А пък зрелостта дава една опитност и повече познания. Така че, всяка възраст носи своята красота и съм щастлива, че днес се чувствам толкова жизнена “, сподели пред „Камертон“ Снежана Малковска. С актрисата разговаря нашият репортер Деметра Андонова.

 
Още

Димитър Божков: В творчеството се стремя към божественост, величие и свобода

За мен е важно една творба да бъде красива и да предизвиква чувства на божественост, величие и свобода. Това, което обаче най-силно ме кара да трепвам, е природата. Тя е най-големият шедьовър на планетата, който човешката ръка не може да го стигне. Най-често за модел ми служи морето. То изобразява пълната свобода“, каза в интервю за „Камертон“ младият художник Димитър Божков, който за краткото време от началото на своя творчески път успя да си спечели прозвището българския Леонардо да Винчи. Отдавна обаче репродукциите на чужди автори не са негова цел. Димитър вече показва авторски творби,  притежава ясно изразен свой собствен стил, който развива и усъвършенства с всеки изминал ден.   

Още

Р. Хаджийска: „За развитието на детето по-важна е играта, отколкото обучението“

В началото на септември децата се връщат в детската градина, а много от тях ще пристъпят прага й за първи път. Сърцата на десетки родители сега са свити от притеснение как ще се справят децата им с това безпорно трудно предизвикателство в тази невръстна възраст. Как ще реагират емоционално на новата обстановка и първата раздяла за по-дълго време с мама, татко и дома, ще успеят ли да се адаптират, ще се грижат ли добре за тях възпитателите, ще се хранят ли, ще спят ли, ще боледуват ли? По всички тези въпроси, както и за слабостите и позитивите на българската система за първоначалната адаптация и грижата в детските градини разговаряме с директора на ДГ „Калина“ Райна Хаджийска, която има дългогодишен опит като педагог и ръководител на едно от най-предпочитаните в Дупница детски заведения.  

Още

Асен Блатечки: „Удоволствие е да играя пред дупнишката публика“

Не се боря срещу имиджа си на секссимвол. Така или иначе той вече е създаден. Не ми дреме какво пишат жълтите вестници. Голямата екстра на нашата професия е любовта на хората. Артистът никога не бива да подценява публиката, но не бива и да обслужва най-низките й страсти“, сподели пред „Камертон“ Асен Блатечки, с когото разговаряме в гримьорната в дупнишкия театър минути преди началото на представлението „Смях в залата“.  

Още

Николай Волев: Стремежът към битово преуспяване погубва човешкото достойнство

С бунтаря на българското кино разговаряме за свободата и достойнството, за смелостта и послушанието, за „студенината на странството“ и „уюта на родната стряха“. За първи път пред „Камертон“ режисьорът на култовите ленти  „Да обичаш на инат“, „Господин за един ден“, Маргарит и Маргарита“ разкрива, че обмисля продължение на автобиографичната си книга „Девствената проститутка“. Разказва и за дупнишката следа в своя житейски път.    

Още

С. Михайлова: „Свастиката е сред най-характерните елементи в дупнишката шевица“

Шевица е била свята за българите и тя е точно такава – свята.  В нея са вплетени символи от неолитната знакова система, от зората на човечеството, част от световната знакова система. Тя носи ценни послания, които и до днес продължаваме да разчитаме. Всяка шевица носи своята история, разказва за нейната създателка и за нейните мечти. Тя е част от културното ни наследство, което трябва да съхраним за поколенията“, каза в интервюто за „Камертон“ майсторката на българска шевица Стефка Михайлова. 

Още

В. Алексиева: „В дупнишката библиотека работят хора с възрожденски дух“

В нашата библиотека работят хора, които имат възрожденски дух и въпреки всякакви външни влияния, все още запазват разбирането, че работата в библиотека е мисия. Най-важната оценка за нас е тази на нашите читатели, които непрекъснато ни показват своята признателност“, каза пред „Камертон“ главният библиотекар на библиотеката при читалище „Зора“ Валентина Алексиева. В навечерието на 24 май влязохме в един от малкото останали храмове на духовността в Дупница - Храма на книгата , за да попитаме как успяват да се справят с неговото опазване библиотекарите. Валентина Алексиева разкрива пред нас още, възражда ли се библиотеката като институция и какви книги четат днес дупничани.   

Още

Петър Андасаров: „Дупница беше една от духовните люлки на България“

Дупница e моето духовно рождено място. Беше гордост да кажеш, че си свързан с град Станке Димитров. Той бе една от духовните люлки на България... За съжаление, днес българинът се все повече се материализи, а животът ни стана бездуховен. Нужна е революция! Не може 30 години да блатясва това общество! Необходимо е да се напусне това блатно пространство, да се надигне глас, да се поиска това, което ни е отнето. Просто трябват действия, нищо друго няма да спаси България и нас, които с гордост носим нейното име“,  каза поетът Петър Андасаров в интервюто за „Камертон“, което той нарече изповед.  

Още