Г-жо Димитрова, Народното събрание прие на първо четене промените в Наказателния кодекс, с които се криминализира домашното насилие. Одобрявате ли текстовете в обновения закон?

Одобрявам промените, с уговорката, че текстовете следва да бъдат прецизирани, което предстои да бъде извършено между първо и второ четене. Алиансът за защита от насилие, основано на пола е депозирал своето становище по законопроекта и същото е публикувано на сайта на Народното събрание. Ние виждаме предложените промени като първа стъпка в борбата на държавата с насилието, основано на пола. Мнението ни е, че тези промени са крайно наложителни и в този смисъл ние ги приветстваме.

Как възприемате критиките, че криминализирането на психическото насилие е опасно, тъй като е разтегливо понятие и прокуратурата би била залята от жалби заради това?

Според предложения законопроект ще се преследва психическото насилие на системно извършване, когато е причинило вреди у пострадалия, а не еднократни изолирани актове на психическо насилие. Най-вероятно ключово доказателство по делата за тези престъпления ще са комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. Психическото насилие не посинява окото на жената, т.е. няма видими белези, но то оставя трайни белези в психиката на пострадалите, което води до големи негативни последици за емоционалното и психическо здраве. Поради това е наложително да бъде криминализирано. При липса на престъпление или доказателства, прокуратурата е свободна да откаже да образува досъдебно производство. Трябва да се има предвид, че и към момента стотици, ако не и хиляди граждани сезират прокуратурата за най-различни спорове, които нямат престъпен характер, но практиката е изградила механизъм да се справя с тези проблеми. Законът се развива посредством съдебната практика и магистратите ще могат да изградят стабилна съдебна практика по въпроса кои деяния и в кои случаи представляват психическо насилие.

Защо се налага криминализиране на домашното насилие? Кои са слабостите на сега действащия Закон за защита на домашното насилие?

Понякога, взависимост доколко запознати са представителите на институциите с разпознаването на домашното насилие, се създават пречки. Има моменти, в които не се издават ограничителни заповеди. Изчаква се един месец и просто се назначава дело по случая и тогава се разбира ограничителната заповед колко време ще действа. Максималният срок е 24 месеца. Всъщност през този месец жертвата реално продължава да бъде обект на насилие. Разбира се, започва да търси други варианти. Друг проблем е честото нарушаване на ограничителната заповед. Полицаите са задължени да задържат насилникът за 24 или 48 часа. След това той отново се връща обратно при жертвата. Оттам пък при пореден случай се докладва на прокуратурата. От полицията заявяват, че насилникът няма къде да отиде да живее и не може да бъде изведен от общото жилище, въпреки съдебната заповед. Въобще системата е някак тромава. Трябва да се действа много по-стриктно и категорично, за да може жертвата и децата да бъдат защитени.

Какви са възможностите за защита на жертвите на насилие в момента, преди окончателното приемане на промените в НК?

Законът за защита от домашното насилие е приет през 2005 г. Има различни мерки за защита, като най-разпространената мярка е насилникът да се въздържа от насилие. Има и следващи мерки, като тази насилникът да бъде изведен от съвместно обитаваното жилище, без изобщо да се взема предвид дали е негово. Следващата мярка е да започне да посещава психолог, но той не го прави, защото законът не го задължава. Друга важна мярка е жертвата да посещава специални програми за възстановяване. Нашата програма върши точно това - чрез нея помагаме на жертви на домашно насилие, но и на хора, упражняващи насилие. От съдът ги насочват директно към нас. Тоест законодателството позволява на жертвата да бъде защитена. Другото, което е важно, тя може да бъде настанена в един от седемте кризисни центрове на територията на страната. Най-близкия до Дупница кризисен център се намира в Перник. За съжаление, тук няма такъв. Пребиваването е в продължение от три до шест месеца, като през това време се работи активно с психолог. Там жертвата е защитена, защото понякога има и опасност за живота й. На местно ниво може да помогне нашата организация, ние работим с институциите в Община Дупница и региона. Имаме консултативни центрове, където човек, пострадал от домашно насилие, може да получи психологическа и юридическа помощ и съответно да бъде заведено дело.

Как можем да разпознаем признаците на домашно насилие? Какво го предизвиква?

Най-лесно се разпознава физическото насилие, защото има видими белези и няма как да бъде сбъркано. Много по-трудно забележими са психологическото (обиди, закани, заплахи, контрол, манипулации, преследване) и сексуалното насилие, защото нямат ясни следи, особено емоционалното. Сексуалното пък е свързано с много срам и вина. Човек, който е преживял подобен вид насилие, обикновено не говори за проблема. Той предпочита да се затвори вътре в себе си, да не разказва на никого и да не повдига обвинения. Но това е изключително пагубно за личността в емоционален план. Психологическото насилие също е много разрушително за жертвата. Често хората не го осъзнават и това е причината да не търсят помощ. В същото време обаче симптомите, които се проявяват вследствие на преживяно насилие са разпознаваеми за специалистите. Когато говорим с даден човек, почти винаги се оказва, че той е обект на психологическо насилие. Въобще домашното насилие е всеобхватно. Ние сме свикнали да го възприемаме просто като бой. Влезем ли в дълбочина, разбираме, че проблемът е много по-сериозен. Често задавам един въпрос на млади хора, които обучавам. Един шамар насилие ли е? Може да е, но може и да не е. Как разбираме всъщност какво е? Ако чувстваме болка, унижение, гняв, обида, срам, вина, значи е насилие и би трябвало да реагираме веднага и да кажем „Стоп!“. Много е важно да противодействаме след първия случай, защото ако си замазваме очите и оправдаваме насилника, проблемът много ще се задълбочи. Но винаги тези чувства са субективни. Ако на мен някой ми удари шамар, аз мога да не го почувствам като насилие. Мога да го приема просто като отрезвяване. Не бива да се бъркат двата случая. 

Случва ли се често жертвите да не осъзнават, че са жертви?

Много често. Донякъде това се дължи и на българския манталитет, предразсъдъците, че мъжът е по-силният и знае как да се грижи за семейството. Обикновено жената и децата се примиряват с този факт. Дори и мъжът да налага решения, които не са добри за психическата стабилност на членовете на семейството, биват приемани. Това се случва, защото така сме свикнали да живеем. Освен това има и насилие спрямо децата от страна на родителите. Говорим за психологическо насилие, като неглижиране, третирането им като неравнопоставени личности в обществото, като слуги или по-ниско стоящи. Би трябвало да бъде точно обратното. Разбира се, не бива да им позволяваме всичко, но те не са марионетки, които нищо не разбират и не знаят. Истината е, че всеки може да стане жертва на домашно насилие, жени, деца, мъже, роднини и т.н.

Вярно ли е, че децата станали жертви на домашно насилие в по-късен етап от живота си стават също жертви? Може ли самите те да се превърнат в насилници?

Възможни са и двата вида сценарии. Всъщност, дори и само когато казваме на детето, че е лошо, некадърно, получава само двойки, сравняваме го с други деца, то започва да го вярва. Когато си втълпи, че е точно такова, пораства и продължава да се мисли за лош и като възрастен. Съответно започва да упражнява насилие или съответно става жертва. Трябва по някакъв начин да се изкорени домашното насилие още след раждането, от най-ранно детство. Това е като превенция, ситуацията в по-късен етап не може да се промени. Така че, това е един много особен проблем. Боят между родителите, непрестанните караници, да получиш насила нещо, без да помолиш, да се наложиш, без да се интересуваш от мненеието на другите членове на семейството, децата го разбират като нормален начин на общуване. По-късно го копират и в училище, в собствените си семейства, въобще в обществото. Пак казвам, могат да пренесат в живота си или насилието, или своето подчинение. И в единия, и в другия случай това не води до нищо добро.

Може ли икономиката на дадена страна да окаже влияние върху нарастването на домашното насилие? Наркотиците, алкохолът и други средства извинения ли са за насилникът?

Аз смятам, че не трябва да търсим никакви оправдания за насилието. Това че, някой мъж употребява алкохол и бие жена си, изобщо не го оправдава. Ниският социален статус също. Имаме изключително много случаи на домашно насилие от хора с много висок социален статус. Аз лично не приемам оправдания. Когато човек се чувства вътрешно слаб, има нужда да си намери външни причини и да се почувства силен и значим. Най-лесно е да набие жена си и децата си. В същото време самите насилници са жертви. За да станеш насилник, означава, че има нещо назад в твоето детство, което се е случило и те кара да действаш по този начин. Това, разбира се, отново не е оправдание. Има и случаи, когато човек, който не е бил малтретиран в детството си, а напротив, бил е презадоволяван и е свикнал, че само неговото мнение е правилно, само той има право, а другите се съобразяват с него, свиква да живее по този начин. Такъв човек истински вярва впоследствие, че жена му е виновна за всичко и започва да й удря шамари, за да й докаже колко е лоша. А пък жената, която търпи насилие също истински вярва, че го заслужава. Това всъщност е участието на двамата партньори в тази насилническо-жертвенска връзка. Ако единият упражнява насилие, винаги срещу него има човек, който допуска да му бъде причинявано.

Възможно ли е да се предизвика домашно насилие само заради непрекъснато натякване и заяждане от едната страна?

Възможно е. Да вземем един пример, ако една жена обяснява на мъжа си непрестанно колко е слаб и незначителен, тя проявява психологическо насилие към него. Той вместо да я удари или пребие, би трябвало да потърси помощ и да се защити по законен начин.

Защо винаги жертвата се чувства виновна и обвинява себе си за ситуацията, в която се намира? Как влияе на психиката на човек домашното насилие?

Жертвата се чувства виновна най-вече, защото е с ниска себеоценка, а тя е формирана от посланията, закодирани от детството. Просто е много лесно на един партньор насилник да вземе сигурното психологическо пространство на жертвата. Без да се усещат и двамата, жертвата започва да си мисли, че ако насиликът не е до нея, тя няма да може сама да се справи с трудностите в живота. През главата й може да премине всичко, че ще бъде отритната от обществото, че няма да получи помощ, няма при кого да отиде и т.н. Особено сложно става, ако родителите й например нямат доверие или й казват, че сама е виновна за случилото се. Приятелките на една жена могат да кажат, че това не е сериозен случай, а нещо напълно нормално. Жертвата може да се страхува, че агресията от насилника ще се пренесе върху друг член от семейството. Възможностите са неограничени. Жертвата просто преминава през един ад, особено при много тежко комбинирано насилие. Нещото, за което не се споменава в обществото, е изнасилването в брака, което съществува, а и то не се разпознава.

Защо понякога жертвата се завръща при насилника?

Тенденцията, която ние наблюдаваме като професионалисти е, че жертвата може да се завърне при насилника до осем пъти. Когато се случи акт на насилие и жертвата реагира веднага, чрез полиция или друг начин, насилникът за един месец може да изглежда променен. Тогава жертвата започва да си вярва, че насилникът й наистина се е поправил. Това е огромна заблуда, не може изведнъж човек да се промени. Обикновено след този период насилието става още по-сериозно. Жертвата отново опитва да си тръгне, отново се връща и т.н. Истината е, че жертвата просто няма сили да си тръгне завинаги поради различни причини.

Има ли документирани случаи, насилникът да се е променил към добро?

В нашата организация не сме попадали, наистина е много трудно. Но ако човекът, който проуемее, че има проблем със себе си, с гнева си и потърси помощ, може да се запази семейното щастие. Но ако той твърди, че всички други са виновни, а той самият продължава да се оправдава, по никакъв начин няма да бъде променен. 

Как ние като граждани можем да помогнем на човек, за когото знаем, че е жертва на домашно насилие? И как да разпознаваме насилникът, който често си служи умело със своята харизма?

Можем да помогнем чрез даване на иформация за справяне с проблема по законен начин, за организациите, които работят по такива случаи. Но никога не можем да направим нещо конкретно, ако човекът отсреща не желае да действа. Би трябвало да кажем, че определено действие е насилие, и че никой няма право да излива гнева си върху друг човек. Самото споменаване от наша страна за възможностите ще остави следа в ума на човек. Оттук нататък оставяме жертвата сама да осъзнае необходимостта от специална помощ, защото може психически да не е готова. Ако станем директни свидетели на насилие, трябва веднага да се намесим, дори и да се разкрещим, особено когато насилието е физическо. Така можем поне да привлечем други хора, които да помогнат и да се намесят. Ако е психологическо насилието, можем да се намесим и да дадем съвет. Но при риск за здравето и живота, директно викаме полиция. Не бива да се церемоним и да си казваме, че утре насиликът ще ни се сърди или пък да си намираме други оправдания. Ако ние сме свидетели на насилие и не реагираме, то това директно ни прави съучастници в престъплението. Ако видим, че дете бива насилвано, по закон сме задължени да помогнем. Има социални експерименти от актьори, които вдигат силен шум, карат се и си посягат в един апартамент. Абсолютно никой от съседите не реагира. На следващия ден поставените лица започват да вдигат шум от барабани и познайте, целият блок се вдига. Никой няма право да нарушава на друг човек правата. А когато ги нарушава, ще си понесе последствията. Не трябва да сме безучастни, ние сме социлани животни и трябва да си помагаме. Да си даваме винаги сметка какво е насилие и да не го допускаме и да си намираме оправдание. Ние имаме морална отговорност да реагираме, защото сме част от това общество. Особено с новите промени, които се предвиждат да бъдат въведени. Това е все едно да гледаме някой да краде и да убива и да не го докладваме. Надявам се оттук нататък хората да започнат все повече да вярват, че са част от едно общество, а не че са отделни личности, които могат да се възползват от благата и да не носят никаква отговорност. Много често казваме, че управляващите или някой друг ни е виновен. От нас самите тръгва промяната. Ако ние не можем да решим да се променим, никой друг не може да го направи вместо нас.

Може ли жертвата на домашно насилие да успее да се възстанови психически след време?

Може, стига да поиска. Това е травма и за да бъде преработена, жертвата трябва да усети своята сила, ще е нужно много време, воля и помощ. Най-добре е да се работи със специалист разбира се. Но ако няма възможност да посещава психолог, може да си помогне чрез разговори с близки хора, също чрез четене на книги, спорт, любими хобита. Но много е важно да има силна опора до себе си и никой да не я заблуждава. Да не говорим, че  не трябва да попада отново на насилник, а това често се случва. Ако човек се измъкне от една връзка на насилие, трябва да потърси психологическа помощ и да не попада отново в омагьосан кръг.