Велислава Василева и Гюлка Георгиева по пътя на сближаване на акушерката с бременната и майката

Две акушерки с дългогодишен опит говорят пред „Камертон“ за проблемите на родилната помощ в България
Свимка: КАМЕРТОН
Акушерката у нас е превърната в технически секретар. Настоящата организация на българското здравеопазване я е отдалечила от бременната и родилката. Ето защо, от една страна, жените днес са неподготвени за раждането, последствията от което са изключително вредни за тях и за новороденото. От друга страна, професията на акушерката става все по-непривлекателна. Професионалистите в бранша напускат страната, в родилните отделения работят предимно пенсионерки, които почти няма на кого да предадат опита си. Това са само част от проблемите, за които разказаха в интервю за „Камертон“ Велислава Василева и Гюлка Георгиева – акушерки с дългогодишен опит в системата на здравеопазването в Дупница. Двете работят в частната болница, а едновременно с това са заети и с редица проекти, свързани и с повишаване на личната си професионална подготовка, и с повишаване на информираността на бременните за предстоящото раждане и последващата грижа за бебето. Един от тези проекти е кампанията „Акушерките близо до майките“ на Алианса на българските акушерки. В рамките на кампанията Велислава Василева и Гюлка Георгиева изнасят лекции в Дупница за бременността и майчинството. Информационните срещи са безплатни и на тях могат да присъстват всички желаещи. Полезни са не само за бременните, но и за техни близки и роднини. Следващата среща е на 23-ти януари от 16:00 ч. в Кръглата зала на Община Дупница. А днес Велислава Василева и Гюлка Георгиева разговарят с нашия репортер Деметра Андонова по повод Деня на родилната помощ.

 

Недооценена ли е професията на акушерката в България?

 

В.В. Аз не мога да кажа, че е недооценена. Професията е по-скоро непозната, особено сред младите жени. Не са познати задълженията на акушерката, нейните възможности. Има млади жени, които са ме питали, какво правим толкова много акушерки, за да се бие една инжекция. Ние не сме медицински сестри. Нашите отговорности са съвсем различни, не са свързани само с инжекциите. Лично аз съм работила при старата организация на здравеопазването. Тогава акушерката водеше женските консултации и следеше бременността. Ако нещо „скръцнеше“, ако се появеше патология, акушерката придружаваше жената до кабинета на лекаря, който се намираше до нейния. Задължително беше акушерката да проверява на бременната жена албумина в урината, кръвното налягане, килограмите, мерките. Сега акушерката стои на компютъра и въвежда кодове, ако работи в кабинета изобщо. След реогранизацията на здравеопазването акушерката много се отдалечи от бременната и раждащата жена. Нашата здравна система беше една от най-добрите в света. Според мен болниците вече станаха търговски дружества. Важно е нещата да се организират така, че да са в интерес на бременната жена или в интерес на болния, а не на този, който ги обслужва. В момента жените не са подготвени за раждането, защото лекарите са заети с патологията и е нормално да нямат време да обясняват за естествения ход, случващ се в тялото на жената, колко е хубаво за нея, ако всичко е наред, да роди естествено, да кърми и т.н. Това е психологическа помощ. Ние сме щастливи, че в нашето отделение ни е разрешено да участваме активно в процеса на раждане. Има болници, в които акушерката стои настрана и целият процес се поема от лекарите. А всъщност ние сме обучавани да разграничаваме физиологичния ход на нещата от патологията. Раждането и бременността са естетвени процеси и ние се занимаваме с тях, докато патологията я оставяме на лекарите.

 

Г.Г. В момента акушерката е технически секретар и се запознава в краен случай с жената, едва тогава, когато тя идва да роди. При това положение често се случва така, че родилката ни казва, че не знае какво да прави, когато бебето заплаче. Жените наистина не са запознати с нещата, които ги очакват. Вижда им се много сложно, но всъщност това е нещо съвсем естествено и нормално. Когато се роди бебето, е правилно да започне да го кърми, а не, както често се случва, да казва, че то не иска да засмуче и че му е нужна бутилка.

 

Защо масово акушерките предпочитат да практикуват професията си в чужбина?

 

Г.Г. Причината е най-вече финансова. Заплащането на акушерката е много ниско, получаваме малко над минималната работна заплата, което е напълно недостатъчно. Също така в чужбина акушерката може да се изявява. И като професионалист, и като човек зад граница тя е по-оценена. При нас тези моменти отсъстват.

 

В.В. Ние сме на абсолютния минимум. Така, както и всички останали специалисти по здравни грижи - медицински сестри, фелдшери, рехабилитатори и др.

 

Това означава ли, че често се налага на акушерката да работи на повече от едно място едновременно? При наличие на 24-часови смени, как въобще се справяте?

 

В. В. Ако има такава практика, тя се отразява пагубно, защото работата е много отговорна. Изразходва се много психическа и физическа енергия. Ако акушерката е пенсионерка, не може да си позволи да работи на друго място, защото е невъзможно възстановяването след едно такова дежурство.

 

Г.Г. Да, напоследък често се налага да се работи по график с 24- часови дежурства. Ако една колежка излезе в отпуск, просто няма кой да я замести.

 

Причината вероятно е  недостигът на кадри? Каква е средната възраст на акушерките в Родилното отделение, в което работите? Има ли такива, които са в пенсионна възраст?

 

В.В. Общо взето, в оделението сме 90 % пенсинерки. Младият кадър е до мен, заедно с още една колежка, плюс още две млади акушерки, които са на работа от два месеца и тепърва навлизат в занаята. Това не се отнася само за нашето отделение, но и за общинската болница и въобще навсякъде в страната. Млади хора има в големите частни софийски болници и пак са недостатъчни. Това е много сериозен пробелем. Искаме млади хора, за да може акушерките от нашата генерация да им предадем опита си, за да тръгнат напред. Неправилно е схващането, че като излезеш от университета, значи си готов да практикуваш. Това е занаят, трябва с ръка да пипнеш, за да се научиш. Да, усеща се спад на желаещите да се развиват в нашата професия и тук отново стигаме до извода, че причината е в непознаването й. Преди години акушерките посещавахме гимназиите, когато децата още не бяха ориентирани накъде да поемат в живота. Тогава те имаха сериозна полова култура. Длъжни бяхме да посещаваме учениците от шестите и седмите класове в училищата и да ги образоваме. Освен това им разяснявахме какво представлява работата на акушерката, за да стане професията привлекателна за тях.

 

Кои са най-наложителните мерки, които трябва да бъдат предприети, за да се стимулират младите жени, взели решение да се развиват в занаята и да останат в България?

 

Г.Г. На първо място, ръководствата във всички болници трябва да увеличат възнагражденията на акушерките.

 

Предполагам, че стъпка в правилната посока е и въвеждането на автономност на професията, т.е. акушерката да не бъде лишена от собствена правоспособност, да може да извършва домашни посещения?

 

В.В. Заедно с Гюлка посещаваме международни конференции. Срещаме се с колежки от Испания, Италия, Португалия, Англия, Кипър, Русия. Всички те имат право на самостоятелна практика. Иначе нашата система за обученние на акушерки е една от най-добрите. Много важно допълнение е обаче, че не е създаден алгоритъм за работата на акушерката. Не са изяснени задълженията и правата й. Не можем да се защитим и оттам се страхуваме да стартираме самостоятелна практика. Всичко може да се промени, но това зависи от Министерството на здравеопазването. Точно за това се бори Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи - за самостоятелна пратика на акушерки, фелдшери, медицински сестри, рехабилитатори. Ние сме свързващото звено между болните и лекарите. Домашните посещения са изклчително важни, колкото и процесът на раждане, и процесът на бременността. Какво да прави жената, когато се прибере вкъщи, ако например пъпчето на бебето не е паднало? Жените не знаят как да кърмят бебетата си, не знаят как да ги държат, да ги къпят. Ако акушерката не може да си върши работата качествено, страдат най-вече майките и бебетата. Ние колкото и да искаме да помогнем, нямаме право да правим домашни посещения. Ако нещата се променят, и за двете страни всичко ще е по-добре. Надяваме се в близко бъдеще да се подобрят нещата. В Министерството на здравеопазването вече има леко раздвижване, а и колегите в София са по-активни.

 

Г.Г. Много е важно да се даде възможност на акушерките да практикуват самостоятелно професията си. Доста от чуждестранните колеги, идвайки тук, са учудени, защото в България има толкова добро обучение за акушерки, но не ни е позволено да практикуваме самостоятелно. Домашните посещения също са много важни. Да не говорим, че консултацията се случва само веднъж в месеца.

 

Желанието на жените да раждат секцио има ли връзка с липсата на подготвеност? Какво сочи статистиката във вашето отделение по отношение на начините на раждане?

 

Г.Г. В нашето отделение 70 % от ражданията са чрез секцио. Важно е жените да знаят, че естественото раждане е много по-добър вариант от секциото. В повечето случаи жените не са запознати с това какво представлява секциото. Те дори са наплашени и вярват, че ако не родят по този начин, бебето ще страда и ще го боли, ако преминава през родовия канал. Самата бременност може да завърши напълно нормално, ако жената е по-добре запозната с признаците на раждането, най-вече е нужно да не се страхува. Нещата са навързани. Друга причина е, когато лекарите извикват жените по-рано, за да се предизвика раждане. Ако раждането трябва да се случи на 20-ти, а те биват извикани на 15-ти, включват се системите, нормално е да паднат тоновете на бебето, и ако не върви добре раждането, се започва секциото. Напоследък някои лекари правят много грешки. По време на нормално раждане бебето среща много полезни за него бактерии и така придобива по-добър имунитет. След това новороденото само започва да си търси кърмата, самите му инстинкти са по-силни и майката се възстановява по-бързо. А това е най-важното, защото тя веднага може да започне да се грижи за бебето. Докато след едно раждане чрез секцио, 24 часа тя не може да му обърне внимание, допълнително са нужни още поне 12 часа, за да се раздвижва. През това време бебето е оставено без нея и инстинкта му за сучене не може веднага да заработи.

 

В.В. В Европа индукцията на раждането е забранена, тоест не се вкарва чрез система хормонът окситоцин, който се включва, за да се предизвика раждане. Там много щадящо се следят тоновете. В Англия дори тоновете не се следят на монитор, защото се смята, че бебето се плаши от звука и заради това те започват да падат. Нещата могат да бъдат подредени по много различни начини. Жената не знае за бременността, какво е раждането, как протичат нещата нормално. Тя се плаши от болките. Казва, че ако е секцио, намя да я боли. Но как така няма да има болка? Бебето не минава по естествения път, то бива извадено чрез разрез. Ако то или майката страдат по време на раждане, тогава трябва да се стигне до секцио, но наистина, ако е наложително. Нормалният процент на раждане чрез секцио е 10 %. Дори в Англия е между 8-9 %. Засега Бразилия държи рекорда с 80 %, но не знам каква е точната причина, може би защото жените смятат, че няма да ги боли. Нараства броят на жените, които се страхуват от бременността, раждането и от болките. Пак отиваме в началото на разговора - не са запознати жените какво ги очаква. Идва една сутрин жена с болки, оказва се, че тя няма никакво разкритие. Това са подготвителни болки. Те могат да започнат седмица преди контракциите за раждане. И идва с голям ужас, какво ли ще я чака. И ако една акушерка поговори с нея, че не е време, да я успокои, тя спокойно си отива, може да дойде и на другия ден. И като започнат същинските болки, се започва раждането. Ако обаче ние я приемем веднага щом е дошла, без да е готова, включва се системата, падат тоновете и в интерес на бебето правим секцио. В Англия има подготвителни кабинети. В този кабинет акушерката си има връзка с бременните жени, с които води консултации. Разговарят и по телефона. И ако усети акушрката, че трябва да я извика, жената отива, преглежда я и ако е готова, я праща за раждане. Перфектно. Така се спестяват и страшно много пари на Здравната каса. Подобна практика вече има и в София.  

 

Какво е акушерката за раждащата жена?

 

В. В. Акушерката е най-важният и най-близкият човек за раждащата жена, защото, от една страна, й държи ръката и й вдъвха смелост. От друга страна, следи процеса на раждането от медицинска гледна точка, тоновете, контракциите и пр. Акушерката за нея е приятелка, подкрепа, идол, майка, сестра, всичко.

 

Какво е усещането да държите нов живот в ръцете си?

 

Г.Г. Това не може да се опише, то трябва да се почувства. Неописуемо е усещането. За да провокираме интереса на младите жени, нека дойдат да видят какво е естеството на работата, за да разберат за какво иде реч. Само с обяснения нищо не може да стане. Можем дори да организираме и Ден на отворените дни.

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.