Изпълниха ли дупничани заветите на Никола Додов?

На 8 юли се навършват 90 години от смъртта на Дупнишкия Алеко, наричан още Учителя. По този повод разговаряме с директора на Историческия музей Анелия Геренска и уредника Александър Китанов - куратор на изложбата „Учителят, туристът общественикът“, посветена на Никола Додов.
Снимки: КАМЕРТОН
На 8 юли се навършват 90 години от смъртта на една от най-значимите личности в историята не само на Дупница, но и на България – Никола Додов (1873-1930 г.). В националната памет Никола Додов ще остане с прозвището Дупнишкия Алеко, а в спомените на дупничани това е Учителя. Само тези две прозвища са достатъчни, за да подчертаят авторитета на Никола Додов и значението му за духовното развитие на Дупница. Но две са най-значимите му дела, с които ще остане в историята – изграждането на първата високопланинска хижа в България „Скакавица“ и основаването на археологическото дружество „Царичина“, с което се поставя началото на музейната дейност в Дупница. Ето защо днес Историческият музей отдава особена почит към Никола Додов, а служителите в културната институция го смятат за свой патрон. Защо обаче все още музеят не носи името на Никола Додов? Изпълниха ли дупничани мечтата и заветите на Додов по отношение на съхраняването на историята и на българската природа? Това са част от темите, по които разговаряме с директора на музея Анелия Геренска и уредника Александър Китанов. Двамата разкриват пред читателите на „Камертон“ и много други интересни факти за живота и делото на Никола Додов, които са документално онагледени и в изложбата „Учителят, туристът, общественикът“. Експозицията, чийто куратор е Александър Китанов, можете да разгледате от 8 юли до 31 август в залата на Историческия музей в бившия Младежки дом.

 

 

От днес в музея е открита изложбата, посветена на Никола Додов. Какво ще видят посетителите на експозицията?

 

Александър Китанов: Изложбата представя Никола Додов като виден общественик на Дупница. Посетителите ще могат да се запознаят с неговата биография и с всичко, което той е направил за града. Никола Додов е основател на Туристическо дружество „Рилски езера“ (1909 г.). По негово време започва събирането на средства за строежа на хижа „Скакавица“. Животът му е свързан и с музейното дело в Дупница. Две години след създаването на туристическото дружество Додов и негови съмишленици основават археологическото дружество „Царичина“. Активен член е на редица други дружества в града, като например стенографското и създава младежките женско и мъжко туристически дружества. Взема участие в градския хор „Родни звуци“, в мандолинния оркестър към есперантското дружество, което е било много активно и т.н. Бил е изключително деен човек, като последната голяма изява е участието му в гражданския комитет, който събира средства за поставяне на паметна плоча на загиналите участници в Балканската и Първата световна война, намираща се в църквата „Покров на Пресвета Богородица“. По време на тези две войни е бил писар. Не на последно място той активно се занимава с образование, като само три години преди пенсионирането си е бил директор на Гимназията. Отделно е дописник на редица туристически списания и от време на време е пускал статии в местния печат. Въобще Никола Додов е една от големите личности на Дупница за своето време и оставя наследство, което все още се ползва от нас.

 

Анелия Геренска: Решихме да представим тази изложба, защото на 8 юли се навършват 90 години от смъртта на Никола Додов. Когато чествахме 100 години от основаването на археологическото дружество „Царичина“ през 2011 г., на което с основание считаме, че сме наследници, показахме част от документите, които са оцелели и достигнали до нас. Сега показваме личността Никола Додов заради неговата активна обществена дейност. Помня, когато Иван Пилев, синът на издателя на в. „Светлина“ Владо Пилев, ни предаде една снимка. Тогава, разглеждайки я, го попитахме дали на нея не е заснет Никола Малашевски, а той отговори, че това е Учителя. Тоест Никола Додов в спомените на своите съвременници остава познат като Учителя.

 

Никола Додов (1873-1930 г.)

 

Какви материали се съхраняват в музея за неговата личност?

 

Александър Китанов: Преди няколко години от ТД „Рилски езера“ ни предоставиха негови лични вещи -  туристическата му раница, обувките, гегата, рог, който се използва, когато някой турист се загуби в планината. Показваме стенографския му дневник, уставите на дружествата, кореспонденцията на „Царичина“, както и печата. Преди близо 15 години случайно го открих в един антикварен магазин в Дупница. С него са подпечатвани повечето от писмата и ето че отново този ценен предмет се върна на мястото си. Съхраняваме още негови релефни карти на Рила планина. И в музея на Рилския манастир също се пази такава карта, както и един негов неиздаден ръкопис -  пътеводител за Светата обител, чийто обем е около 100 страници.

 

Анелия Геренска: Също така сме изложили писмата, които той пише до Народния музей, призивът му към гражданите за събиране на старини. В устава е било записано като главна задача изграждането и създаването на Археологически музей в Дупница и събирането на старини. Все пак тогава ясно са осъзнавали, че ценните предмети започват да се губят, пък и не е била чужда и иманярската мисъл.

 

Разкажете ни повече за неговия живот, професионалната и обществената му дейност.

 

Биографията му е много интересна. Той е все още дете, когато остава кръгъл сирак. Нямало е кой да се грижи за него и да го издържа, затова отива в Рилския манастир, където завършва началното си образование в килийното училище. По това време негов духовен наставник е монахът отец Йеремия Ненов, който е родом от Ярлово (Самоков). След това постъпва с Рилското богословско училище в Самоков и отново се връща в манастира, където става учител. След това завършва Историко-филологическия факултет на Висшето училище, днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В този период финансово го издържа отец Йеремия Ненов. Учителства в Бургас и Цариброд. През 1908 г. отново се установява в Дупница за постоянно и започва работа като учител, дейност, на която е отдаден почти до края на живота му. През следващата година взема решението да организира съмишленици за създаването на Туристическо дружество „Рилски езера“. В Прага (Чехия) води гимнастическите дружества от Гимназията в града, като описва всичко. Описва и първия опит за създаване на Съюз на археологическите дружества в страната, като в София се организира конгрес за целта, но тогава не се достига до консенсус.

 

Анелия Геренска: В Цариброд съдбата го среша с Алеко Константинов. Учителите там се обръщат с молба към него да ги заведе в Погановския манастир. От този момент на Никола Додов му се отварят сърцето и очите за красотите на природата, планината и старините, става заклет любител и радетел като Щастливеца. След като се връща в Дупница, която се намира в подножието на Рила планина, решава, че си заслужава да започне да организира повече хора за излети. Сред съмишлениците му са били повече учители. ТД „Рислки езера“ е създадено като клон на Българското туристическо дружество и активно функционира с редовните походи и с изучаването на Рила. В стенографския дневник на Додов, освен данни за войната, има и красиви описания на планината. Благодарение на образованието си има подготовката за географ. Описва времето на преходите, температурите. За създаването на релефни карти е мерил крачките. Опитвал се е да бъде максимално точен със средствата и техниката, с които е разполагал. И въпреки недобрите финансови постъпления и липсата на наследство, което да вложи в идеите си, е съумял да го осъществи. Това е много къртовски труд, работил е неуморно. Когато се връща в града, тук вече е имало добри традиции в културния живот и съвсем естествено започва да участва в него. Но според мен неговият голям принос е, че привнася нови идеи и че намира съмишленици, които го последват. През 1909 г., когато сформира „Рилски езера“, увлича много хора. Той разказва и за много организирани ученически излети, което е и физическо каляване за децата и в този смисъл съчетава нещата с учителството. Неслучйно е открил доста свои последователи, пък и, пак казвам, живеем в подножието на интересна планина. От векове местното население се е възползвало от нея, поминъкът ни е бил свързан с Рила. Но на практика Додов дава нов поглед към планината и начин да я изпитаме. Открил е свой интересен подход.

 

 

Кое е най-важното, което Додов ни е завещал на нас, дупничани, като туристически активист?

 

Александър Китанов: Много неща ни е завещал, но когато е председател на дружеството, основава фонда за набиране на средства за строежа на първата хижа въобще в България - „Скакавица“. Когато започва строежът, той не е председател, но е основоположник на идеята. Това се случва веднага след края на войните. Неслучйно през 20-те години той е избран за пожизнен член на Българския туристически съюз.

 

Анелия Геренска: През 1919 г., вероятно заради изживяната катастрофа, хората започват да гледат в друга посока. Организират вечеринки, томболи и се попълва фонда с дарения за построяването на хижата. Това е новаторска идея. Със сигурност е имало много пречки, някои от които свързани с населението на Сапарева баня, но са ги преодолели. Има спомени колко много млади туристи са се включили в строителството. В тези хора е горял голям ентусиазъм. „Скакавица“ е изградена с труда и средствата на дупничани.

 

Преди това обаче Додов е мобилизиран в 14-а опълченска дружина от 14-и Македонски полк на 7-а пехотна Рилска дивизия. Какво се случва през този период?

 

Александър Китанов: Той не взима участие през Първата световна война. Мобилизиран е, но тогава учителите ги освободжават от военна служба. По време на Балканската и Междусъюзническата война Додов става подофицер и започва работа като писар към дивизионната област. Не го изпращат на фронта, защото е грамотен човек, учител е и е писал много красиво. Освен това е владеел и стенография. Войните ги прекарва в тила. И поради тази причина неговият дневник породи голям интерес във военно издателство „Дневник по Балканската война“. Додов дава нов поглед върху войната. Има много дневници от окопите, но почти няма дневник, който да проследява събитията от друга гледна точка. В записките си е отбелязал: „Мен ми е много мъчно, че в случая не мога да помогна с нещо повече на Отечеството си, за свободата на Македония съм готов и живота си да дам, но ми е много чудно, кога дойде да убивам хора и особено кога дойде на щик да се бием. Тази зверщина не схожда с моите хуманни чувства". Неведнъж е описвал в дневника си подобни размисли. Важното е, че не се е стигнало до момента да убива хора, защото наистина е бил чувствителен човек.

 

По случай 90-годишнината от рождението на Додов на неговото име е наречен един от върховете в Рила планина, като там е поставена и паметна плоча. И все пак, достатъчно ли сме направили дупничани за неговата памет?

 

Александър Китанов: Никола Додов е бил много скромна личност. Ако предположим, че тази идея се е зародила, докато е бил жив, вероятно е щял да изпита неодобрение и да откаже такава чест. Но това наистина е голяма признателност от дупнишката общественост към него. Не е никак малко един връх в Рила планина да носи неговото име. Все пак е един от пионерите на туризма, не само за нашия регион, но и в национален мащаб. Всеки човек, който стъпи на върха, го разбира и благодарение на паметната плоча, която е поставена. Това, което Додов е създал, е можело да го направи само и единствено човек с голям авторитет.

 

Анелия Геренска: Когато създадем истински музей, можем да го наречем Никола Додов. Все пак е основоположник на археологическото дружество „Царичина“. Може би това, което трябва да се напомня повече днес, е неговата работа, свързана с учителството. Додов има голям принос в образователната сфера. Бил е член и на учителското дружество „Христаки Павлович“. Днес в училищата е хубаво да се обръща поглед върху личността му, особено в Гимназията. Той е бил изключително отдаден и грижовен учител. Затова са го запомнили като Учителя.

 

 

Какво ни е завещал Додов като основоположник на археологическото дружество „Царичина“?

 

Анелия Геренска: От една страна, Додов, изучавайки планината, е гледал на нея като предизвикателство. Но от друга страна, той е историк и по образование, и по професия. По това време, с издаването на Закона за старините, започва масовизацията на тези дружества по места. Целта е била да бъдат съхранени старините, които се разпиляват, разграбват и разрушават. Все пак това е активен период на строителство. Додов откликва и на тази новост за България и отново получава помощ от съмишленици -  учители и други представители на интелигенцията, сред които адвокати и архитекти, и така се основава археологическото дружество „Царичина“. Първоначално функционира като клон към туристическото дружество. През 1924 г. се отделя като независимо дружество. След войните дружеството има много активни инициативи. Уставът е разширен и доуточнен, вече издаден като брошура. Във всички кметства в селата са разлепвани апели към жителите да съхраняват и предават предметите, за да може събраните артефакти да бъдат показани. Тогава идеята е била сградата на Джамията, която е била използвана за окръжен затвор и е била в тежко състояние, да се превърне в музей. Поискано е разрувашането й, общинският съвет иска да освободи място. Но тогава именно Археологическото дружество я съхранява. Членовете му защитават тезата, че, независимо че е била джамия, в устава й е записано, че е Тюрмата или някогашната църква „Свети Георги“. За съжаление, аз като проучвах писмата, не успях да открия откога датира това твърдение. Знаем, че са използвани християнски конструктивни елементи при строежа, като вградения кръст, но само дотам. Но те са имали сведенията за това, за да го напишат като искане до Народното събрание, да им бъде предоставена Джамията за музейна сграда. С указ на царя тя е предоставена за тази цел.

 

Какви са причините да не се осъществи идеята за създаването на музей в града още тогава?

 

Анелия Геренска: Народният музей отначало обещава да заделя суми за ремонта, но дружеството така и не ги получава. Единствено получават една сума от Областната управа. Преписката е доста дълга и тъжна, не се стига до ремонта и обособяването на музейната сбирка. Правят опити за дарения от всички действащи дружества в града, които тогава са били 22 на брой. Те се отзовават със съвсем минимални суми, защото всички са се издържали с членски внос. Има едно отчайващо писмо на Додов, в което пише накрая, че безпаричието е толкова голямо, че музейно дело не се прави с членски внос. Имал е и идеята да отдаде Джамията под наем на тютюнотърговци и със събраните средства от наема да се превърне в музей. Но от Народния музей отказват, тъй като сградата вече е била обявена за старина. Жалкото е, че той не успява наистина. След смъртта му през 1930 г. активната част на археологическото дружество почти приключва. Съществува още три години след това, като уредник е Асен Меджидиев. Видно е, че има инвентарна книга, но тя не е достигнала до нас. Оброчните плочки, които са седем броя, са събрани всъщност от археологическото дружество. Също така няколко от каменните надписи, праисторическите глинени съдове от Дяково са носени от хората за музейната сбирка, но нямаме точната документация за тях, тъй като във времето е загубена. Сбирката се мести в читалището, като, за добро или зло, Асен Меджидиев става директор на Гимназията и сбирката се мести там, където следите й започват да се губят. За съжаление, ние като наследници не бихме могли да се похвалим, че сме изпълнили завета и мечтата на Никола Додов, защото той е искал да създаде музейна сбирка, която да бъде лице на града и която да пази и пише историята на Дупница и региона. Нещо, което е изключително важно за всички ни. Вместо това, ние днес отново говорим за средства и ремонти. А следващата година ще се навършат 120 години от създавнето на археологическо дружество „Царичина“.

 

Невъзможно е да се поставим на мястото на някой друг, още повече историческа личност и авторитет като Додов. Но все пак, според вас какво би почувствал и как би реагирал основателят на едно от първите туристически дружества в страната, ако бе станал свидетел на случващото се днес на Седемте рилски езера?

 

Александър Китанов: Може би донякъде би се радвал да вижда колко много хора посещават планината. Обаче никак не би бил доволен от това, което оставят след себе си туристите днес. Ще бъде много разочарован. От дистанцията на времето нещата много са се променили, но  вероятно би се втрещил от случващото се там.

 

Анелия Геренска: Той е от поинерите, които се опитват да накарат населението, живеещо под планината, да тръгне по нея и сигурно би се ужасил от днешните резултати. Това не е била неговата цел. Тогава хората са ходили пеша с изключително малко провизии. Преживяванията са били съсредоточени върху сетивата, върху това, което са изпитвали. Те се стараели да се потапят много надълбоко, за да усетят силата на планината. Днес Никола Додов вероятно щеше веднага да застане на челна позиция, за да покрепи Рила. Щеше да има напълно адекватна реакция, защото, въпреки че животът му е бил кратък, до края на дните си е бил активен човек и общественик.