Г-н Джокин, обичайно явление ли е в спасителната ви дейност да се натъквате на случаи, в които туристи подценяват планината, дори и през зимния сезон?

Да, обичайно явление е. Все по-често се случва някой да подцени планината. За съжаление, 80% от туристите не са подготвени за нея, не са добре екипирани, просто не знаят къде отиват. През зимата обиновено има по-малко туристи, като в повечето случаи те са подготвени, на тях им казваме истински планинари. В този период районът ни се посещава основно от скиори. Но ние като планински спасители винаги се натъкваме и на туристи, които правят преходи неподготвени, дори и през зимата. Разбира се, през лятото това е обичайна гледка, особено заради лифта, водещ към хижа „Рилски езера“, туристопотокът се увеличи многократно. Постоянно идват хора със сандали, джапанки, гуменки, което е абсолютно немислимо и недопустимо, защото това води до множество травми. Със стабилна и восока обувка няма как да се изкълчи глезенът при стъпване накриво. За зимата в Рила планина са нужни задължително добри дрехи, най-вече непромокаеми и стабилни обувки. Високата планина през този сезон няма нищо общо с летния период. Пресичат се заледени участъци, стръмни улеи, за които без снегоходки, а дори и котки едно подхлъзване може да приключи фатално. Районът е много лавиноопасен, затова има зимни и летни маршрути. Зимно време по летните маршрути е напълно забранено да се придвижваме, защото пресичат лавиноопасни зони, където е много възможно да се откъсне голяма лавина и да се случи инцидент.

Вие самият като планински спасител изпадал ли сте в ситуация, в която сте рискували и сте подценили планината?

За съжаление, и на мен ми се е случвало да я подценявам, но по време на спасителни акции. Задължително по време на акция най-важна на първо място е сигурността на планинаския спасител. Обаче в желанието да помогнеш на пострадал турист се случва да прескочиш тази граница на риска, защото знаеш, че той бедства, страда, чака помощта ти и не обръщаш внимание на себе си и можеш да предприемеш несигурни действия. Затова ние винаги разчитаме на другаря, на колегата до нас, от който понякога зависи собствения ни живот. В ПСС-Дупница ние всички сме приятели. Но истината е, че никога не трябва да подценяваме планината. Тя веднага наказва нашето пренебрежително отношение. Планината е могъща, величествена, трябва да сме смирени пред силата й. Никоя самонадеяност не води до нищо добро.

Коя е най-характерната особеност на Рила планина, с която туристите е добре да се съобразят?

Нашият район наистина е опасен и труднодостъпен. Например Черни връх във Витоша може да го изкачим с джип. Същото можем да направим и на най-високите точки на Пампорово, да речем. В Рила единственото място, което може да се достигне с превозно средство, е хижа „Рилски езера“ и то със специализиран джип или високопроходима техника. Оттам нататък само можем да използваме ръцете и краката си. Особен е алпийският характер на планината, има много стръмни и каменисти пътеки. Макар че те са подготвяни, за да бъдат подходящи за преходи, винаги крият своите опасности. Всяко подценяване на дадена ситуация може да завърши трагично.

Организирайки преход в зимни условия, кои са първите най-важни условия, които сме длъжни да изпълним?

Първото най-важно условие е да се проучи добре маршрутът, по който искаме да тръгнем. За тази цел можем да намерим достатъчно богата информация и в интернет. Трябва да разберем на каква надморска височина ще се движим, както и каква е трудността на прехода. Ако преценим, че не сме добре подготвени, категорично не бива да рискуваме. Винаги трябва да тръгваме сутрин рано. Също така да следим прогнозата за времето, която обикновено в рамките на два-три дни е точна. Ако прогнозата предвещава лошо време, изобщо не бива да предприемаме преход. Вече имаме възможността да се обаждаме на телефоните във всички хижи в Рила планина, и не само, за да получим допълнителна информация от място. Това може да се случи и чрез обаждане до ПСС-Дупница. През настоящия месец аз и още един колега ще започнем да даваме ежедневно дежурство на хижа „Рилски езера“, ще охраняваме пистите и същевременно целия район. Пътната настилка до долната станция на лифта ежедневно се почиства и опесъчава. Разбира се, някои дни, когато има силен снеговалеж, не може да се реагира бързо, но като цяло пътят е добър и поддържан. Лифтът работи всеки ден без почивка, само ако няма наличие на много силен вятър и гъста мъгла. След това следва добрата физическа и психическа подготовка за планината, трябва да сме в добра кондиция. Човек, който води постоянно заседнал начин на живот, не го съветвам да предприема дълги и тежки преходи изведнъж. Ако е част от група, ще я забави и това може да доведе до проблеми. Допълнително трябва да подготвим така програмата за прехода, за да приключи в светлата част на денонощието. През нощта най-често се случва туристите да се изгубят, обикновено в района от Додов връх по пътя за Рилския манастир. Скоро писахме докладна до НП „Рила“, че пътеката е в много окаяно състояние. Не зная защо, но там все се губят предимно израелски и руски туристи. Последната ни акция за 2019 г. беше в средата на ноември с две жени от Израел. Бяха се отклонили от пътеката и навлезли в много опасен и стръмен район. Хубавото бе, че ни бяха подали GPS координати и за около 2-3 часа ги локализирахме и изведохме от ситуацията. Бяха премръзнали. Знаете, че момичетата в Израел задължително ходят в казарма и умеят да се справят в екстремни ситуации. Но в конкретния случай имахме наблюдение, че не бяха добре подготвени.

Защо е важно близките ни да са уведомени накъде тръгваме, кога и къде сме пристигнали?

Много важно условие е предварително да се обаждаме на познати и роднини, за да ги уведомяваме, че ще предприемем преход. Никога не трябва да тръгваме сами в планината, особено през зимата не съветвам никой да поема подобен риск. Важно е също и да се обаждаме, когато пристигнем на място. Попадали сме и на много туристи, които пристигат някъде и забравят да уведомят своите близки. Преди години трима бордисти не благоволиха да съобщят, че са пристигнали в хижа „Иван Вазов“. Майката на едно от момчетата ни подаде сигнал заради изгубената връзка между тях. В продължение на два дни при много тежки атмосферни условия течеше много сериозна акция на колегите от ПСС-Дупница. Оказа се, че хижарят също е подал информация, че при него има три момчета, но не е знаел, че тече спасителна акция. Тогава колегите ги бе ударила лавина, докато ги търсят. След това се бе откъснала и втора, но за щастие не ги беше засегнала. Слава Богу, бяха загубили само раница и ски, защото лавината беше малка.

По отношение на матеорологичната обстановка, която често не ни прави особено впечатление в града, забравяме, че в планината ситуацията е различна. Защо трябва да бъдем повече нащрек?

В планината времето се променя буквално за минути. Може да бъде слънчево, а в следващия момент изведнъж да падне една стена от облаци, започва да духа силен вятър, температурата рязко спада и ако не си подготвен, опасността от измръзване (хипотермия) е неизбежна. Организмът много бързо изстива. Мъглата е изключително опасно явление през зимата. В една гориста местност можеш да се ориентираш по дърветата и маркировките. Обаче когато гората е прекалено гъста, в допълнение с бялата повърхност от снега, всичко става в пъти по-страшно. Дори ние като планински спасители сме се губили в местности, които предполагаме, че познаваме много добре. Гъстата мъгла е идеална, за да се изгубим. Така че, ако някой попадне в подбна ситуация извън горския пояс, най-добре да спре, ако не познава много добре района. Дори ако успее да се върне назад по същите дири, защото опасността от изгубване е налице. Напълно наясно сме със снеговалежа, но вятърът и мъглата са най-опасни. В момента снежната покривка в Рила е само във високата част, около 50-60 сантиметра. Макар че и сега има туристи и скиори, условията все още не са идеални за ски. Колкото и да звучи странно, трябва да се пазим и от силното слънце, защото нависоко то е много силно. Отделно снегът отразява лъчите в снега и затова е задължително туристите да носят сънцезащитен крем, както и очила. Виждал съм човек на хижа „Иван Вазов“ буквално с напълно изгорели очи и лице. Бялото на окото беше много силно изгоряло и имаше страхотни болки, защото през цялото време е гледал в снега.

По отношение на планинската застраховка какъв съвет ще дадете на туристите?

Планинската застраховка е най-доброто нещо, което можем да направим като туристи, изключително важна е. Имало е моменти по време на акции, в които някой турист, без да си е направил застраховка, му се е налагало да плаща от джоба си. За никого не би било приятно. Средната цена за една годишна застраховка е около 30 лева. По този начин туристът няма да дължи абсолютно нищо на ПСС при евентуална спасителна акция. Забелязвам, че все повече хора вече си я правят, особено тези, които редовно ходят на планина. Това също ни дава едно допълнително успокоение.

Какво сочи статистиката по отношение на посещаемостта на планината в различните сезони, особено зимата, какви са най-честите инциденти и травми? Също така имали ли сте извънредни ситуации, в които е било трудно да поемете повече спасителни акции за един ден?

В периода около ноември и декември, обстановката бе по-спокойна, все пак времето е много лошо в планината. Но когато започне ски сезонът, надяваме се това да се случи съсвем скоро, почти всеки ден има инциденти. Колкото повече хора се качват, толкова повече броят на инцидентите нараства. Статистиката сочи ясно, че най-често през зимата скиорите и сноубордистите стават жертви на инциденти. Ако трябва обаче да сравняваме зимния с летния сезон, лятото има много повече инциденти. Само за 2018 година имахме около 30 акции. Аз съм планински спасител от много години и не съм попадал на толкова много инциденти за 12 месеца. За 2019 година имахме 18 акции, което е доста по-малко. Но в сравнение с други отряди в България сме на челните места. Всичко това е обосновано от факта, че има много неподготвени туристи. Най-честите травми са счупени глезени. Имали сме случаи на пострадали туристи с тежки и открити травми. Зимно време при скиорите най-честата травма се случва в колената, счупване на подбедрица, бедрени кости, ръце. Често това е неизбежно. Тази година на Великден имахме една акция с двама израелски туристи, които бяха тръгнали по един маршрут от хижа „Рилски езера“ до хижа „Иван Вазов“. Бяха стигнали под Отовишки връх, налегнала ги беше гъста мъгла, беше завалял дъжд, не познаваха района и буквално се бяха предали. Хубавото бе, че ни бяха подали GPS координати, ние ги открихме към 11-12 часа вечерта. Бяха мокри и бяха достигнали първа степен на измръзване, тогава когато организмът започва да съкращава мускули, тоест да трепери, за да се затопли. Ако се бяхме забавили още един-два часа, тъй като температурата падаше под нулата, изходът вероятно щеше да бъде фатален и за двамата. По отношение на броя на инцидентите сме имали извънредни ситуации, в които е трудно да се помогне на всички пострадали туристи. Имахме такъв случай лятото в средата на август, бяха 3 или 4 акции в един ден. Още не е приключила едната, а получаваме информация за друга, но се справихме.

Има ли приложение на ПСС за телефони?

Има и е хубаво всеки турист да си го свали на телефона, напълно безплатно е. Може да се обадим и на телефон 112. Обаждането от приложението до ПСС веднага изпраща координатте за местоположението. Това много помага на планинските спасители, тъй като някой може да се е загубил и да не знае как да обясни къде се намира. Така налагаме на картата координатите и до метър знаем къде се намира човек. Ако се случи човек да се загуби, което не пожелавам на никого, важно е да стои на място и да чака помощта. Имахме случаи с едни италиански туристи, които три пъти ни подадоха GPS координати и трите пъти не се оказваха на даденото място, като през това време продължаваха да се движат. Чак през нощта бяха открити. В такива моменти, особено в тъмната част на денонощието, при непознаване на района, при изпадане в паника всеки търси начин да се спаси и се случват инциденти. Може да попаднем в стръмни и заледени учстъци или скалисти местности. Особено в месеците между ноември и април е заледено през нощта и е много опасно. Винаги трябва да стоим на едно място и да чакаме помощ. Защото по този начин рискуваме живота и здравето на самите спасители.

Как можем да реагираме ако ние самите попаднем на бедстващ турист в планината? Каква помощ можем да му окажем?

Другарската помощ също е много важна. Всичко зависи от това какви травми има пострадалият, трябва да преценим ситуацията. Задължително е да се обадим на номер 112 за помощ, в  планината ще дойде екип на ПСС. Ако има някакво кръвотечение, е важно да се опитаме да го спрем. Не бива да местим и движим тялото му, защото няма как да знаем какви травми има. Всеки шофьор е преминал бърз курс за първа помощ, макар че често се забравя. Ако се налага, можем да му направим изкуствено дишане и сърдечен масаж, но дано не се случва. Истината е обаче, че често в такива ситуации хората изпадат в паника, особено ако виждат, че е тежко състоянието на някого. В такива моменти  всички знания за първа помощ просто изчезват от главата. Ако дрехите са мокри, трябва да му помогнем задължително да се преоблече, за да не измръзне. Можем да му дадем топли течности като чай, може също мед. Най-добре е да стоим около него, да му вдъхнем кураж, да не го оставяме сам, разбира се, дори и да не е от нашата компания, а напълно непознат.

По отношение на алкохола, който мнозина туристи обичат да носят в раниците си по време на преход, какво ще ни посъветвате?

Не е препоръчително да се пие алкохол в планината, макар че рядко се спазва това правило. Ако стигнем до дадена хижа на сигурно място, тогава може да си позволим, но по време на преход трябва да го избягваме. Той наистина загрява тялото, но това чувство е измамно. Алкохолът всъщност действа много отпускащо, особено по време на дълги преходи. Може да ти откъсне колената и да не ти позволи да вървиш, да не говорим, че е възможно да стигнеш и до дехидратация. Затова най-добре през зимата да носим топли течности като чай и кафе, дори стимулиращи напитки, макар че аз не съм привърженик на последните. Ако в града ни е необходимо да пием по два литра течности на ден, горе количеството се удвоява. Добрата и калорична храна, която разгражда бързо енергията е повече от задължителна (мед, шоколад, сладки, вафли, наред с всичко останало, което сме си приготвили).

Коя е най-добрата екипировка по отношение на облеклото?

През зимата облеклото е най-добре да бъде във вида на зелката, както ние го наричаме. Не е добре да сме облечени само с една дебела дреха, а с повече слоя, по-компактни. По време на преход не е добре да носим върху себе си прекалено много дрехи, за да не се изпотим след първите 100 метра. Обаче по време на почивка веднага трябва да се загърем с дебели якета. Много важни  компоненти са термо бельото, уиндстопер, полар с мембрана, макар че е по-скъп, но за сметка на това не пропуска вятър и вода. Освен задължителното яке е добре да носим и дъждобран, шапка, слънчеви очила, резервни дрехи, ръкавици и чорапи, както и резервни за всеки случай. По възможност обувките да са „сериозни“. Дори лятото е препоръчително да бъдем със зимни обувки за планина, защото са много по-стабилни за краката. Може в раницата да сложим и едни по-леки обувки, ако имаме достатъчно място. Естествено извън рамките на облеклото са ни нужни челник, аптечка, инструменти за поправка и пр. Зареденият телефон е абсолютно задължителен. Ако имаме възможност, трябва да носим и допълнителна батерия. Без телефон в планината категорично не бива да тръгваме. Зимно време също може да спим в планината, но не в границите на националния парк, там не могат да се опъват палатки. При подобен план трябва да носим шалте, добър спален чувал, който понася на минусови температури, въпреки че и те са по-скъпи. Но това означава заемане на допълнително място в раницата, а при дълги преходи тежестта няма да ни се отрази добре. Въобще трябва да умеем да преценяваме ситуацията навреме.

Готов ли е отрядът на ПСС-Дупница за новата година? Оборудвани ли сте достатъчно за зимния сезон и за евентуални спасителни акции?

Подготвени сме за сезона. Наскоро получихме от централата на ПСС втора шейна. Надяваме се тези двете ни шейни да ни свършат работа при спасителните акции по ски пистите. Оборудвани сме добре, екипировката ни е на ниво. Готови сме да реагираме 24 часа в денонощието на всякакви сигнали за инциденти. Важното е, че ще имаме хора горе в района, защото достигането ще бъде по-лесно и бързо. Отделно ще започнат дежурства на колегите доброволци от отряда всяка събота и неделя. Целият зимен сезон ще бъде покриван ежедневно.

Какви са съветите Ви относно лавинната опасност?

Най-мощните лавини не стават на най-стръмните участъци, а на такива, които са под наклон 40-45 градуса. Районът от езерото „Бъбрека“ нагоре, в посока към хижа „Иван Вазов“, който се минава през лятото, е напълно забранен през зимния сезон. Затова си има зимен маршрут, който минава покрай Харамията и води до хижата. Зимните маршрути са направени така, че да не прсичат лавиноопасни точки. За съжаление, заради извънпистовото каране на бордове стават много инциденти. Точно там обичат мнозина да карат, където се откъсват лавини. Преди години загина едно момче на Езерата. Туристите не искат да я предизвикват, но адреналинът им е много висок, усещането за каране на ски е много по-различно в тези части, но опасността за тях е прекалено голяма. В гориста местност също може да се откъсне лавина. Има лавинни устройства, но не всеки може да си ги позволи. Когато човек бива затрупан от лавина, ние чрез тях можем да го открием до 5 минути, независимо от това каква е лавината. Обикновено тези устройства ги носят скиорите, които са доста добре запознати и оборудвани. Не пожелавам на никого да попада в лавина, защото много често завършва с фатален край.

Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.