Д-р Георгиев, каква е връзката на революционера Яне Сандански с Дупница?

Връзката на Яне Сандански с Дупница е много голяма. Тук той се оформя като личност, зрял човек, общественик. Роден е през 1872 г. в с. Влахи (Мелнишко). По време на Кресненско-Разложкото въстание семейството му поема по пътя на бежанството. Няколко месеца от техния живот преминават в Горна Джумая (Благоевград), но след това се разбира, че градът ще бъде върнат обратно в пределите на Османската империя вследствие на подписания Берлински договор. Това е и причината заедно с много други семейства и те да се заселят в Дупница. Тогава местното население намалява благодарение на това, че мюсюлманското мнозинство се изселва и остават основно православните християни тук. Бежанците запълват демографската ниша и за кратък период от време, приблизително година, Дупница възвръща броя на населението си. Промяната е огромна, градът става над 90 % български. Яне Сандански е част от това поколение, което гради една съвременна и модерна Дупница. Той израства в типичната бежанска махала „Бешико“. Новите й жители не са дошли с големи средства за преживяване, някои от тях са имали само едни дрехи на гърба си. Бежанската маса в квартала е много интересна, събира се от най-различни райони на географската област Македония. „Бешико“ изобщо представлява един умален модел на Македония. Яне Сандански тръгва от една сравнително ниска житейска социална позиция. Борбата за живот стои на първо място. Засичал съм в избирателни списъци от това време, че неговият баща е бил земеделец, надзирател на чифлик и пр. Това обяснява защо Яне няма завършено системно образование. Учи четири отделения плюс още два класа, общо шест години. Системата на самоучение може да даде много големи плодове, ако я има основата. Той няма такава основа, но е едно изключително будно дете, опитва се да гледа над хоризонта, човек, който се стреми към нещо значимо. Забележете заминава като войник в 13-ти пехотен полк в Кюстендил и става унтер-офицер.

След това как се развиват животът и кариерата му?

След като се прибира в Дупница пред него изниква въпроса „А сега накъде?“. Бил е обущарски чирак, но осъзнава, че този занаят не може да му даде нищо от това, към което несъмнено се е стремял. Имал е голям шанс с роднинската връзка чрез майка си с известното семейство Харизанови. Негова братовчедка е майката на Димитър Димов, Веса Харизанова. Това е може би „сламката“, която му се подава в живота и той я хваща. Става помощник-прошенописец в кантората на вуйчо си Спас Харизанов, след което става „пълен“ прошенописец. Работил е и в кметството в Баланово като писар. Случвало се е да разглеждам стари документи, имал е изключително красив калирафски почерк. С късна дата се опитват да му пришиват някакви прогресивни социалистически идеи. Той е т.нар. партизанин на радославистите от партията на Васил Радославов. Сандански е използвал идеологията и политическата фразеология в зависимост от обстановката, тук има един типичен Макиавелистки принцип: „Целта оправдава средствата“. Именно като радославист за град като Дупница той прави забележителна политическа кариера. Става един от водачите на радославистката младеж. Активен е в читалищната дейност. Читалището е институция, която по това време потушава всички политически сблъсъци. Сандански намира попрището си там, вероятно тогава започва и да чете много книги. Когато през 1899 г. радославистите идват на власт, той става и началник на окръжния затвор, т.нар Тюрме в центъра на Дупница. Тогава това е своеобразен връх в обществено-политическата позиция на партиен деец в малък привинциален град.

Яне Сандански, снимка: Уикипедия

Кога започва неговата революционна кариера? Как успява да се превърне в една от големите фигури в македоно-одринското освободително движение?

Революционната му дейност започва през 1895 г., когато се записва като доброволец в 3-та Серска дружина в Четническата акция на създадения тогава Върховен македоно-одрински комитет. Дружината има дълъг и кошмарен преход през Рила планина и стига до Родопите. В нейния боен актив се вписва и изгарянето на населеното с помаци село Доспат като отмъщение за Баташкото клане. Сандански първоначално е привърженик на Върховния комитет, става и председател на Македоно-одринското дружество. Борбата за освобождение на Македония е много жива въобще в цялото българско общество. Това е едно огромно и все още недооценено движение, което обхваща всички обществени слоеве. Във всенародното движение и Сандански намира своето призвание като национален революционер. Свързва се и с ВМОРО, минава на страната на организацията. През 1901 г. влиза като войвода в четата в Македония. Революционна му дейност продължава до началото на Междусъюзническата война.

Освен самообразованието, кои са неговите отличителни качества, които му помагат да достигне това високо ниво в политиката и революционното дело?

Бил е забелязан и от Борис Сарафов и от задграничното представителство на ВМОРО като човек, който върши работа. В Македония той показва, че е дързък и смел. Типичен пример за това е ситуацията с аферата „Мис Стоун“. Това е първият нашумял случай в света за отвличане с такъв голям мащаб. Младотурците се принуждават да изплатят за Елън Стоун и Катерина Цилка 14 500 златни турски лири. А една лира се е равнявала на 25 сребърни лева. Сандански показва пред света другото лице на Македоно-одринското движение, а именно, че революционери са готови да прибягват до такива средства, защото положението е нетърпимо. Никога двете похитени жени, впрочем, не се казали лоша дума за това движение. Говори се тук-там днес, че това е един типичен Стокхолмски синдром, т.е. похитените обикват похитителите си. Всъщност за тогавашните условия към тях са се отнасяли изключително коректно и джентълменско. Катерина Цилка е била бременна и след като ражда, четниците носят бебето на ръце и не дават да падне прашинка върху него. Предават похитените жени живи и здрави след всички перипетии. Те двете правят една поредица от сказки в Америка, защитават каузата на поробения българин. Потвърждават, че не българите, а турската власт е виновна за всичко. Тя е принудила такива качествени и положителни хора да „хванат гората“. Това е Сандански - човек, който е готов на крайни решения.

И въпреки всичко в историята остава като много противоречива личност. Защо?

Лошото е, че при тези крайни решения и склонността към прибягването им се проявява съперничеството вътре в движението. Появяват се фракции във ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание. Сандански оглавява едната от тях. Противоречията към 1907 г. стават толкова нетърпими, че той с един замах решава да бъдат убити неговите идейни противници Борис Сарафов и Иван Гарванов. Фактически Сандански отваря широко кутията на Пандора на едни братоубийства, на взаимни изтребления, които ще продължат десетилетия след това. Сандански носи не само моралната, но и фактическата вина за това действие. С пълно право можем да го наречем братоубийство и Сандански носи тук наистина огромна вина. Това го прави една от най-противоречивите личности. С тази постъпка той изолира себе си и своите хора от организацията като цяло. Те начело с него получават на Кюстендилския конгрес на ВМОРО смъртни присъди. Много интересно, но след Междъсъюзническата война той става демократ по партийна принадлежност. Групите на Демократическата и Земеделската партия в парламента успяват да издействат амнистия, която обхваща него и неговите съмишленици. Дотогава той е подсъдим на българска територия. От държавата действията му са опростени, но не и от организацията, там няма давност. Продължава да бъде опозиционер и да води собствена политика. Отделил се е и не го признават за член на организацията. А след  като е изолиран, трябва волю-неволю да върви и с младотурците по време на „революцията“ им през 1908 г. Фактически няма друг полезен ход. В България е преследван, в Македония го дебнат на всяка крачка. Въпреки че е с младотурците, под тяхна закрила, през 1909 г. и 1910 г. има два сериозни опита за убийството му от хора на ВМОРО. Той е белязан. Опитва се да изкупи греха си, да получи прошка с действията си по време на Балканската война. Полага огромни усилия и  благодарение на това, както и на неговите съмишленици българската армия в Македония се придвижва изключително бързо. Предприема една почти невъзможно трудна мисия в Албания, за да спечели подкрепата на албанското движение и на младата албанска държава като съюзник на българската армия. Но си остава белязан. През 1915 г. по време на една засада той е убит. 

Къщата на Яне Сандански в квартал "Бешика" в гр. Дупница. Снимка: Исторически музей - Дупница, албум "Дупница през вековете"

Братоубийството ли е най-значимият повратен момент в живота му? Кои са останалите?

Те са много. За първия повратен момент той не е отговорен. Това е Освободителната война и подписването на Берлиснкия договор, когато семейството му решава да бяга в свободна България. Другият повратен момент е участието му в Четническата акция през 1895 г. Повратен момент е и да вземе решението да се включи във ВМОРО. Също така да влезе в Македония като войвода. Участието му в Илинденско-Преображенското въстание също е много спорно. Най-големият повратен момент обаче е през 1907 г. заради убийството на Борис Сарафов и на Иван Гарванов. Оттук насетне нещата стават лавинообразни. Повратен момент е решението да влезе в съдружие с младотурците. Да бъде опозиция на Радославов, на тогавашното ръководство на ВМОРО. Като човек очевидно твърд и склонен на крайни решения с авторитарен стил на поведение той не се замисля за налагането на присъди в районите, които държи в Мелнишко. Там наказанията се раздават с лека ръка. В собственото му село десетки съселяни са наказани от него заради различни прегрешения или заради подозрения. Това прави Сандански една много противоречива фигура. Тя не е нито черна, нито бяла, нюансите са много. Съществуват и крайни мнения, че е бил предател. Историята обаче не е крайна наука, тя изследва и се стреми да обяснява многопластови процеси. Всичко трябва да се сложи на везните. За да се направи пълен анализ, всичко влиза в сметките. Това е много сложно уравнение и крайните подходи не довеждат до крайно решение. Имаше период до 1989 г., когато  идеологичекото махало беше толкова засилено, че едва ли не Сандански бе обявен за предтеча на социализма и лявото движение в Македония. Нашите съседи на запад и югозапад до такава степен си повярваха, че го направиха голям борец за македонска „нация“, което е абсолютна глупост.

С какво самосъзнание е бил Сандански?

Кристално българско. Има стотици, хиляди документи и свидетелства, които го доказват. В свои изявления се обръща към съотечествениците си българи, наред с турци, гърци, албанци, власи... никъде не се споменава отделна македонска „нация“. Ако някъде е употребена думата македонец, това е използвано или като синоним на българин, т.е. в българския народностен контекст, или като обобщено название на всички народности, населяващи Македония. Противопоставя се на държавната политика по българския национален въпрос, на цар Фердинанд и неговите амбиции и пр. Сандански е тип ситуационен политик, действията му се определят до голяма степен от конюнктурата. Лично аз дълбоко се съмнявам в неговото „левичарство“. Революционното управление, което налага в своя окръг в Серско е всичко друго но не и ляво, нито демократично.

Какво в масовия случай не знаем за Яне Сандански? 

Това, което трябва да се уточни е, че самият Сандански е бил готов да даде живота си. Той не умира от естествена смърт. Както е готов да жертва другите, бил е готов да жертва и себе си. Едва ли можем да го наречем голямо постижение, но трагедия - да. Сандански е може би една от най-знаковите фигури в това разцепление и братоубийство. Под този знаменател стоят хиляди съдби. Аз обаче не бих го нарекъл в никакъв случай вулгарен братоубиец – такива определения за него се употребяват и до днес, а крайно отдаден на каузата си човек, който може да стигне много далеч. И е стигнал.

Длъжница ли е Дупница пред паметта на Яне Сандански? Трябва ли да има в нашия град паметен знак в негова чест?

Тук има едно особено отношение към неговата личност. Важното е, че е „наш“, „местен“, и това е безспорно. Но май е и единственият, при това първосигнален рефлекс. А Яне Сандански е голяма фигура. Ние не можем да мерим големите фигури с малка мяра. Защото просто няма да стане – те не се побират в дребен човешки калъп. Много време трябва да мине, трябва да улягат много пластове и  е необходима смелост след това улягане, за да се погледне обективно и да се каже нещо категорично. Сандански има своето място в пантеона на българската национална революция. Той е един голям българин, който обаче не е получил само положителните характеристики на един Ботев, на един Левски. Неговото място тепърва предстои да бъде определяно. Сандански е революционер, той не е светец. Всяка значима личност заслужава свой паметен знак. Така ще се характеризира връзката Дупница - Сандански, аз съм „за“. Той е наш съгражданин, който най-малкото е значима фигура в общонационалната ни история. Трябва да прецени обществото, но и да се преценят също обществените реакции, обществената подготвеност. Мисля, че то, обществото ни, още не е готово да посрещне подобна инициатива, за съжаление. Твърде податливо е на идеологически внушения. Поставянето на една такава почва, по мое лошо предчувствие, ще отчупи точно тези съвременни закачки между ляво и дясно. Ние си ги имаме в излишък. Дебатът ще бъде профанизиран.