Подвигът и любовта в живота на Анна Малешевска - Дупнишката Райна Княгиня

Житейският път на борбената и красива дупничанка, участник в Илинденско-Преображенското въстание, българска учителка и деец на ВМОРО, днес звучи като легенда или филмов сюжет. Романтична любов, сражения, подло убийство и овдовяване – всичко това Анна Малешевска преживява още в ранна юношеска възраст.
Некрологът на Анна Малешевска, издаден приживе от нейното семейство през 1903 г. Екземпляр се пази в Историческия музей в Дупница, снимка: Исторически музей - Дупница

 

Дупница има своята Райна Княгиня и това е Анна Малешевска – българска учителка и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Родената на 12-ти май 1884 година революционерка има трогателна и разтърсваща съдба. Житейският път на борбената и красива дупничанка днес звучи като легенда или филмов сюжет. Романтична любов, сражения, подло убийство и овдовяване – всичко това Анна Малешевска преживява още в ранна юношеска възраст. Едва 19-годишна тя ушива знамето на Кукушката чета и е назначена за неин знаменосец. Навръх Илинден 1903 година знамето е осветено, а Анна се венчае за ръководителя на четата – предания до смърт на македонското революционно дело Кръстьо Асенов  - племенник на Хаджи Димитър. Още в първата брачна нощ революционерката овдовява. Нейният любим е убит от свои четници, а причината за убийството е самата Анна. „Ние ще правим въстание, а той ще се жени“, отсекли негови съратници, за които любовта била несъвместима с борбата за освобождението на Македония. В сърцето на големия българин Кръстьо Асенов обаче имало място и за жената, и за родината. Освен това той искал да запази честта на Анна. Когато тя тръгва с него в четата, Кръстьо не иска да казват, че води любовница.

 

Как се стига до драматичните събития и каква е съдбата на Дупнишката Райна Княгиня след смъртта на любимия й войвода?

 

Анна Малешевска е най-голямото от шестте деца на Никола и Елена Малешевски. Никола Малешевски е роден в с. Берово, Македония, в семейството на родолюбиви българи от бунтовен род. Той е племенник на поп Димитър Беровски (Рибнишкия поп Димитрето), чийто живот и подвиг е описан в романа „Будителят“ от Серафим Сърбов (1937 г.). Семейството им е тормозено и преследвано от турските власти. През 1868 г. Никола Малешевски се сближава с учителствуващия в Берово дупничанин Димитър Янакиев Бисеров. От него той възприема революционните идеи, става негов сподвижник и развива активна дейност за организиране на малешевското население за борба против османската тирания.

 

Гьорче Петров, Никола Малешевски, Гоце Делчев, снимка: Укипедия

 

След погрома на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг и въстаническите действия в Малeшево и Пиянец турците взимат сериозни мерки за обезоръжаването на българското население в този край. Никола Малeшевски е принуден да напусне родния си край и да се засели в Дупница. Домът му, който се е намирал срещу днешната Спортна зала, става пристан на революционни дейци. Изключителна активност той проявява след 1895 г., когато се запознава с Гоце Делчев. Лично от него е натоварен с функциите на пунктов началник на ВМОРО в Дупница, а самият Делчев, както и Гьорче Петров и други видни дейци на ВМОРО са чести гости в дома на Малешевски. Именно тук в делото на Вътрешната организация е посветен и Кръстьо Асенов, племенник на Хаджи Димитър. Тук пламва и любовта между смелия и огнен войвода и красивата дъщеря на Никола Малешевски.

 

Паметната плоча на Никола Малешевски, поставена на мястото, където е била къщата му в Дупница - до днешния Младежки дом срещу Спортната зала

 

Анна завършва основното си образование в Дупница. През лятото на 1898 г. самият Гоце Делчев изпраща писмо до баща й и препоръчва да я изпрати да учи в гимазия в Солун, където да я отведе Пере Тошев. Постъпва в девическата гимназия, към която през 1889-90 г. е открит педагогически колеж. След дипломиране е назначена като учителка в Кукуш през учебната 1902-1903 г. В Кукуш Анна и Кръстьо вече са в интимни отношения и се сгодяват. През пролетта на 1903 г., едва 19-годишна, тя влиза в неговата чета. С формирането на Кукушката чета започва изработването и на знаме за нея. Плат купуват от Солун. Проектира го Мицо Измирлиев, бащата на Христо Смирненски. Знамето ушива Анна Малешевска с помощта на своята колежка Райна Измирлиева. Байракът  бил двуслоен. Върху червения атлаз се виждала девойка, развяваща знаме с надпис „Свобода или смъртъ“, а от другата страна върху зелен атлаз – лъв, тъпчещ полумесеца, и думите „Долу тиранина!“. Лично Анна предава знамето на окръжният войвода Кръстьо Асенов – братов син на Хаджи Димитър Асенов от Сливен. Освещаването му става в малката черквичка на с. Корнишор, Кукушко, след което тържествено е връчено на Анна Малeшевска,  назначена за знаменосец.

 

Именно тук се случва драматичната развръзка на любовта между двамата революционери. След освещаването на знамето, в същата черква в Корнишор, Кръстьо Асенов се венчае за Анна. Неговите четници не разбрат желанието му да постави наравно любовта с борбата за свобода на родината и то в навечерието на въстанието. Дали поради суеверието, че по време на въстание не бива да има женитба и не бива в четата да има жена или заради други разногласия между четниците (Кръстьо бил строг и изисквал железен ред и дисциплина), те убиват своя ръководител. Това става още в първата брачна нощ на младоженците. 26-годишният Кръстьо е подло разстрелян в съня му. Физическият убиец е Мицо Големанов, а заповедта за това е дал Гоне Бигинин. Двадесетина дни по-късно Големанов е осъден на смърт и екзекутиран от четата на Сава Михайлов, а Бигинин успява да избяга в България.

 

Кръстьо Асенов, снимка: slivenpress.bg

 

В първата брачна нощ на младоженците убиецът прави опит да застреля и Анна Малешевска, но пушката му засича. Така тя се спасява, но една година чезне в пламъците на Илинденско-Преображенското въстание, без да има някаква вест за нея. Родителите й в Дупница решават, че е загинала и през ноември 1903 година издават некролог. Съсипана от загубата на своя любим, на Анна не й остава нищо друго освен да напусне четата и да се прибере в родния град. Успява след повече от година по таен  организационен канал. Връща се откъм Кюстендил. Оттам изпраща до Дупница човек, който да съобщи за нейното завръщане, опасявайки се, че внезапното й появяване може емоционално да повлияе на здравето на родителите й.

По случай завръщането на революционерката дупнишки учители 

организират тържество. В родния й дом Анна Малешевска е посрещната с песни и изпълнения на китари, цигулки и мандолини. Въпреки тежките изживявания, тя намира сили да се отдаде на любимата си професия. От 1905 до 1934 година е учителка в училище „Отец Паисий“. Тук тя се запознава и свързва живота си с главния учител Асен Михайлов Мазанов – преселник от Крива Паланка. Анна има две дъщери – Катя и Елена. Умира на 28 март 1941 г. в Дупница. Тук на нейно име има улица.

 

Любовта и подвигът на Анна Малешевска и Кръстьо Асенов са възпети от народа: „Писмо пише Анна Малeшевска, писмо пише до Кръстьо Асенов: „Ела, либе, знаме да си вземеш, че е знаме отдавна готово. Ала, либе, много ти се моля за байрактар мене да ме вземеш, да развявам този свилен байрякиз Кукушко мило, равно поле“.

 

Дупнишката Райна Княгиня е обезсмъртена и в романа „Роби“ на Антон Страшимиров. Тя е прототип на героинята Ана Беровска -  сътрудничка на солунските атентатори. Първообразът на главния герой в романа Асен Дъмбев е Кръстьо Асенов. За войводата Антон Страшимиров  пише:  “ ... то не беше човек, а чудо. Духът на Хаджи Димитър, магията на Панайот Хитов, крилете на Филип Тотю и безмерната жажда за подвиг...“.

 

Кой е Кръстьо Асенов?

 

Кръстьо Хаджипетров Асенов, наричан Мечката, Огнениот даскал и Черкеза,  е български революционер, ениджевардарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е 1877 година в Сливен. Племенник е на легендарния войвода Хаджи Димитър и по-малък брат на революционера от ВМОРО Йордан Асенов. Завършва гимназия във Варна и става учител. По-късно постъпва във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Включва се в борбата за освобождение на Македония и Одринско под влиянието на Гоце Делчев. Запознава се с Яне Сандански, докато учителства в село Лешко. Повечето от революционните си закалки Мечката получава именно в сътрудничество с войводата Яне Сандански и му става един от най-верните последователи.

 

Сава Михайлов, Яне Сандански и Кръстьо Асенов, снимка: Уикипедия

 

Сред участниците е в акцията по пленяването на американската мисионерка Елена (Хелън) Стоун, превърнало се в световната афера „Мис Стоун". Той, Яне Сандански, Христо Чернопеев и другите автори на това събитие, продължило повече от половин година и заело голяма част от страниците на тогавашните вестници и други медии из Европа и САЩ, са били принудени да изтърпят трудности и лишения до отчаяние.

 

Участниците в аферата "Мис Стоун"

 

Резултатът обаче е блестящ: получен е откуп от 14500 златни турски лири, равняващи се на 10 кг злато. Мечката е един от тези,чийто принос е най-значим, тъй като се оказва като основен изпълнител на дипломатическите мисии, свързани с аферата, осигуряването на откупа и мистериозното му получаване, като за това е водил преговори с мисионерите и дипломати Чарлз Дикинсън, Сониксен, Пит и други.

 


Използвани източници:

  1. Статията на Яне Билярски „Анна Малашевска“ във в-к „Светлина“, бр. 29, 24.07.1993 г.

  2. Енциклопедията „100 известни дупничани“ , автор Алекси Тасев

  3. Снимката на издадения приживе некролог на Анна Малешевска ни е предоставена от Исторически музей – гр. Дупница