Каква е символиката на червеното яйце в народните поверия и откога датира ритуалът по боядисване на яйца?

Червеното яйце е символ на самото възкресение. Не е известно кога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Исторически и археологически данни свидетелстват, че яйца са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим. Християнските предания разказват, че Мария Магдалина отишла в Рим, за да се срещне с римския император. Тя му занесла боядисано червено яйце, символ на кръвта на Христос. Вероятно оттогава на Великден се спазва обичаят християните да си подаряват червени яйца. Постепенно започнали да ги багрят и в други цветове. Разбира се, съществуват още много различни легенди за появата на боядисаното яйце.

Какви са традиционните багри, елементи и техники за боядисване на яйца в нашия регион?

Изкуствените оцветители се появяват в началото на XX век. Преди това яйцата са се боядисвали чрез билки. В миналото за боядисването на великденските яйца жените са използвали естествени багрила от растения. Корените от брош и риган боядисват в червено. В нашия регион се е използвал и сух червен пипер. Жълтото са получавали от люспи на кромид лук, смрадлика и куркума, а зеленото са добивали основно от коприва. Тревите се накисвали предишната вечер и на сутринта ги възвирали заедно с яйцата. Познат и до ден днешен обичай е да се прикрепват към яйцето с чорап или тензухена марля цветчета, най-вече на здравец, след което се оставя да стои в оцветената вода. В Дупнишко на Велики четвъртък, наричан „Вели четвърток“, се боядисват яйцата „собале, още преди слънце“. Първото боядисано яйце е червено. Вярва се, че то предпазва здравето. В събота преди Великден, наричана в Дупнишко „Длъга събота“, се месят кукулници, колачета, чореци. Характерен елемент за тях е украсата от небоядисани и боядисани яйца.

Обичаят по боядисване на яйца различен ли е в отделните региони в България?

Различен е, да. Например в районите на Велинград, Елхово и Ихтиман се пишат яйцата с восък. Това е една изключително красива техника. В Самоковско пък момите и младите булки украсяват изписаните яйца с китчици, направени от разноцветни вълнени конци, залепени с восък за яйцето. Така укрсането яйце се нарича „китанче“ и се приготвя специално за майка и баща, а момата го подарява на своя любим.

Всеки член на смейството ли има право да боядисва яйца според традицията?

Само жените боядисват яйца, това е женска работа. Мъжете по време на Страстната седмица не работят нищо, особено в дните от сряда до събота. Яйцата в миналото са се боядисвали от най-възрастната жена в къщата. Първото, което кокошката снесе за деня, винаги се боядисва в червено. С него стопанката потърква челата на децата, за да бъдат здрави и червени. След това оставяла червеното яйце под домашната икона. Вярвало се е, че то предпазва семейството от зли очи и уроки, затова се са го държали цяла година там. На следващия Великден старото яйце се е хвърляло в реката. На други места яйцето се е чупило, за да се разбере каква ще е годината.  Едно време са го поставяли в чеиза на булката или са го заравяли в нивата, за да не пада градушка. Днес малки и големи боядисват яйца. В по-старо време дори са слагали червени яйца в кошарите с добитък, за да се множат животните.

Защо всеки търси най-здравото яйце на Великден?

Вярва се, че този, в който се падне „биячът“ ще бъде най-здрав през годината.

Освен боядисването на яйцата какви други ритуали са спазвани в миналото на Великден?

Друга важна работа на стопанките на Велики четвъртък е подновяването на кваса за цялата година. Меси се нов, млад квас, в който се слагат лековити билки. На Велика събота пък се месят козунаци. Те започват да навлизат през 20-те години на миналия век в нашите земи.

Великденският заек, който е характерен символ за католиците, все повече се възприема и у нас във вид на сувенири и елементи за великденска украса. Какво мислите за навлизането на подобни нехарактерни за православието обичаи?

Според мен не трябва да допускаме чуждо влияние. Нашата народна култура е изключително богата на обичаи, че да я допълваме или изменяме. Трябва да се гордеем, че почитаме и предаваме народните обичаи и вярвания.

Има ли местен обичай, свързан с Великден, който е забравен?

Сещам се за един много интересен и забравен обичай. Едно време след празничния великденски обяд, на който днес основно се поднасят яйца, агнешко и козунак, младите момичета и деца са се люлеели на люлки, вързани високо за дърветата. Вярвали са, че ще се предпазят от лоши болести. Хората са излизали навън, пеели са песни, играли са хоро. В днешно време на Великден празникът преминава основно на маса.

Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.