Воден от потомствената си любов към природата, както и от любопитството си, кметът на Бистрица Кирил Огненски е научил историята на всяко кътче в планината и гората над селото. Затова с удоволствие приехме да бъде наш туристически гид в разходката до Самоковището.  Пътят от 2012 г. е възстановен и напълно достъпен за любителите на планинския туризъм. Един ден е напълно достатъчен за туристите, за да се изкачат по 9-километровия маршрут до Самоковището и да се върнат обратно в селото. По екопътеката са изградени 13 места за отдих,  беседки за пикник, огнища, пейки и маси на открито за посетителите.

Екопътеката започва от горния край на село Бистрица, където на разположение на туристите е удобен паркинг. Първата спирка по пешеходния маршрут е местността „Дяволската воденица“, която е позната и като „Дяволската бара“. Там са изградени беседки за почивка. Името на местността идва от легендата за страшни създания, наподобяващи дяволи, които се привиждали на местните жители.    

При "Дяволската бара"

Следващият заслон по пътеката се намира в района на местността „Софраджик“. Оттук се откриват спиращи дъха гледки. Погледът стига на огромно разстояние, като посветените планинари могат да различат четири планини - Осоговската, Конявската с изградената телевизионна кула върху един от нейните върхове, Верила и Витоша. По-наблизо се вижда цялото село Бистрица,  голяма част от Дупница, а при добро време без мараня се забелязват в далечината части от язовир „Дяково“, Бобов дол, Радомир, дори Кюстендил. Напълно се откриват и повечето от дупнишките села - Самораново, Яхиново, Червен брег, Крайници. Погледът стига и до ТЕЦ „Бобов дол“ и магистрала „Струма“. При по-ясно време, когато не е валяло дъжд през нощта и няма изпарения, туристите могат да виждат много по-надалеч.  

Изглед от Софраджик

Въпросът за произхода на името на местността „Софраджик“  е спорен, тъй като „софа“ в превод от турски означава тераса, а другият възможен вариант е името да идва от думата „софра“, т.е. маса. Поверието гласи, че по време на турското робство беят от Дупнишка околия е обичал да отпочива там по време на обиколките си, при които е наглеждал имотите си в района, а слугите му са сервирали обяд на Софраджик. Днес тук има заслон, който два пъти е опожаряван поради небрежност.

Оттук се вижда местността „Адилица“, която е в близост до водоема на селото. Малцина знаят, че Адилица е името на туркиня, живяла в село Бистрица. След Освобождението на България всички турци напускат околията, като повечето са продали имотите си. Туркинята, която била овдовяла самотна майка, решила да не продава нивите си, а ги дарила на хората от селото. В нейна чест жителите нарекли мястото „Адилица“.

Няколко метра по-надолу има скала, която се намира в района „Чобанище“, чието име също е свързано с легенда. „Чобан“ означава пастир. Легендата разказва за овчар, който загубил живота си, падайки в дълбоката пропаст зад скалата. Овчарят бил блъснат там от овен от собственото му стадо. Малко по-нагоре пък е „Почивалото“, чието име само говори за произхода си. Там местните ловци и дървосекачи спирали за почивка.  

Изглед от м. Чобанище

Продължаваме нагоре по пътя и стигаме до „Ветрен камък“, откъдето отново се разкрива невероятна гледка. Тук, както става ясно от името, винаги духа вятър, заради което дърветата дори вече растат леко наклонени. Кирил Огненски е слушал истории от стари хора, че при много силна виелица се е налагало да вървят плътно до скалата от едната страна на пътя, за да не бъдат блъснати от вятъра в пропастта, която се намира от другата страна.

"Ветрен камък"

Пешеходният маршрут минава и през местнотта „Пиличика“. Името идва от турския диалект „армане“ и означава воднисто място, където е изградена чешма. Ако се отклоните по тясната пътека вдясно от чешмата, ще стигнете до приятна горска къщичка, която е построена от Кирил Огненски и бай Георги, известен като Катаджията. Къщата са изградили и обзавели със стари мебели не само за себе си, но и за туристите. Тук всеки може да се стопли, като си запали печка, да преспи на удобен диван, да хапне и отпочине на столове и ученически чинове, донесени от закритото местно училище. История носи вратата на къщата, която е свалена от стария дом на бабата на Кирил Огненски. Освен че е я е изградил, Огненски се грижи и за поддръжката около къщата. За съжаление, често се налага да почиства след недобросъвестни туристи, заради което на много места е разлепил бележки с надпис „Който обича гората, да хвърля боклука в торбата“.

До уютната горска къщичка има още една чешма, която е дело на дупнишкия зъболекар д-р Иванов. Изградена е в памет на неговия син, застрелян в казармата. Приживе момчето обичало да идва тук с компания и разказвало много на баща си за прелестната природа на мястото. След смъртта на момчето, на зъболекаря му се присънила същата горска пътека и решил да дари средства за изграждане на чешмата.

Връщаме се на „главния“ път и продължаваме нагоре, за да стигнем до стръмната „Черна скала“. Според легендата това е мястото, от където  девойките са се хвърляли, за да запазят честта си, вместо да се отдадат на турците. В подножието на скалата има плитка пещера.Малко след нея свършва територията на горското стопанство и започва територията на Национален парк „Рила“.

Черната скала

„Влашка бара“ е следващата спирка за отдих по еко пътеката. Наименованието идва от намиращата се по-нагоре местност „Влашките колиби“ и съответно „Влашките гробища“. Както е известно, власите в миналото основно са се занимавали с отглеждане на добитък и тук са се намирали техните пасища и колиби. От Влашката бара тръгва живописната пътека, водеща до хижа „Иван Вазов“. Няма опасност туристите да се изгубят по нея, тъй като маршрутът до хижата е добре маркиран.

Влашка бара

Ние обаче не се отклоняваме към "Вазов", а продължаваме напред по пътеката и вече сме при подслона под скалата Орлов камък. Тук се е подслонявал покойният ген. Стойчев от село Бистрица, когато е идвал за добив на плочи за дворни настилки и декоративна облицовка. Плочите са извозвани за строежа на хижата на бившето „ХФК“ в  курортното селище Паничище.

Орлов камък

Продължавайки разходката нагоре, отляво на пътя има още една малка къщичка. В нея е живял до 1973 година един от прадядовците на Кирил Огненски, Тодор Янев Огненски. Отпред на къщата, която той е построил днес, е поставил паметна плоча на своя дядо. „Прадядо ми много е обичал планината, прекарвал е много време тук и се е стараел с всички възможни средства  да облагородява района и да се грижи за природата. През 1973 г. е бил от другата страна на реката, когато завалял порен дъжд. Нивото на водата се е повишило, а тогава не е имало мост и се наложило да пренущува от другата страна, вследствие на което е заболял от тежка пневмония, довела до неговата смърт“, разка част от семейната си история кметът на Бистрица.

Най-атрактивната част от пешеходния маршрут е природния феномен „Бистришки водопад“, с 36 метров пад на три нива. Между първия и втория пад има скала, на която често туристите се качват, за да си правят снимки. През пролетта е изключително пълноводен. Тук е изграден дървен мост с погледна площадка, откъдето посетителите могат да наблюдават падащите буйни води, разбиващи се в скалите. Много забележителен, своеобразен „остров“ се е образувал вдясно от каскадата. Върху него природата е създала всички дървесни видове от семейство Борови в Рила планина - ела, смърч, черен бор, бяла мура, което обикновено расте на много по-голяма надморска височина, както и бял бор, който, за съжаление, е бил недобросъвестно отрязан. Мястото е свещено, но „негово величество  човекът“ отново е проявил неуважение.

Бистришкият водопад

Друго подходящо място за отдих по маршрута е „Малата река“. Името  идва от малката река, вливаща се в р. Бистрица. Тук е подходящо за палаткуване, разказва от опит Кирил Огненски. Част от водите на реката идват от „Смочевската вада“. Навремето смочевци използвали вода от реката за водоснабдяване на селото. В района, както и навсякъде по пътя има поставени  табели, като една от тях е направена на решето. Посетители са изпробвали точния си мерник с пистолети по знака „Риболовът забранен“.

„Стрелбата е едно на ръка, но за рибарите искам да кажа, че по-опасни са тези, които ловят риба с хлорна вар и бомбички, като нанасят огромни вреди и замърсяват околността. Тези, които използват само въдици не нарушават толкова хармонията в природата, просто защото ще уловят по 10-15 парчета. Лично съм виждал как рибари пускат по-малките рибки отново в реката. Докато хлорната вар убива всичко наред и това съсипва средата в голям териториален обхват“, предупреждава кметът на Бистрица. 

Малата река

На няколко метра, отклонявайки се по пътя, е останала една разрушена постройка, в която са отглеждани волове, а стопаните, живели отгоре са работили в Горското стопанство. С помощта на животните са сваляли строителен материал. Има изградена рампа, която е помагала за придвижването им до камионите.

При почивния пункт в местнотта „Егречището“ се намират парчета дървени въглища и суров материал, останали от съществуващата в миналото кариера за гранитни плочи. По-нагоре вляво има стар каменен мост, през който са преминавали камионите, транспортиращи материал за изработването на павета.  Близо до мястото е бил добиван гранит, основно с метални инструменти-шила, длета и т.н. С течение на времето те се похабявали и се е налагало да се коват.

Преди 1956 година основите на първите етажи на всички стари къщи в селото са създадени от гранитен камък. За да не слизат често до Бистрица да си коват инструментите, хората са направили своеобразна ковачаница. Оттам произлиза и името на местността „Самоковището“, както и това на град Самоков. Използвали са самокови чрез силата на водата, която да им кове инструментите. На това място е имало павилиони, които са снабдявали работниците със зеленчуци, месо, захар, рядко хляб, но основно с алкохол. Останали са и истории за изстудяването на бялото вино и мастиката в буйната река.

До 1956 година пътят е стигал до водопада, след което е изграден път до „Самоковището“, с оглед на това, че там е имало машина за добиване на павета, първоначално ръчна, а по-късно и машина за грубото им оформяне. Всички павета по улиците в Дупница са от тази местност, както и на бул. „Цар Борис III” в София, започващ от кв. „Княжево“ и стигащ до „Руски паметник“ в центъра на столицата. По информация на възрастни жители, които са работили там, основите на Моста на дружбата или Дунав мост в град Русе са били изградени от рилските материали, разказа Кирил Огненски. „Мнозина твърдят, че това не е вярно, защото нямало логика да се прекарва гранит от толкова далеч.  Обаче рилският гранит е възможно най-здравият и затова е бил предпочитан от тогавашните строители. Това са исторически и доказани факти“, категоричен е Огненски.

Тук също е имало и ледници - места на които се е произвеждал лед. През есента са изкопавани дупки, които са били запълвани и покривани с клони. Зимата са замръзвали, а напролет са били откривани и оттам са рязали парчета лед, които били транспортирани по магазините. Става въпрос за времето, когато не е имало хладилници все още, а ледът е бил необходим на месарските и рабарските магазини. И до ден днешен си личат дупките, от които са се изкарвали ледени блокове, разказа още бистришкият кмет.  

Ледници

Вече сме на почивния пункт при местността „Самоковището“, който е и последната точка на екопътеката.  Тук се намира и хижа „Самоковището“, която преди няколко години бе благоустроена в екодом. В него туристите могат да преспят, но трябва да знаят, че почивната станция не разполага с кухня и столова.

х. "Самоковището"

Тези, които не са се уморили, могат да продължат разходката си и до намиращия се наблизо природен феномен „Морените“. Там се разкрива поредния невероятен пейзаж към Черни връх.

Изглед към Черни връх

Според местната митология при топенето на огромни ледници, скалите са били влачени надолу и така са се образували огромните камъни. Кирил Огненски предупреди, че катереното по тях е опасно. Когато е бил хижар тук, е ставал свидетел на редица инциденти с турсти, ентусиазирани да се снимат на морените.

м. "Морените"

На връщане Кирил Огненски предложи да ни покаже и малко известните, но изключително живописни местности „Равна бука“ и „Валога“.  До тях се стига по маршрут, който не е свързан с екопътеката, но е обозначен с табели и туристите лесно ще се ориентират.  По пътя за „Равна бука“  на места се разкрива панорама към Градинските езера.  

Сред любимите места на Огненски е „Валога“ . Там по-миналата зима той се натъкнал  на борче във формата на кръст. Дръвчето било около метър високо и изглеждало като идеален християнски кръст. За съжаление, впоследствие било отрязано, но Кирил Огненски го е заснел.  Малко след като се натъкнал на необичайното борче, кметът започнал често да сънува свои покойни приятели. Затова решил да постави параклис на мястото. „Това за мен бе знак свише. Отидох до Кресна и купих малко параклисче. С другарите намерихме един голям камък и го поставихме за основа. Докарахме параклиса и какво да видим - борчето беше прамахнато. Дали някой го беше отрязал и защо, какво му се бе случило, няма да разберем. Така, независимо от загубата, монтирахме на камъка параклиса и всеки път като се качим тук палим свещ в памет на покойните приятели“, сподели  Кирил Огненски.

С тази прелюбопитна история завършва нашата разходка от село Бистрица до Самоковището. Оставаме удовлетворени от природните красоти и интересните митове, легенди  и съвсем истински истории, свързани с тях.  Но сме и малко натъжени заради следите от човешката неблагоразумност. Все пак оставаме и с надеждата, че опознавайки по-добре нашите райски кътчета, хората ще станат по отговорни към задължението си да ги пазят.