Дупничанинът Иван Райнов успя да постигне пореден личен рекорд, като измина с велосипеда си маршрута от София до Бургас (400 километра) за две денонощия, без преспиване. Райнов, който е активен член на Туристическо дружество „Рилски езера“, се впуска в приключението преди няколко дни. Качва се на колелото рано сутринта в 7.00 часа на изхода на столицата и след 50 часа по-късно, в 9.00 сутринта вече е на морския бряг. Въпреки че е издържлив турист, за него маратонът е бил изпълнен с трудности и приключения. От години наред се включва редовно в пешеходни и велопреходи в България и чужбина. Силното натоварване е негово ежедневие, но за първи път решава да изпита възможностите си на популярния веломаратон „Подбалкански“.

Преходът е престижен и любителите на подобен тип изживявания могат да го преминат организирано с група или самостоятелно. Иван Райнов предпочита да го добави в личната си рамка с постижения заедно със своята добра приятелка от София Елица Стаменова, с която се запознава по време на поклонническия преход „Светият път“. Младата жена всъщност влиза в ролята на гид, тъй като е добре запозната с маршрута от предишни свои участия. Двамата си позволяват малко и кратки почивки заради естествената нужда от вода и храна. За да стигнат по-бързо до крайната си цел, нарочно не спират често, за да фотографират красивите гледки по пътя. Така двамата стигат до Бургас на практика само за 40 часа, но заради нежелано премеждие походът се удължава. В Сливен велосипедът на Елица се чупи и заради липсата на отворен сервиз в неделя се налага да чакат техен приятел от Велико Търново, който да им окаже помощ.

„Досега не се бях впускал в подобно начинание. Възприемам този преход като подобен на Ком-Емине, който също съм преминавал. Разликата е, че съм на колело и адреналинът е доста по-различен. А Елица е истинска машина. Това е желязна жена и беше изключително удоволствие да се включа в прехода с нея. Благодарение на нейните познания преминахме маршрута без проблем“, разказа пред „Камертон“ Иван Райнов.

Маратонът се осъществява по най-дългия Републикански път I-6 в България, познат още като Подбалкански. Преминава през забележителни местности, изцяло през три подбалкански котловини – Саранска, Камарска и Златишко-Пирдопска и преодолява трите отделящи ги една от друга напречни рида – Негушевски, Опорски и Гълъбец. Прекосява множество красиви населени места като Челопеч, Златица, Пирдоп, село Атон. Продължава северно от град Клисура и навлиза в Карловската котловина, пронизва центъра на град Сопот, южната част на Карлово, пресича село Васил Левски, Калофер и навлиза в западната част на Казанлъшката котловина. Следват редица други села, навлиза в Сливенската котловина, заобикаля от юг град Сливен, както и Ямбол, Карнобат, Айтос и приключва до Бургас. За Иван най-впечатляващи освен живописните местности са и десетките паметници на културата, които вижда през цялото време.

Заради ествеството на маршрута и хълмисти участъци Иван споделя, че много сложни са били изкачванията по пътя, където се налага да върти педалите с до 5 км/час, докато на равните участъци и спусканията достига до 20-30 км/ч, а общо средната скорост е била 13 км/час. Допълнително студът през нощта и силният вятър си оказват своето влияние, тъй като ръцете буквално замръзват. На няколко пъти се налага да засилват с Елица скоростта повече от необходимото заради гонещите ги кучета. Познатите дупки по асфалта пък само допълват атмосферата. Обикновено това е и маршрутът, който е масово предпочитан от шофьорите на тирове и всеки път, когато премине такова превозно средство в близост до тях, се налага да пазят изключителна координация заради силната въздушна струя, която може да ги отблъсне от пътя. И въпреки това Иван споделя, че най-трудното за него са били не тировете, изкачванията и умората, а опитите да държи очите си отворени.

„Представете си цял ден каране на колело, след това цялата нощ, после още един ден и пак цяла нощ. Постоянно усещах как се стича потта по тялото ми, докато се изкачвам, а когато слизах надолу, как изсъхва. Но просто приемаш, че трябва да продължиш да караш и го правиш. Накрая вече не знаех къде се намирам. На хората обикновено бързо им омръзва само 8-часовото пътуване с влак от София до Бургас. След като приключихме, аз се прибрах именно с влак до Дупница. Никога не ми се беше случвало през живота да заспивам на няколко пъти, докато ям“, допълва разказа си Иван.

За подобен тип изживявания добрата физическа подготовка и оборудване са повече от необходими. Иван тръгва от София със 15-килограмова раница на гърба, в която слага достатъчно храна, вода, дрехи и допълнителни предмети от първа необходимост. Светлоотразителните ленти по дрехите и колелото са задължителни, както фаровете, знакът „Стоп“ и пр. По думите му, обаче, с Елица са допуснали малка грешка, тъй като тръгват с планински, а не с шосейни велосипеди, които, освен че са по-леки и аеродинамични, са и значително по-удобни за преход „Подбалкански“. Въпреки това успяват да се справят с прехода до края.

„Най-невероятното усещане, разбира се, беше, когато стъпихме на бургаския плаж. Представата за мечтаната гледка ни даваше сили през цялото време. Много забавно ми става като се сетя как хората ни питаха и ни се чудеха на акъла защо сме тръгнали с колело от София до Бургас. Гледаха ни така, все едно не сме добре с главите, особено като ни виждаха късно през нощта. Но ние, активните туристи, си знаем много добре, че за подобен тип преживявания наистина си е нужна малко лудост. Не само, че не съжалявам, но и с удоволствие отново бих изминал този маршрут“, завършва разказа си Иван.