110 години от рождението на Димитър Димов бяха отбелязани днес в Дупница. Честването започна с поднасяне на цветя на паметната плоча на писателя, която е поставена на къща на ул. „Христо Ботев“ срещу бившия тютюнев склад „Никотеа“, прототип на „Никотиана“ от романа „Тютюн“. Там се е намирала къщата на бабата и дядото на Димитър Димов, където той е израснал. Пред паметта на писателя се поклониха  представители на Историческия музей, библиотеката при читалище „Зора“, Община Дупница, НЧ „Ген. Г. Тодоров“ и други общественици и граждани.

Директорът на музея Анелия Геренска припомни, че паметната плоча е поставена по повод 100-годишнината от рождението на Димов. „Тогава решихме да поставим тази паметна плоча, за да напомня на дупничани за този писател с европейски измерения. Тук се е намирала къщата на неговите баба и дядо, в която той е израснал. Днес с право се гордеем, че сме негови съграждани. Поклон!“, каза във възпоменателните си слова Анелия Геренска. Пред „Камертон“ тя допълни, че, за съжаление, е запазена само една незначителна част от разрушената фамилна къща на писателя. Тя се намира до оградата на детската градина в близост до Младежкия дом. Според Геренска на това място би могло да се обособи специален кът, посветен на Димитър Димов, който да подсеща дупнични и гостите на града за корените на писателя, съхранил до края на живота си светли спомени за Дупница.

След кратката церемония пред паметната плоча на Димитър Димов честването продължи с литературни четения, които предизвикаха голям интерес у дупничани. Около фонтаните на площад „Свобода“ се събраха много граждани, сред които и ученици от местните училища.

Водещата на програмата, библиотекарят Наталия Павлова, бе избрала да прочете статия за Димитър Димов, публикувана през 1968 г. в сп. „Пламък“. Неин автор е първата съпруга на писателя и литературен критик Нели Доспевска. В статията тя описва неговият външен вид, навиците му и първата им среща. В програмата бе представено и авторско стихотворение, посветено на Ирина от романа „Тютюн“. То е написано през 1988 г. в час по литература от инж. Марина Янкова, която е старши експерт „Издателска дейност“ в Историческия музей.

Любими откъси от произведения на Димитър Димов прочетоха Анелия Геренска, секретарят на НЧ „Ген. Г. Тодоров“ Валентина Караганова, поетесата Станка Равелова, главният библиотекар Валентина Алексиева и репортерът на „Камертон“ Деметра Андонова. Всички те вложиха много емоция в четенията и успяха за развълнуват публиката. Разбира се, сред избраните откъси бяха такива от най-известния и най-обичан роман на Димитър Димов - „Тютюн“. Включени бяха и откъси от  недовършения роман на автора „Ахилесова пета“ и „Роман без заглавие“, който не е издаден от автора и за него се смята, че е по-ранен вариант на „Тютюн“.

В програмата се включиха и ученичките от ПГ „Христо Ботев“ Дара Върбанова и Гергана Васева, които представиха свои есета за Димов. Дългогодишният преподавател по литература Милка Павлова пък прочете само едно изречение от „Тютюн“, което обаче според нея събира всички достойнства в прозата. Изречението е следното: „Това опиянение от слънце, любов и сладък плод щеше да трае само няколко дни“. Семейството на учителката, от фамилията Каракостови, е пряко свързано с един от прототипите на Костов от романа „Тютюн“, сподели с „Камертон“ Милка Павлова.

Честването завърши с изпълнения на 7-годишната Дара Драганова и 11-годишната Катрин Младенова от ВС „Арт Поп“.