Наскоро издателство „Авангард прима” издаде книгата на доцент д-р Радослав Радославов „История на евролявата алтернатива в България“. Доцент Радославов е един от създателите на евролявата алтернатива в България, която започна преди години от група убедени социалдемократи начело с Александър Томов. Радослав Радославов е не само един от участниците, но той е убеден привърженик на лявата идея и задълбочен изследовател на процесите и явленията в лявото пространство на страната. С много активното си участие като общински съветник от БСП след 10.11.1989г. допринесе много за издигане ролята на Съвета в решаване проблемите на Дупница. Книгата е продължение на досегашните негови изяви, свързани в дълбокомащабните процеси в света, за досегашните успехи на Китайската народна република в изграждането на социализма и особено успехите, постигнати в борбата с бедността.

Главното достойнство на документалните материали и тяхната интерпретация е тяхната достоверност и дълбокообоснованите предложения за бъдещото глобално развитие на страната. В книгата са проследени направените предложения и конкретните действия за формиране на евролявата идея в България. Обърнато е необходимото внимание за формирането на политическа партия „Българска социалдемокрация евролевица“, Политическо движение „Българска пролет“, „Коалиция на недоволните“ и Движение „Заедно за промяна“.

Любознателният читател ще намери в книгата отговори на редица въпроси, свързани с катастрофалната реалност в комплексното развитие на страната в последните 20 години, дълбокооснованите предложения на движение „Заедно“. Заедно с това в книгата са откроени два въпроса, които заслужават да им се обърне по-голямо внимание. Единият е свързан с  документите на левите форуми на партия „Българска социалдемокрация - Евролевица” – конгреси и конференции, и другият, който проследява личните виждания на доцент Радославов по разгледаните въпроси.

Най-характерното за предложените документални материали е стремежът в тях да се отразят позициите на истинските наследници на социалдемократите Ат. Москов, П. Дертлиев. Внимателното вглеждане в тях показва, че оценките са точни и перспективата за развитие на отделни проблеми е очертана ясно. Много положително следва да се оцени посоченото в книгата за провежданите научни форуми, организирани от „Българска социалдемокрация“, в които се разглеждат задълбочено много важни проблеми в развитието на страната и на света и лявата идея.

Практиката на политическите дейци категорично доказва , че най-голям успех постигат онези от тях, които служат безкористно на прегърната идея и служат с перо и призвание за решаване на проблемите. Р. Радославов е типичен пример на един скромен и нешумящ сторожник на лявата идея. В предложените изказвания по отделни проблеми на конгреси и научни конференции той прави задълбочен анализ на разглежданите проблеми и се стреми да аргументира максимално добре направените предложения. А неговите изказвания на сесии на Общинския съвет в Дупница, наред с посоченото, доказват неговата почтеност и любов към родния град и стремежът той да се развива в правилна посока.

Най-висока оценка може да се даде на разработката на Движение „Заедно за промяна“ с участието на редица професори начело с Александър Томов. В предложената програма за ускорено развитие на България са очертани основните цели и задачи, свързани с комплексното социално, икономическо и инфраструктурно развитие на страната. Посочено е, че:

- темповете на растеж на българската икономика да бъдат 6-7 %;

- привличане годишно над 5 милиарда евро чуждестранни инвестиции;

- увеличаване на средната месечна заплата до 2000 лв. до 2025 година и средна пенсия 600 лв., което на практика означава удвояване на доходите.

Предвидено е това да стане чрез масово прилагане на дигитализацията, намаляване на държавната администрация приемане на закони, които не допускат корупция. Очевидно е, че тези предложения са съдбоносни за България и следва да се обсъдят задълбочено от всички политически партии. Положително следва да се оцени предложеното в материалите за обединяването на лявото пространство по принцип.

Критиката по адрес на БСП като най-голяма партия в лявото пространство е недостатъчно аргументирана. Разбира се и БСП следва да направи преоценка за собственото си място и роля в обединение на лявото, но всички нерешени проблеми в него да се стоварват на нея е не съвсем коректно.

Книгата на доц. д-р Радослав Радославов „История на евролявата алтернатива в България“ заслужава да се оцени като значителен факт в историята на лявото политическо пространство. Нека пожелаем на автора бъдещи успехи в разработката на тези глобални процеси в развитието на страната и Лява България.