Дупнишката шевица – вдъхновител за изложба на художничката Светлана Костова

„Аз не съм от Дупница, но дупнишката шевица ми разказва най-точно за сътворението и за това кои сме ние българите. По всичките си признаци шевиците отговарят на източните мандали, които ни свързват с космоса и с Твореца. Надявам се Дупница да възвърне блясъка си с това духовно величие“, каза при откриването на изложбата авторката Светлана Костова.
Директорът на дупнишкия музей Анелия Геренска и художничката Светлана Костова откриха изложба, озаглавена "Светото писание на българите". Снимки: Камертон

 

Изложба, вдъхновена от дупнишката шевица, откри в Дупница Светлана Костова – художник, етнограф, историк, изследовател на историята и символиката на българската шевица. С експозицията, озаглавена „Светото писание на българите“ започва изпълнението на проекта на Историческия музей в Дупница  „Да везем като баба! Възраждане на дупнишката шевица“. На откриването на изложбата снощи в музея дойдоха много любители на ръкоделието, учители от дупнишките училища, представители на местните читалища и на Община Дупница и други граждани.

 

 

 

Събитието започна с музикално представление на Йоана Югова и Иван Наумов от фолклорно трио „Авлига“ към НЧ „Пейо Яворов 1978“, а след това директорът на музея Анелия Геренска представи авторът на изложбата и идеята на проекта за възраждане на дупнишката шевица.

 

 

Удивително е богатството на нашия фолклор, с който впечатляваме целия свят. Прекрасно е и всичко, което българката е сътворявала с ръцете си и ни е оставила прекрасни бродерии, носии, дантели. Тези багри и орнаменти вплитат в себе си едно забравено знание и именно това провокира екипа на Историческия музей за проекта, чрез който ще се възроди дупнишката шевица. Дупнишката шевица е забелязана и описана още от първите ни етнографи и събирачи на народна и традиционна култура като Христо Вакарелски, Стоян Костов, Евгения Петева. Това е един изключителен идентификационен код за нас дупничани, с който бихме могли да се гордеем. С тази изложба стартираме проекта, а нейна авторка е жена, посветила 12 години от живота си на българската шевица - Светлана Костова“, каза Анелия Геренска.

 

 

Преобладаващата част от творчеството, което представя Светлана Костова, е твърдото платно и текстил, рисувани с акрилни бои. Дупнишката шевица осезаемо присъства в изложбата, както и в цялото й творчество. Шевиците, които тя претворява, са вдъхновени от везбите върху дрехите на българката. Те носят послание за благополучие, множене на живота, благсловия и изобилие. Предназначени са да сътворяват живота и са символи на празника. Шевицата в миналото е везана на най-видимата част от дрехата, а именно на пазвата, ръкавите и в края на полите. Най-употребяваните символи в изложените творби са дървото на живота, богинята майка, слънчевият кръст, квадрат с обли ъгли и свастиката, която макар и политически некоректна е образ на нашата вселена.

 

 

За същността на своите творби пред присъстващите разказа и авторът Светлана Костова. „Целта на тази изложба е да усетите детайлите, духа, който ме е преовокирал и вдъновил в моята работа. Рисунките на дупнишката шевица предобладават в експозицията, но можете да видите и самоковската, разложката и пиринската. В един момент си казах, че има нещо, което въздейства на част от душата ми. Вярвам, че няма българин и дори чужденец, който гледайки шевиците, да не усети нещо, което не може да се изрази с думи и да не го плени. Когато българката е везала тези прекрасни образци, идващи от най-дълбока древност, е влагала много сетива. Не става дума само за ум и логика. Освен петте ни познати сетива, тя е влагала и със сигурност още две непознати сетива. Едно от тях е интуицията, която е присъща за жените. Изследвайки тези връщащи ни назад към сътворението композиции, аз разбрах, че това е един женски път на предаване на познанието в буквален и преносен смисъл. Ние сме свързани с Твореца и с цялото творение чрез тези композиции. Всичко, което е създавала българката, върху дрехи, хляб, обредите, хората, за всичко водеща е жената. Тя предава на следващите поколения цялото това познание. Мъжете не успяха да защитят нашата държава, но жените тихо и кротко предават това познание кои сме, че ние сме от Бога хора. Разглеждайки шевиците, ние разбираме, че те имат много строг канон. Именно този канон е уникален, първо за селищата около великата Рила планина и духовните й водачи, а и за всеки регион около нея и въобще. Аз не съм от Дупница, но дупнишката шевица ми разказва най-точно за сътворението и за това кои сме ние българите. По всичките си признаци шевиците отговарят на източните мандали, които ни свързват с космоса и с Твореца. Надявам се Дупница да възвърне блясъка си с това духовно величие“, емоционална бе Светлана Костова.

 

 

 

Изложбата можете да видите в Историческия музей до края на месец октомври.