Крум Чапрашиков (1882 – 1934г.), Стефан Чапрашиков (1876 – 1944г.) и Жак Асеов (1896 – 1937г.) да бъдат удостоени посмъртно със званието „Почетен гражданин на община Дупница“ предлага в докладни записки председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов. Поводът е празникът на Дупница, който отбелязваме в Деня на Св. Иван Рилски – 19 октомври. Предложенията на Костадинов ще бъдат гласувани от общинските съветници по време на тържествената сесия в празничния ден.

Братята Крум и Стефан Чапрашикови (прототипи на братя Барутчиеви в романа „Тютюн“ на Димитър Димов), както и Жак Асеов са сред най-големите спомоществователи на Дупница от времето на Царство България и сред най-влиятелните българи в страната тогава. И тримата са крупни бизнесмени в тютюневия отрасъл, като едновременно с това се занимават активно с обществено-политическа дейност. 

Крум Чапрашиков е роден през 1882 в Дупница. Син е на горноджумаеца Георги Чапрашиков. Като ученик в Дупница през 1898 година е член на Тайния ученически кръжок „Борба“, който е част от Македонския кръжок „Революция“. Учи в Американския колеж в Самоков, където става член на ВМОРО. В 1906 година завършва право в Гренобъл, Франция. Подпомага финансово ВМОРО и като ученик става четник на Христо Чернопеев. След завръщането си в България получава наследство от чичо си Иван Чапрашиков и започва бизнес с тютюн. В Дупница е лидер на Демократическата партия и като такъв е избран за кмет на града през 1909 година. По време на Балканската война е начело на чета, действаща в авангарда на Българската армия. Бил е народен представител в 14, 16 и 17 обикновени народни събрания. През 1921 година спомага за основаването на акционерното дружество Ориенттабако, на което е акционер. Един от основателите на вестник „Зора“. Дарява свой имот в центъра на Дупница на дупнишкото читалище „Зора“, където културната институция се намира и до ден днешен. Умира през 1934 година. Оставя суми за издръжка на училищата в Горна Джумая, Дупница, Кочериново и Крумово.

Стефан Чапрашиков е роден през 1876 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя. Завършва право в Париж в 1897 година. Работи като секретар на българската легация в Париж. При избухването на Балканската война е офицер в Българската армия. Носител е на орден „За храброст“. Участва в дипломатическата делегация по подготовката на Лондонския мирен договор от 1913 г. Дипломат е във Франция, Гърция, Сърбия, Русия и Германия. След завръщането си в България основава фирмата „Стефан Чапрашиков и синове“, която се занимава с износ на тютюн за Германия. Състезател е по конен спорт и от 1929 година е член на МОК и почетен председател на БОК. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година се самоубива в Кърджали.

Дупничанинът Жак Асеов е сред най-богатите хора в Царство България.  Завършва икономика във Виена. Наследява бизнеса с тютюн от баща си, който притежава цигарената фабрика „Фернандес“. През 1926 г. става изключителен представител на германската тютюнева фирма „Реемтсма“ в Царство България, благодарение на което още повече забогатява. Финансира вестник „Слово”, създател на Съюз на журналистите, строи кинотеатър ”Роял”/ днес театър "Българска армия"/, дарява пари за изграждането на метеорологичната  станция на връх „Мусала”, помага финансово за изграждането на читалище „Зора” в Дупница и на Туристическия дом в Градската градина. Асеов е сред дарителите и за построяването на дома за сираци в Дупнца, за издигане паметника на загиналите във войните в Бобошево, подпомагал е финансово и много дупничани в нужда. Активен участник е в дупнишката театрална трупа "Пробуда" и автор на публицистика. След „голямата депресия“ постепенно бизнесът му започва да запада.  След деветнадесетомайския преврат продава имотите си и се преселва в САЩ. Жак Асеов е също така социалдемократ, масон и ротарианец.