Днес православните християни отбелязват Лазаровден. В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос. По традиция Лазаровден се отбелязва на осмия ден преди Великден. Празникът е с подвижна дата - винаги в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква той е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, жител на град Витания, който се е намирал близо до Ерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на светия мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.

Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. В същността си той е посветителски обред, през който трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод.

Ой Лазаре, Лазаре!

Тука ни с казале,

Че има мома и момък:

Я момата годете,

Я момъка женете,

Доде е вино червено

И тая бистра ракия!

Радувай се, радувай,

Радувай се, домакине!

Колко шума по гората,

Толко здраве на таз къща!

Колко дърва по полето,

Толко здраве на таз къща,

На таз къща чорбаджийска,

Чорбаджийска и болярска!

Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.

На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този посветителски обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.

Българите вярват, че името Лазар означава здраве и дълголетие, а иначе произхожда от древноеврейското Елеазар и от иврит се превежда като „Бог помага“ или „Божа помощ“. 

На днешния ден празнуват всички с красивите имена: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар...Чeстити да са!