Днес почитаме паметта на св. Атанасий Велики. Той е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата. Роден през 295 г. в Александрия, той е определян като "баща на православното богословие", защото аргументира богословски и окончателно православната триадология. Като младеж се запознава със св. Антоний Велики и от него се приучава на пустинен аскетически живот.

Заема Александрийската архиепископска катедра приблизително 48 години. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: "Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават"; "Буреносно облаче е ­ ще отплава". Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като "пример за епископ", а учението му като "закон на православната вяра".

Църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий Велики: в деня на смъртта му - 2 май, и на 18 януари съвместно със св. Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата антиохийски светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.

Името на Атанасий означава „безсмъртен“ напълно отговаря на паметта, която християните от векове пазят за него.

Народът почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката.

В народните вярвания св. Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!".

За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.