Почитаме св. Петка Българска – покровителка на брака и плодовитостта

Светицата е една от най-обичаните не само в България, но и в целия православен свят. Петковден е и един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Храмов празник имат църквите в дупнишкото село Яхиново и в Бобошево, както и параклисът над парк „Рила“ в Дупница.
В двора на яхиновската черква се намира лековит кладенец, заради чиято вода в дупнишкото село се стичат хора от цяла България. Снимка: Уикипедия

 

Петковден е празникът, посветен на св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Петка Българска - една от най-обичаните светици не само в България, но и в целия православен свят. Тя е покровителка на брака и плодовитостта.

 

Св. Петка е живяла в края на Х и началото на ХІ век. Известна е с чудни монашески и аскетични подвизи в земите на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започват и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за своя светица. Освен благочестивия живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

 

 

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това е станало през 1238 г. по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.

 

Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладяват и тази твърдина, през 1396 г. реликвата отново е пренесена - този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата са били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.

 

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те са били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими.

 

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

 

Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в народните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове.

 

Днес е храмовият празник на параклиса "Св. Петка" в Дупница. За съжаление, изоставен без поддръжка и обект на вандалски и хулигански прояви

 

Днес е съборът и на дупнишкото село Яхиново, където храмов празник се чества на черквата „Св. Петка“, изградена 1883 година. В двора на черквата ще бъде осветен и раздаден курбан.  В храма „Св. Петка“ се намира лековит кладенец, чиято вода помага за различни заболявания на очите. Заради тази вода в селото се стичат хора от цяла България.

 

Храмов празник днес има и черквата „Св. Петка“ в Бобошево, както и паралклисът над парк „Рила“ в Дупница. За съжаление, храмът в района на градския парк е изоставен без грижа и напоследък често е обект на вандалски и хулигански прояви.

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.