Гергьовден честваме на 6 май - деня на св. Георги Победоносец, който се смята за покровител на овчарите и стадата. Обявен е за официален празник на България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.

Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Светецът ревностно проповядвал християнската вяра и затова бил затворен в тъмница и посечен през 305 г. Близо до гроба му се заселил змей, който опустошавал околността и владеел водите. Всеки ден змеят искал човешка жертва, за да пуска водите на хората. Когато дошъл ред на царската дъщеря, св. Георги се появил на бял кон и убил змея с копието си и така я спасил. На иконите е изобразен въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният змей  лежи в краката му.

Гергьовден е един от най-обичаните и почитани празници сред българите. За празника народът ни казва: „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден!“. В Дупнишко го наричаме още Гюргьовден или Гюргьовица, разказа за „Камертон“ етнографът в Исторически музей – Дупница Десислава Атанасова.

Десислава Атанасова 

Празникът се чества в разцвета на пролетта и поставя началото на новата селскостопанска година. Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. От Гергьовден започва новата селскостопанска година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на договорите за работа.  Най - характерни за празника са скотовъдните обичаи и обреди. Важни са и обичаите, свързани със земеделието - за здраве и благополучие в семейството.

На Гергьовден, рано сутринта, моми и момци отивали в гората с песни, за да берат билки, цветя и зеленина. Вярвали, че билките, събрани на този празник, имат по-голяма сила. Момите виели от тях венци, които слагали на главите си, а ергените кичели със зеленина калпаците си или портите на момите, в които били влюбени. Момите беряли билките: гергьовденче, в Дупнишко наричано „гергьовче“, беряли също маслениче, за да бъде маслено млякото, а млечка, за да има повече мляко от овцете. Беряли и омайниче, за да омайват ергените, а незабравка, за да не ги забравят и др. Вярва се че здравец не бива да се мирише до Гергьовден, за да не боли глава. Също така се е вярва, че гергьовденската роса и вода притежават чудодейна лечебна сила. Затова сутрин всички се търкаляли по росните ливади за здраве.

Гергьовче

За празника се заколва първото родено бяло мъжко агне като жертва за св. Георги. И беден, и богат трябва да заколи в дома си агне. В миналото традицията да се коли агне на този ден била толкова силна, че домакинството, което не давало курбан за светеца било нахулвано от съселяните си. Преди да се заколи, агнето се окичва с венец от набраните билки, зеленина и цветя.

Стопанката на дома приготвя обреден хляб, който в Дупнишко наричали „колаче“ или „ягнило“, с дупка в средата, през която се доят овцете, тъй като на този ден става първото им обредно доене. Овчарите „измузват“, както казват в Дупнишко, първото мляко в котле, което също е украсено със зеленина, вързана с червен конец.                                                                                                                                      

С Гергьовден започва лятната паша и затова рано сутринта овчарите изкарват овцете по ливадите.В Дупнишко на Гергьовден мъжете никога не обикаляли житата с коне, някои палели огън на нивите си. Вярвали, че така няма да ги бие градушка. На обяд празничната трапеза правели до параклис, черквичка или на някоя ливада. Целият ден преминавал във веселие – извивали се гергьовденски хора и се пеели песни. На този ден всички се мерели на кантар и се люлеели на люлки за здраве. Люлките се връзвали на разлистено дърво и се люлеели високо. Казват, че колкото по-високо се издигнела люлката, толкова по-високо ще израснат посевите. Гергьовденското люлеене на момите е придружено с пеене на песни с любовен характер и с пожелание за скорошно задомяване. Кантарите окачвали също на дърветата и всички се мерели на тях, като вярвали, че ще бъдат здрави.              

Гергьовден идва с раззеленяващата се природа, започващата лятна половина на стопанската година. От времето на този празник зависи реколтата през годината. Ако завали, хората приемат този дъжд с голяма радост, тъй като той е много важен за посевите. „На Герьовден всяка капка дъжд е злато/жълтица“, казва народът.  И днес Гергьовден е един от най-жизнените и обичани от българите празник – празник на пролетта, живота и плодородието.

Светъл и честит Гюргьовден! Със здраве да носят имената си Георги, Гергана, Георгия, Гиргин, Гиргина, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.

Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.