
Градската градина – 100-годишната социална мрежа на Дупница
Изграждането на Градска градина започва преди повече от 100 години по идея, желание и настояване на гражданите. През годините тя има голямо значение за културния и социалния живот в Дупница и до ден днешен остава най-любимото място за разходка и развлечение на дупничани и гости на града.

Да си спомним за Никола Смочевски
Днес се навършват 91 години от рождението и 30 години от смъртта на големия български оперен певец Никола Смочевски.

Димитър Бисеров – Околията - духовният апостол на Дупница и Северна Македония
В навечерието на 1 ноември ви припомняме за една от малкото бележити личности в Дупница до Освобождението, олицетворяваща образа на българския народен будител – радел за книжнина, просвета и национално самосъзнание. Учител и възпитател, новатор, поет, писател, преводач, черковен деец, борец за духовна независимост - това е Димитър Янакиев Бисеров – Околията. Достоен наследник на Христаки Павлович Дупничанин, Околията е този, заради когото днес се гордеем, че в нашия град е открито първото читалище в Югозападна България и четвъртото в страната след тези в Лом, Свищов и Шумен. Основаването на читалище „Зора“ през 1858 година обаче съвсем не е единственото значимо дело на Околията, което си заслужава да знаем и помним. Освен това неговата просветителска дейност не се ограничава само в Дупница, но и на територията на Вардарска и Пиринска Македония. Затова е наричан духовен апостол не само на дупничани, но и на цяла Северна Македония.

Димчо Дебелянов през спомените на дупнишките си другари от фронта
Днес се навършват 102 години от смъртта на Димчо Дебелянов. Най-нежният поет на България загива на фронта в разгара на Първата световна война. Денят е 2 октомври 1916 г. Като командир на рота в 22-ри тракийски полк, който влиза в състава на Седма рилска дивизия, Димчо Дебелянов познава и другарува с много дупничани. Сред тях са д-р Христо Паламарев (1892-1974г.) и Димитър Мирков (1888-1963г.), чиито спомени са публикувани в книгата „Слава вам, дупнишки геори! (1912 – 1918)“ на Тихомир Меджидиев. От изданието научаваме, че Димитър Мирков - учител, творец и боец, поставя под съмнение истиността на твърдението, че именно тленните останки на Дебелянов са били пренесени през 1931 г. от Демир Хисар в Копривщица.

Героите от операция „Деве баир“ оживяват във възстановка на сраженията срещу Вермахта
В подножието на Деве баир, близо до кюстендилското село Гюешево, преди 74 години в четиридневни непрекъснати кръвопролитни боеве 9-ти пехотен Пловдивски полк успява да спре многократно превъзхождащите ги немски войски, нахлули през държавната ни граница и опитващи се да пробият към град Кюстендил. Командир на полка е Иван Бонев, на когото благодарните кюстендилци дават прозвището Спасителя на Кюстендил. За героите от сраженията при Деве баир ще припомни Клубът за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“ с възстановка на историческото събитие, която ще се проведе в началото на следващия месец.

Единствено в Дупница на 9 септември властта е превзета с бой
За добро или лошо дупничани са непредсказуеми и винаги се отличават със своя характер и поведение. Примерите в историята са много, а един от тях е развитието на събитията на 9 септември 1944 година. Дупница е единственият град в България, в който на тази паметна за българите дата властта е взета със сражение.

Дупница и Съединението
На 6 септември 1885 г. българският народ проявява нечувана дързост – предизвикателство към Великите сили, сътворили Берлинския договор, разпокъсал Санстефанска България на пет части. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е един от най-светлите върхове в следосвобожденската ни история. В Дупница Съединението е оповестено от кмета Христо Грънчаров по време на околийски митинг, проведен на площада. Денят е бил събота – пазарен. За събитието и последвалото военно положение в града разказва в своите спомени дупнишкият краевед Никола Лазарков.

Димитър Талев: „Български национализъм, това е непрекъснат устрем към национално обединение, духовно и политическо“
„Ако трябва с една дума да определим характерната същност на българския национализъм, можем веднага, без всякакво колебание да изречем думата свобода. И после също тъй веднага можем да прибавим: български национализъм, това е непрекъснат устрем към национално обединение, духовно и политическо“, пише Димитър Талев в есето си „Българския национализъм“, публикувано на 20 юли 1940 г. във в. „Зора“.

Асеов срещу Почеканов – един скандален процес в тютюневия град Дупница
Това е историята на един журналист в провинциален вестник, който дръзва да се опълчи срещу властта на капитала в тютюневия град Дупница. Периодът е 1936 – 1937 година, когато демокрацията в България е в криза, но редакторът на дупнишко печатно издание със смелост, упоритост и воля дава един малък урок по демокрация.
Саат кула мълчи за трети път в над 200-годишната си история
Замлъкналата през последните години камбана на Часовниковата кула е изработена във Виена през 1872 г. Смята се, че в Дупница е донесена от Сърбия. Оттам била заграбена от дупнишкия аянин, участвал в потушаването на сръбските вълнения и въстания (1790-1813). Автентичният часовников механизъм Саат кула е функционирал повече от 150 години, когато около 1938 г. вече значително е износен. Тогава часовникът за първи път спира да работи за продължителен период от 20 години. През 1958 г. по решение на ИК на ОбНС е направена реконструкция на механизма от Прилепски майстор – Димитър Бадев, чрез която продължава да работи до края на 80-те години на миналия век, когато се разстройва за втори път. През 1991 г. часовниковият механизъм е основно преработен съобразно новите технологии от инж. Асен Сп. Вучев. След повече от 20 години градският часовник отново замлъкна.