На 27 февруари 1887 година е роден генерал Тодор Радев - виден генералщабен офицер, участник в Балканската война (1912-1913) и Първата световна война, изявен военен теоретик, държавник и създател на Учителския институт в Дупница. Ген. Радев е син на опълченеца Димитър Радев, който за проявен героизъм в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, както и за спасяване на Самарското знаме през 1878 г. е удостоен с Георгиевски кръст „За храброст“. 

„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът — в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.

След дълго боледуване, дни преди да навърши 84 години, в родния си град Дупница почина големият български оперен певец Михаил Чомаков. 

Поклон пред светлата му памет!

Днес си спомняме за нашия виден съгражданин Никола Коларов, чийто житейски път свършва на 2-ри февруари 1961 година. Отдаваме почит на един от най-видните български публицисти и вестникари, патриот и родолюбец, деец на освободителното дело на македонските българи . Осъден от Народния съд по делото срещу журналистите, живял в нелегалност, преследван от тоталитарната власт, Никола Коларов всъщност е много повече от журналист. Защото отдава не само перото си, но и целия си съзнателен живот на съхраняването на българщината в Македония под сръбска и гръцка власт. Освободителното дело на македонските българи е негова мисия, заради която пренебрегва личния си живот и семейството.   

В нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 година е разстрелян покровителят на дупнишките евреи Димитър Икономов. Видният дупничанин, общественик и политик споделя съдбата на осъдените на смърт от Народния съд 67 депутати от 25-ото Обикновено народно събрание. Обвинението срещу тях е за гласувани в парламента в периода 1940-1944г. редица репресивни закони срещу комунистите и такива, подкрепящи управляващите правителства по това време.

Навършиха се 75 години от бомбардировката над Дупница през Втората световна война. 4 януари 1944 година е един от най-трагичните дни в местната ни история. На този ден към 12:30 ч. на обяд група от около 30 англо-американски самолети хвърлят над 100 бомби над мирното население в града ни. По данни на дупнишкия краевед Иван Хаджийски при удара загиват 61 души, а ранените са повече от 40. Цели семейства са затрупани в домовете си и така намират смъртта си.

На 2 януари по стар стил отбелязваме Освобождението на Дупница от турско робство. На този ден преди 141 години се е състояла тържествената церемония по посрещането на руския ескадрон начело с майор Иван Павлович Орлински -  командир на хусарски ескадрон от ІV Мариуполски полк. Знаменателното събитие се е провело в северната част на града, в района на днешната улица „Орлинска“, където на една от къщите е поставена паметна плоча на майор Орлински, останал в историята ни с прозвището Освободителя на Дупница и Горна Джумая.  

Храмът, който носи името на свети Никола Чудотворец, пустее вече четвърто десетилетие. През 2005 година църквата бе половинчато реставрирана само отвън, докато вътрешната й част, включително по-голямата част от стенописите й, останаха в окаяно състояние. Черквата „Св. Никола“ има стойност на паметник на културата, но юридически такъв статут все още няма.   

Могила в местността „Дренски рид“, над която се издига високият пилон с българския национален флаг, е вечният дом на 14 войници от Вермахта. Немските бойци са погребани тук в началото на Втората световна война. Те са били сред настанените за лечение ранени войници в полева болница в Дупница, след участие във военните действия срещу Гърция при удара на Германия върху отбранителната линия Метаксас в Струмската долина. Немските войници се радват на изключително топло отношение от страна на дупничани. Ранените получават веща лекарска грижа от най-добрите медицински спрециалисти. Местното население проявява силна състрадателност към съдбата им и по повод Великден хората отрупват с подаръци германците. Много от тях си заминават за родината, но на четиринадесет от тежко ранените е писано да останат вечни жители на Дупница. Те умират в полевата болница и са погребани в специално устроено от тогавашната местна власт немско военно гробище.

И в гр. Ст. Димитров /Дупница/ на 27 ноември 1989 г. бе основан Клуб за гласност и демокрация. В салона на художествено-творческата интелигенция бяха надошли към 200-250 граждани от различни професии: инженери, лекари, юристи, лесовъди, учители, студенти от Учителския институт, служители, работници и др. Основаването на клуба се оказа митинг на закрито. В своите изказвания гражданите осъзнаха значимостта на вратата, която сами си построиха като пробиха стената на забраната да изказват публично неофициални становища, виждания, тълкувания и мнения по всички въпроси на икономическия, политически и културен живот. Сред някои членове на клуба обаче, макар и негласно, както и сред немалко граждани, се проявява загриженост, че това няма да остане току така, което ще рече страх.