86-годишният Павел Кръстев разказа пред „Камертон“, че в наследствената му къща в дупнишкото село Червен брег преди повече от 150 години се укрил за една нощ от турците Апостола на свободата. Червенобрежани вярват, че Васил Левски е посетил селото, за да подготви местното население за бунт и да сформира революционен комитет, но планът се провалил. 

Из „Парадокси“ на Гео Милев (1895 –1925): След като Тамерлан унищожил в кръв и огън всичко, което смеело да мисли не тъй, както той иска, запушил с кръв всички недоволни уста и издигнал престола на властта си върху грамада от черепи – мъдрите ходжи и молли, привърженици на неговата непогрешима правда, започнали да издават вестник "Свободна реч".

Христо Меджидиев, Начо Величков и големият революционер Георги Измирлиев - Македончето са личностите, които свързват Дупница с Априлското въстание. Да си спомним за тях. 

Шестима депутати от Дупнишка околия участват в изработването на Търновската конституция, приета на 16 април 1879 година. Припомняме имената им по повод 140-ата годишнина от паметното събитие.  

Минерален извор бълбука в земните недра под жилищния квартал в подножието на хълма „Кулата“, някъде в района на Наковия мост в Дупница. Ще стане ли дупнишкият Хисарлък конкуренция на Хисаря?

Писателят, журналист и лекар д-р Милчо Радев е сочен от критиците като един от майсторите на градския разказ у нас и е изключително ценен в литературните среди не само от своите съвременници, но и днес. Една от най-издаваните му и четени книги, по която е създаден и филм, е „По тротоара“.

Днес се навършват 53 години от смъртта на Димитър Димов. Един от най-обичаните и четени писатели у нас си отива от този свят на 1-ви април 1966 година. Авторът на шедьовъра „Тютюн“ е роден в Ловеч, но детството си прекарва в Дупница. Въпреки че напуска града още като дете, остава свързан с него за цял живот. С Дупница  той свързва и голяма част от своето творчество. 

Преди 86 години случайността събира на едно място два значими за Дупница исторически паметника от различни епохи - Дупнишката крепост  и Паметникът костница на загиналите за национално освобождение и обединение  (1912-1918). Историческото място е хълмът „Кулата“ -  любимо място за разходка на дупничани, откъдето се разкриват невероятни гледки към града и към Рила планина. „Кулата“ е сред големите предизвикателства за историците от десетилетия, а народната памет съхранява за нея куп любопитни истински истории и легенди.  

Казват, че за Лео Конфорти театърът не е просто професия, а начин на живот и съществуване, че е умеел да превръща в театър всичко. От всяко празнично или травиално делнично занимание, от една дума или реплика е създавал неповторима роля, както комедийна, така и драматична. Да дарява усмивки на всички около него и да твори добро е било обичайното му поведение през целия му живот. „И на сцената, и в живота от него лъхаше рядка сърдечност и доброта“, пише Георги Марков в един от задочните си репортажи за България. И така, както живее Лео Конфорти, точно така и умира – като в сцена от филм или театър, докато усмихва хората.

За свободата през погледа на един от загиналите за нея -  Георги Измирлиев - Македончето (1851-1876) .