„Все още чувам бученето на самолетите и виждам стрелбата по хората“, разказва от първо лице пред „Камертон“ 80-годишната дупничанка, пряк свидетел на най-трагичното събитие в историята на града ни - 4 януари 1944 година, когато група от около 30 англо-американски самолета хвърлят над 100 бомби над мирното население. 

Близо 80 години са били необходими, за да се сдобие най-старото дупнишко читалище „Зора" със собствена сграда. Десетилетията минават в прехвърляне на дейността от сграда в сграда, непригодна за нея, търсене на терен, молби до министерства, жалби до общината, набиране на средства чрез лотарии, благотворителност, започване на строеж, спиране на строежа поради липса на финанси и т.н. чак до 1929 г. Днес тази история се повтаря с дупнишкия музей. Вижте какво според Христо Меджидиев (1854-1927) им е липсвало тогава на дупничани, за да осъществят целите си, и преценете, и на нас ли това малко нещо ни липсва или е друго, а и малко в повече.     

Дупки по пътищата, стари автомобили, недисциплинирани водачи – пред тези проблеми, както и днес, е била изправена  Дупница преди близо 100 години. Разликата е, че преди 100 години градът и страната ни току-що са излезли от изтощаваща серия войни (1912 – 1918г). А днес? На тази тема в историческата ни рубрика „Памет“ се спряхме заради днешния Световен ден за възпоминание на  жертвите при пътнотранспортни произшествия.  

Една забавна история из градския живот на Дупница от 30-те години на миналия век, разказана от родения през 1919 година Насим Коен и преразказана от Тихомир Меджидиев в книгата му от 2000-та година "Дупница – икономика и бит в миналото (1878 – 1944)“. 

"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"

Първият кмет на Дупница е Величко Хаджиангелов, а първите избори в града са за представители в първото учредително Народно събрание в Търново за изработването на основния закон – Конституцията на новото българско княжество и за избиране на държавен глава на същото. Тогава все още не се е гласувало с хартиени бюлетини, а вместо тях, дупничани са давали гласа си със зърна от боб и царевица. 

Ежегодните паметни церемонии за смъртта на момчетата са лицемерие. Виновните бяха повишени, жертвите – обвинени, почернените семейства – цинично унизени.   

Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си - за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на парите и разкоша, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане.

На 12 юни 2016 година ни напуска легендарният архитект Милчо Сапунджиев. На него дължим днешния архитектурен облик на централната градска част на Дупница и неслучайно той е почетен гражданин на общината още от 1975 година. Въпреки това за смъртта му преди три години в родната му Дупница почти никой не научава, а паметта му и досега не е почетена. 

През 1884 година е разрушена голяма турска баня – хамам, която се е намирала на мястото на днешния площад „Свобода“. Дълго време след това дупничани съжаляват, убедени, че градът е загубил ценен исторически и културен паметник. Един век по-късно историята се повтаря със Старата баня срещу градинката при полицията. Обществената къпалня бе разрушена през 2003г., а дупничани все още не са я прежалили.