
Александър Димитров: За да се развива културата в Дупница, трябва да преодолеем разделението
Александър Димитров е хореографът, благодарение на когото хип-хоп културата в Дупница е жива. Той е едно от момчетата, които през 80-те години на миналия век изведоха хип-хопа и брейка от улицата и ги качиха на сцената в нашия град. Тогава това вероятно не е било трудно, защото брейкът беше на мода. Но днес, когато чалгата владее подрастващите, Сашо все още е в Дупница, за да им показва, че има и друга култура. И успява, защото в ръководената от него школа „Денс машийн“ в момента се обучават около 200 деца и младежи. Освен това за 12-та поредна година благодарение на Сашо предстои да се проведе „Дупница денс фест“, който ежегодно събира около трихилядна публика от града и страната. На 31-ви май Александър Димитров навърши внушителните 50 години, но категорично отказва да слезе от сцената. По повод юбилея му със Сашо от „Денс Машийн“ разговаря нашият репортер Деметра Андонова.

Д-р Иван Ибришимов: Скандалът печели обществено внимание, но това не е моят стил
Народният представител от БСП е категоричен, че няма отново да се кандидатира за кмет на Дупница. Евентуална кандидатура на Първан Дангов определено ще се обсъжда, но само ако той получи достатъчно номинации от кварталните партийни организации. БСП има инстинкт за самосъхранение, скандалите около Корнелия Нинова няма да повлияят и социалистите ще се явят обединени на местните избори, убеден е д-р Иван Ибришимов. С него разговаряме за настроенията в местната структура на БСП след последния Конгрес на партията, от коя страна на конфликта е, за неговата работа в Народно събрание, за работата на червените в Общинския съвет в Дупница и за предстоящия местен вот.

Д-р Георги Георгиев: Яне Сандански заслужава паметен знак в Дупница, но обществото ни не е готово за този дебат
На 18 май (стар стил) 1872 г. е роден българският революционер Яне Сандански. Животът и делото на една от най-значимите личности в македоно-одринското движение са тясно свързани с Дупница. По повод 147 години от рождението на Яне Сандански разговаряме с гл. ас. д-р Георги Георгиев - научен сътрудник в Института за исторически изследвания при Българска академия на науките, член на Македонския научен институт, автор на десетки статии и две книги: "Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903 )" и "Българо-албански политически отношения ( 1908-1915)".

Етнографът Д. Атанасова: В Дупнишко боядисваме яйцата „на Вели четвърток собале, още преди слънце“
„Днес Великден преминава на маса, а навремето хората са излизали навън, играли са хора и са пеели песни. Народната ни култура е достатъчно богата, не одобрявам навлизането на чужди влияния“, казва етнографът и уредник в Историческия музей в Дупница Десислава Атанасова. Пред „Камертон“ тя разказва още за символиката на Великото яйце, за местните техники на боядисване и характерните за Дупнишко великденски ритуали.

Мариана Александрова: Обсебена съм от любовта
На 8 март говорим за жената, поезията и любовта с може би най-подходящия човек за това в Дупница – поетесата Мариана Александрова. Жена без възраст, ярка, емоционална, харизматична, пълна с енергия. А всеки, който познава творчеството й, но и нея самата, знае източника на това излъчване – любовта. „Без всичко друго може да се живее, само без любов не може. Любовта е петият сезон, който никога не ме напуска“, казва Мариана Александрова. В интервюто за „Камертон“ майсторката на любовната лирика споделя отношението си към празника 8 март, за ролята на жената в нашето съвремие, за феминизма, за двете й призвания – поезията и училището, за началото на творческия й път, за корените й...

Мария Миради: Вдъхновяват ме смели, нестандартни решения
„Няма нищо по-сладко от това да си независим, да имаш полет. Да носиш отговорност и за провалите и за успехите. Сега е момента да рискуваме, докато сме млади и устремени“, казва в интервю за „Камертон“ акртисата Мария Миради по повод своя независим проект „Потъване“, който ще представи в Дупница на 28-ми февруари.

Анна Петрова: Емблемите на Дупница са Невена Коканова и Рила планина
„Най-хубавата част от моя живот, която във всяка житейска ситуация ми дава енергия, сила и вяра, е свързана с времето, прекарано в Дупница. Най-незабравимият момент от живота ми на театралната сцена също е свързан с Дупница. Родният ми град е изключително слънчев, с изключителни хора. Театралната публика тук е благодарна, но, ако те мързи да играеш, тя ще го разбере и може да те помете. Дупничани са хора с буйна кръв“, казва в интервю за „Камертон“ актрисата и драматург Анна Петрова.

В. Балабанов: Дупничани, театърът ви е богатство! Подкрепяйте го!
„Голямата ми болка е, че дупничани не подкрепят достатъчно театъра. Искат да имат театър, но не посещават представленията на местната трупа. Ние, българите, искаме да имаме силен национален отбор по футбол и опера, но не ги посещаваме. Дупничани ме питат: „Но, така ли, имаме ли трупа?“. Ами как да нямаме! Ние сме като партизаните от едно време - те не ни търсят, а ние се крием. Ето това трябва да бъде променено! На първо време е необходимо да направим театърът видим в буквалния смисъл. Централният му вход трябва да бъде осветен и да се вижда отдалеч. Ние не сме заявили, че има театър тук, пък искаме хората да знаят за съществуването му“, каза в интервю за „Камертон“ новият театрален директор Валентин Балабанов.

Силвия Димитрова: Жертвата се връща при насилника до осем пъти
Ежегодно от 25 ноември (Международен ден за елиминиране на насилието над жени) до 10 декември (Ден на човешките права) се провеждат активни мероприятия и кампании, целящи да се даде гласност на проблема с домашното насилие и идеи за неговото неутрализиране. В България статистиката в това отношение е плашеща. Всяка трета жена е жертва на насилие в семейството. Само за последните 10 месеца у нас са убити 28 жени и 3 деца. Статистика за периода 2011-2014 година на десет оркъжни съдилища за броя на заведените дела за убийства на жени показва, че 91 % от тях са извършени от мъже, само 2 % от жени, 7 % от мъже и жени заедно. 35% от убийствата са извършени от интимни партньори, още 35 % са от други членове на семейството (внуци, дъщери, синове) и останалите 30% са от познат мъж. Почти всички дела са извършени от хора в семейството.Проблемът с домашното насилие обаче не е семеен, а обществен и това е крайно време да бъде осъзнато от нас като общество, смята Силвия Димитрова, която е наш събеседник в настоящото интервю. Силвия Димитрова е психолог и психотерапевт. От тринайсет години е председател на Сдружение „Знание, успех, промяна“ – град Дупница. Работи с деца и възрастни, пострадали от насилие, както и с хора, упражняващи насилие. Автор е на книгата „Часовниковата кула“, която разисква темата за насилието над жените и по-точно трудния път на терапията на жертвата.

Маестро Митонов: С хор „Рилски звуци“ се чувствам като част от едно голямо семейство
„Репертоарът, който изграждам с хор „Рилски звуци“, е много сериозен и разнообразен. Аз изисквам от хористите високо художествено ниво на изпълнение с тежък репертоар и ние претендираме за това високо ниво. Хор „Рилски звуци“ е един от малкото запазени смесени хорове в България с над стогодишна история, които имат редовни репетиции и сериозни изяви. С хористите сме в много добри отношения. Мога да кажа, че се чувствам като част от едно голямо семейство. Хората като цяло са много сърдечни, те много ме обичат. Аз не бих идвал в Дупница, ако не проявяваха това отношение, което усещам към мен“, каза в интервюто за „Камертон“ Огнян Митонов – един от утвърдените диригенти в България, с успешна кариера у нас и в чужбина, който от две години дирижира дупнишкия смесен хор „Рилски звуци“.