Общото между всички граждански протести е животинската ненавист към настоящия политически елит и искането за незабавна оставка на правителството на Б.Борисов. Ненавистта е към всички значими политици на прехода без значение дали са били в управлнието или в опозиция. Народът иска мъст и възмездие за бедността, мизерията, демографската катастрофа, униженията, пропилените години и липсата на бъдеще. Проблемът на протестите по време на Ноемврийската революция в България е тяхната стихийност, некоординираност, разнопосочност и неясна, нереалистична визия за бъдещето след евентуалното падане на правителството на ГЕРБ. Протестите може да постигнат много повече, ако има има минимална координация на основните цели и действия на протестните образувания.

Ремонтните дейности  в ж.к. „Бистрица“ станаха причина за поредното изсичане на здрави дървета. От Община Дупница признаха, че са били пречка за осъществяването на европейския проект за благоустройство на квартала. Това не е първата сеч на дървета, които „пречат“ на градското благоустройство. Примерите изобилстват не само от последните десетина години, но и от по-ранни периоди. Като цяло постепенното обезлесяване на Дупница продължава вече няколко десетилетия, коментират дупничани, припомняйки си града от старите снимки.

Изглежда не веднъж, ами на два пъти в подножието на Деве баир българите отбелязват победа, с която спират неумолимото пропадане към дъното и спечелват битки с отношение към хода на историята. За пръв път се е случило в периода 8 – 14 септември 1944 година, когато българските бойци със самоотверженост, смелост и себеотрицание постигат невъзможното като спират настъплението на неколкократно по-многобройните и много по-опитни немски войски. Подвиг, който никой не е очаквал.

Вторият път е 6 октомври 2018 година, когато с възстановката на „Операция „Деве баир“ членовете на клуба „Братя по оръжие“ и техните съмишленици отбелязаха своята поредна победа във войната ни срещу чувството за безизходица и загубата на връзката с миналото.

Инвестиционната програма за градско възстановяване и развитие на Дупница, по която се усвояват над 18 млн. лв., предвижда 100% безвъзмездно финансиране за саниране на 7 жилищни блока. За финансирането на проекта за ремонт на Младежкия дом и преустройството му в Исторически музей обаче е заложен огромен кредит, който спъва осъществяването му. Нищо, че Историческият музей съществува още само по милостта на Министерството на културата. 

Има и „герберски“ общини, които не лежат само на логото си „видими резултати“, а изпълняват законовите мерки за публичност и отчетност пред гражданите. 

Докато в Бобов дол управляващите говорят за икономическата смърт на региона, министър Нанков се вихри на ученическо патриотично шоу в Кюстендил и агитира децата да не емигрират.  Само преди около седмица пък НСИ съобщи, че през последната една година от областта са се изселили над 2000 души, напуска ни икономически активното население. Дупница за 28 години се е стопила с близо 12 000 души, а от влизането ни в ЕС населението в общината е намаляло с над 8 800 души. И това на фона на излетите от ЕС близо 45 млн. лв. уж за подобряване на живота в Дупница.

Заплатите на съветниците за един месец струват на данъкоплатеца точно толкова, колкото едно читалище харчи за цяла година. Кой наш проблем решиха срещу това заплащане: Водния цикъл? Депото за отпадъци? Дупките по пътищата? Опасните детски площадки? Бездомните кучета? Паркирането? Реда и сигурността?

Не политиците ще възродят читалищата в упадък, а общността. Докато у тази общност няма глад за духовна храна, духовните лешояди ще триумфират.

Есето на писателя Георги Марков е излъчено на 26.01.1972 година по радио “Дойче Веле”. Публикувано е в книгата „Ходенето на българина по мъките", издадена през 2016 г. Тя е последната част на тритомника с есета, четени по радио "Дойче веле" в периода 1971-1978 г. 

Ще опазим ли поне Аракчийския мост и малките остатъци от стара Дупница?

Мисията на новия електронен вестник на Дупница е гласът на гражданите да стане реален обществен фактор.