
Формално управление = мръсен въздух
Изминаха шест месеца от приемането на Програмата за намаляване на фините прахови частици в община Дупница за периода 2019 – 2023 година*. Предишният Общински съвет се отнесе формално към този важен документ, а само шест месеца по-късно сме свидетели, че проблемът е реален и никак не е за подценяване.

Правилникът на Общински съвет – Дупница ограничава гражданския контрол над местната власт
В нормативния акт липсва глава „Обществен контрол върху работата на Общинския съвет, Кмета на Общината и общинската администрация“ или „Участие на гражданите в работата на Общинския съвет“. С ограничени права в местното самоуправление, съгласно приетия на 20 декември Правилник, са и кметовете и кметските наместници на селата, налице е и предпоставка за репресия над опозицията.

Приказки от наше време
Има две-три теми, които трябва да ми бъде забранено да подхващам.
И една от тях е Дупница!
С Дупница сме неумираща любовна история с обезсърчаващо начало, което е една от насъщните отличителни черти на класиката. Обезсърчаващото начало се случва така: влизаме с автобуса в града, гледам през прозореца и моето високомерно „аз“ се пита: ‘ма къде ме доведе тая? „Тая“ е съгражданка, която ми е казвала едни хубави неща за едни дупничани, но не се е сетила да ми опише Дупница...

Дефицитът в хазната на Дупница е по-малкият проблем от дефицита на доверие към властта
Финансовият мотив за гнева на гражданите срещу предложението за увеличение на местни данъци и такси е само на повърхността. Чувството за несправедливост у тях е по-скоро от морално естество, породено е от липсата на авторитет, от висотата на който управляващите биха имали правото да поискат от тях принос към общото благо.

Ръст на местните данъци не е изходът от финансовия дефицит в бюджета
Нужни са мерки за подобряване на стопанската дейност на Община Дупница, на местната икономика и на публично-частното партньорство на местно ниво, а в национален план - финансова децентрализация на общините.

Походът към обетованата земя
Днес е 10 ноември. Изминаха 30 години от началото на прехода. Спомням си ясно деня - 10 ноември 1989г., беше петък. Някъде към обяд по телевизията съобщиха, че има пленум на Централния комитет на БКП и към 14.00ч оставката на Тодор Живков вече беше факт.

Сигурността на гражданите - последна грижа за местната власт в Дупница
Огромни пропуски в политиката за защита при бедствия в община Дупница открива заместник-председателят на Българска социалдемокрация Радослав Радославов. По повод големите пожари през последните дни в града той е извършил преглед и анализира публичните нормативни документи във връзка със сигурността на гражданите. „Отворих сайта на Община Дупница, проверих всичко и останах втрещен“, коментира Радослав Радославов, който е университетски преподавател, а една от дисциплините, която преподава е „Териториална сигурност“. Установеното той обобщава в 13 въпроса и констатации.

Дългът на Дупница към Леа Иванова
Нихилистичното отношение на властта в Дупница към името и делото на Леа Иванова преди 10 ноември и след победата на демокрацията е еднакво подло и безцеремонно, въпреки красивите декларации на хората, облечени във власт в нейния роден град. По тяснопартийни и егоистични причини Дупница пропусна да отдаде заслуженото на примата на джаза и сунга, независимо че от това общината би получила не само духовни, но и материални дивиденти. Примерът е Банско и джаз фестивалът в курортната община.

Вл. Панев за изгарянето на италиански боклуци в България: Превръщаме се в Бангладеш на Европа
„Проблемите с оползотворяването на отпадъците се прехвърлят от богатите държави с работещи институции към България, където за някой лев отгоре сме готови на всичко, а отговорните служби са разграден двор“, казва финансистът и съпредседател на Зелено движение Владислав Панев по повод заснета доставка на боклуци в „Брикел“ – Гълъбово. Ситуацията е идентична с ТЕЦ – Бобов дол, затова публикуваме позицията на Панев.

Теодосий Теодосиев – Тео, „Методика за формиране на силов интелект“ (част III)
„Ако можеше да се направи общество само от професори, тогава кой ще прави банички? Един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Човек, който е способен да направи съвършената баничка, трябва да бъде уважаван и ние с удоволствие да му даваме парите си, да му сваляме шапка – и професорът и той ще му сваля шапка, защото прави най-хубавите банички. Всеки може да прави добро на останалите според неговите собствени таланти“.