Изминаха шест месеца от приемането на Програмата за намаляване на фините прахови частици в община Дупница за периода 2019 – 2023 година*. Предишният Общински съвет се отнесе формално към този важен документ, а само шест месеца по-късно сме свидетели, че проблемът е реален и никак не е за подценяване. 

В нормативния акт липсва глава „Обществен контрол върху работата на Общинския съвет, Кмета на Общината и общинската администрация“ или „Участие на гражданите в работата на Общинския съвет“. С ограничени права в местното самоуправление, съгласно приетия на 20 декември Правилник,  са и кметовете и кметските наместници на селата, налице е и предпоставка за репресия над опозицията. 

Има две-три теми, които трябва да ми бъде забранено да подхващам.

И една от тях е Дупница!

С Дупница сме неумираща любовна история с обезсърчаващо начало, което е една от насъщните отличителни черти на класиката. Обезсърчаващото начало се случва така: влизаме с автобуса в града, гледам през прозореца и моето високомерно „аз“ се пита: ‘ма къде ме доведе тая? „Тая“ е съгражданка, която ми е казвала едни хубави неща за едни дупничани, но не се е сетила да ми опише Дупница...

Финансовият мотив за гнева на гражданите срещу предложението за увеличение на местни данъци и такси е само на повърхността. Чувството за несправедливост у тях е по-скоро от морално естество, породено е от липсата на авторитет, от висотата на който управляващите биха имали правото да поискат от тях принос към общото благо.   

Нужни са мерки за подобряване на стопанската дейност на Община Дупница, на местната икономика и на публично-частното партньорство на местно ниво, а в национален план - финансова децентрализация на общините. 

Днес  е 10 ноември. Изминаха 30 години от началото на прехода. Спомням си ясно деня  - 10 ноември 1989г.,  беше петък.  Някъде към обяд по телевизията  съобщиха, че има пленум на Централния комитет на БКП и към 14.00ч оставката на Тодор Живков вече беше факт.

Огромни пропуски в политиката за защита при бедствия в община Дупница открива заместник-председателят на Българска социалдемокрация Радослав Радославов. По повод големите пожари през последните дни в града той е извършил преглед и анализира публичните нормативни документи във връзка със сигурността на гражданите. „Отворих сайта на Община Дупница, проверих всичко и останах втрещен“, коментира Радослав Радославов, който е университетски преподавател, а една от дисциплините, която преподава е „Териториална сигурност“. Установеното той обобщава в 13 въпроса и констатации.  

Нихилистичното отношение на властта в Дупница към името и делото на Леа Иванова преди 10 ноември и след победата на демокрацията е еднакво подло и безцеремонно, въпреки красивите декларации на хората, облечени във власт в нейния роден град. По тяснопартийни и егоистични причини Дупница пропусна да отдаде заслуженото на примата на джаза и сунга, независимо че от това общината би получила не само духовни, но и материални дивиденти. Примерът е Банско и джаз фестивалът в курортната община. 

„Проблемите с оползотворяването на отпадъците се прехвърлят от богатите държави с работещи институции към България, където за някой лев отгоре сме готови на всичко, а отговорните служби са разграден двор“, казва финансистът и съпредседател на Зелено движение Владислав Панев по повод заснета доставка на боклуци в „Брикел“ – Гълъбово. Ситуацията е идентична с ТЕЦ – Бобов дол, затова публикуваме позицията на Панев.

„Ако можеше да се направи общество само от професори, тогава кой ще прави банички? Един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Човек, който е способен да направи съвършената баничка, трябва да бъде уважаван и ние с удоволствие да му даваме парите си, да му сваляме шапка – и професорът и той ще му сваля шапка, защото прави най-хубавите банички. Всеки може да прави добро на останалите според неговите собствени таланти“.