Днес си спомняме за нашия виден съгражданин Никола Коларов, чийто житейски път свършва на 2-ри февруари 1961 година. Отдаваме почит на един от най-видните български публицисти и вестникари, патриот и родолюбец, деец на освободителното дело на македонските българи . Осъден от Народния съд по делото срещу журналистите, живял в нелегалност, преследван от тоталитарната власт, Никола Коларов всъщност е много повече от журналист. Защото отдава не само перото си, но и целия си съзнателен живот на съхраняването на българщината в Македония под сръбска и гръцка власт. Освободителното дело на македонските българи е негова мисия, заради която пренебрегва личния си живот и семейството.   

Никола Коларов е един от най-авторитетните дейци на македонското движение през 20-ти век, общественик и публицист. Роден е на 24 януари 1902 година в Дупница в семейството на бежанци от село Град, община Царево село. Завършва основно образование и гимназия в Дупница, където основава Младежкото културно-просветно дружество „Даме Груев“, което работи за опазване и разпространение на културните традиции на македонските българи сред младежта. През 1923 година е избран за секретар на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България и остава такъв до 1927 година, когато е изпратен като представител на Македонския младежки съюз (ММС) в Париж. По време на разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров застава на страната на Иван Михайлов.  Редактира излизащия на френски език в Париж орган на ММС „Млада Македония“ (1931 – 1932г.). През 1932 година се завръща в България. Завършва право и преподава международно право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС). През 1941 година става доцент, асистент е на проф. Г. П. Генов. Избран е за член на Македонския национален комитет и на Македонския научен институт.

Никола Коларов (вдясно) с неговия шурей Страхил Мишев Развигоров, Скопие, 1934г. 

От март 1935 до декември 1936 година издава вестник „Обзор“, а от януари до юни 1937 година – вестник „Стожер“, които стават центрове на бивши дейци на закритите през 1934 година македонски организации. След частичното освобождение на Вардарска Македония през април 1941 година е директор на основния български вестник там – излизащия в Скопие „Целокупна България“. Издател е и на „Библиотека Целокупна България“. Издава и научнопопулярното списание „Македония“( 1943 година).

Никола Коларов е автор на книгите „От Ньой до свободна България“, „Дипломатическа история на Балканите“ и „Спомени за Яворов“. Близък е до Данаил Крапчев и Димитър Талев. Женен е за дъщерята на видния щипски войвода Мише Развигоров – Бойка.

На 4-ти април 1945 година е осъден от Шести състав на Народния съд в процеса срещу журналистите по обвинение във фашизъм, за великобългарски шовинизъм и като активен член на ВМРО – Иван Михайлов. Присъдата му е 10 години строг тъмничен затвор и 50 000 лв. глоба. Произнесена е задочно от Шести състав на Народния съд, тъй като още от 9 септември 1944 година той е в нелегалност.

Никола Коларов вероятно бележи рекорд в тоталитарната ни история, защото под фалшива самоличност успява да се укрие от Държавна сигурност в продължение на 12 години. И това вероятно би било невъзможно, ако Църквата не беше станала закрилник на нелегалния. Историята на укриването на Никола Коларов е един от примерите, които отхвърлят наложеното мнение за примиренческата роля на българското духовенство по времето на социализма у нас. 32-ма души, повечето от които духовници или свързани с Църквата, са знаели истинската самоличност на Никола Коларов, но не са го предали. Лична заслуга за това има българският патриарх Кирил – един от спасителите на българските евреи, който по-късно помага на редица преследвани от тоталитарната власт, лишени от възможност за обществена и интелектуална дейност. На Никола Коларов помага и търновнският митрополит Софроний (управител на Скопско-Влашката епархия в периода 1941-1944г., с когото лично са се познавали). Това става ясно от издирвателното дело на ДС „Котарак“, на което обект е Никола Коларов. Делото подробно е изследвано от дупнишкия краевед Иван Хаджийски, който излага фактите в книгата си „Второто българско управление във Вардарска Македония (април 1941 – септември 1944г.)“.  Факти за живота на Коларов в нелегалност се съдържат и в голяма част от разработката на ДС срещу патриарх Кирил „Топола“, а така също и в щателно разработен план за агентурно-оперативни мероприятия срещу „Комитата“ (Никола Коларов),  разказва Тони Николов във в-к „Култура“. Докато издирва под дърво и камък дупнишкия журналист, ДС разработва и съпругата му Бойка, следени са били всичките му близки, дъщерите му, неговите познати. Над всички тях е лежало клеймото „врагове на народната власт“.

Патриарх Кирил Български, снимка: politika.bg

Ето и хронологията на събитията. Ден преди историческия  9 септември 1944 г. Никола Коларов се прибира от Скопие в България с една пишеща машина и пистолет „Маузер“. До края на годината се укрива у свои близки в Кюстендил, Дупница и Елена. От февруари до края на 1945 година намира закрила в Капиновския и Присовския манастири до Търново. Там е назначен като общ работник и овчар с помощта на неговия шурей Страхил Развигоров. Междувременно успява да се сдобие с фалшива лична карта на името на своя роднина от Кюстендил Ангел Христов Костадинов. Около половин година, до юни 1946 година, работи като пазач в тютюневия склад на своя познат Ангел Голев в Пловдив, а след това като овчар при Иван Кефалов в Асеновград.

Същата година Никола Коларов се обръща за помощ към пловдивския митрополит Кирил. Среща се с него навръх Богоявление по време на водосвета на река Марица. Коларов се появява там, въпреки риска да бъде разпознат, очевидно убеден, че молбата му няма да бъде отхвърлена. И не остава излъган. Митрополит Кирил, който няколко години по-късно ще стане патриарх български, разпорежда да укрият Никола Коларов в земеделското стопанство на епархията „Орта хан“. Там той е назначен на постоянна работа, първоначално като общ работник, а след това става ръководител. Митрополит Кирил дори  урежда среща на дупничанина с неговата съпругата Бойка, а през следващите години част от заплатата на Коларов, пак по разпореждане на патриарха, отива за издръжка на семейството му.  

Държавна сигурност разкрива Никола Коларов едва през 1956 година. По сведения на краеведа Иван Хаджийски това става чрез трима секретни сътрудници на ДС (монаси от Пловдивска епархия). Арестуван е на хармана на 3-ти юли 1956 година и разпитван непрестанно до 14-ти август същата година. Задържането му е станало строго секретно, като оперативните работници на ДС се представят за преброители по изборите.

Арестът е докладван лично на Тодор Живков като голям успех на ДС, която е задържала „опасен нелегал“. Патриарх Кирил е бил обвинен, че е създал условия за укриването му в продължение на 10 години. Въпреки препоръките на ДС да се вземе отношение срещу него, това не се случва и благородната постъпка на духовника спрямо Никола Коларов остава без последствие. Указанието на ЦК на БКП е Коларов да бъде изпратен в затвор за излежаване на присъдата, а всички други около 32-ма подследствени да бъдат освободени.  

Никола Коларов в затвора

Така Никола Коларов се озовава в Старозагорския затвор, а впоследствие и в Софийския. На 16-ти май 1960 година е изпратен в Белене. От затвора пише писма до съпругата си Бойка и дъщерите си Елисавета и Бистра, изпълнени с много обич и тъга. Никола Коларов е страдал, тъй като не е могъл да помага на семейството си, а е бил в тяхна тежест. Прави два опита за самоубийство.

На 12-ти септември 1960 г. е амнистиран по случай 9 септември с Указ на Народното събрание по предложение на близкия на семейството Георги Кулишев, който е заемал висок държавен пост. След като е освободен от Белене, Никола Коларов се прибира в Дупница, където остава само около месец. После се установява в жилището на своята съпруга в София. Замисля да напише книга за българските възрожденци братя Миладинови. За съжаление, само 4 месеца по-късно, на 2-ри февруари 1961 година, умира внезапно от инфаркт. Патриарх Кирил извършва инкогнито църковна служба в дома му и за пореден път с негово съдействие Никола Коларов е погребан в Софийските централни гробища. На погребението присъстват Симеон Радев и Димитър Талев.

Така едва на 59-годишна възраст приключва живота на един голям българин, патриот и родолюбец, виден деец на освободителното дело на македонските българи. Днес незаслужено забравен. Според дупнишкия краевед Иван Хаджийски своеобразна морална реабилитация на името на Никола Коларов би било удостояването му със званието „Почетен гражданин“  и на Дупница, и на София, както и поне една улица да бъде назована на неговото име.   

Използвани източници и литература:

„Второто българско управление във Вардарска Македония (април 1941-септември 1944г.)“, автор Иван Стоилов Хаджийски, Дупница, 2016г.

„Нелегалният и патриархът“, автор Тони Николов,  kultura.bg