В нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 година е разстрелян покровителят на дупнишките евреи Димитър Икономов. Видният дупничанин, общественик и политик споделя съдбата на осъдените на смърт от Народния съд 67 депутати от 25-ото Обикновено народно събрание (ОНС). Обвинението срещу тях е за гласувани в парламента в периода 1940-1944г. редица репресивни закони срещу комунистите и такива, подкрепящи управляващите правителства по това време.

Димитър Икономов, както останалите депутати от 25-ото ОНС, е бил изправен пред Втори върховен състав на Народния съд. На 24-ти ноември 1944 година началникът на дупнишката полиция Димитър Странски изпраща до главния народен обвинител в София показания срещу Димитър Икономов, дадени от бившите околийски управители Димитър Шишков и Сотир Кацаров и на околийския полицейски началник Михаил Меднев. Показанията съдържат твърдения, че народният представител периодически е настоявал да се прилагат репресивни мерки срещу комунистите. Същевременно полк. Неделчо Стаматов, по това време началник на 7-ма Рилска дивизия, потвърждава, че Д. Икономов е бил ревностен привърженик на Александър Цанков и подканял репресивните органи да ликвидират нелегалното съпротивително движение. Освен това е участвал в две съвещания на дивизионната област за организиране на борбата срещу партизанското движение. В селата Рила, Кочериново и Каменик е агитирал за остра борба срещу комунизма, сочат още показанията срещу дупнишкия депутат. Имало и оплаквания срещу него, че се намесвал в работата на околийския управител чрез смяна на кметове, кметски наместници, разсилни и други служители. Христо Кознички, Кирил Бежански, Александър Миланов, Костадин Овчаров пък го определили като отявлен германофил и фашист, преследвал комунистите.

Само четирима души от Дупнишка околия дават свидетелски показания в защита на Димитър Икономов. Най-ревностно го защитава тогавашният кмет на Дупнишката еврейска община Моис Хаджи Давидов. В своите показания пред Народния съд Дивод цитира думите на Икономов, които той често повтарял пред него: „Може да съм националист, но не съм антисемит“.  Въпреки че бил отявлен германофил и подкрепял управляващите, когато започнали гоненията и преследванията на евреите от властта, той се застъпвал за тях.

 „В негово лице виждахме единствен наш покровител. Зная, че когато бяха докарали в Дупница беломорските евреи, Димитър Икономов ми е казвал, че мъките и терзанията на тези хора са толкова ужасни, че историята няма да ги запише и винаги той интервенираше пред полицията за едно човешко държане с тея хора и когато отиваше в полицията да интервенира за тях, там му отговаряли, че това не били хора, а кучета и че така е трябвало да се отнасят към тях. Но въпреки това, той пак интервенираше за едни по-сносни човешки отношения. Все поради тия грижи Икономов биде назоваван еврейски депутат и една нощ къщата му е нацапана с катран, изобразяващ еврейския знак. Аз видях тези цапотони, на които имаше и нещо написано, но не можах да го разчета“, казва в показанията си пред съда Моис Давидов.

От същите показания пред Народния съд научаваме и подробности около събитията, свързани с началото на борбата за спасяването на българските евреи. Както е известно, наредбата за депортацията на евреите от довоенните предели на България е била скрита от обществото и всеки по отделни канали разбирал за нея.  Димитър Икономов бил първият депутат, който научава за готвената депортация и уведомява за това Димитър Пешев – заместник-председател на 25-ото ОНС. Подробно за тези  събития можете да прочетете тук.  

Останалите, които застават в защита на подсъдимия депутат, са Йордан Тодоров – 55-годишен, адвокат и народен обвинител в Дупнишкия народен съд, Начо Даскалов – 42-годишен и 46-годишният Георги Лазаров от с. Рила, бивш депутат през 1938 г. от БЗНС и след 09.09.1944 г. председател на ОК на ОФ в гр. Дупница. Те дават положителна оценка за Димитър Икономов като човек, адвокат и депутат. Противно на обвиненията срещу него, те твърдят, че народният представител всъщност е защитавал и спасявал от репресии много комунисти и земеделци. Показанията им обаче не помагат на Икономов  и в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 година той е разстрелян  в една бомбена яма в софийските централни гробища, конфискуван е целият му имот в полза  на държавата и му е наложена глоба от 5 000 000 лв.

Историята записва  роденият на 20 август 1888 г. Димитър Икономов сред 43-мата депутати, начело с подпредседателя на НС Димитър Пешев, които на 17 март 1943 г. подписват петиция до министър-председателя проф. Богдан Филов, в която се обявяват в защита на българските евреи. Депутатите правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Правителството спира депортирането и го отлага за по-късно. Под груб натиск от страна на Богдан Филов, Димитър Икономов оттегля подписа си, но той и съпругата му помагат на много евреи от Дупница, които са били приготвени за депортиране. По данни на строго секретни полицейски доклади от това време на 23 март 1943 г. неизвестни легионери са изписали с боя няколко еврейски звезди с надпис „за заслуга“ върху оградата и стените на къщата на депутата Димитър Икономов като реакция на застъпничеството му за евреите. Същото потвърждават в показанията си и четиримата души, дръзнали да го защитят пред Народния съд.

Използвана литература: „Депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско и спасяването на евреите от Дупница и Кюстендил“ – изследване гл. ас. Иван Хаджийски – член на Научния съвет на Македонския научен институт – София