75 години от бомбения ад в Дупница

4 януари 1944 година е един от най-трагичните дни в историята на града ни
Снимките са ни предоставени от Историческия музей в Дупница. Те са заснети от Стефан Гавазов, учител по това време в града

 

Навършват се 75 години от бомбардировката над Дупница през Втората световна война. 4 януари 1944 година е един от най-трагичните дни в местната ни история. На този ден към 12:30 ч. на обяд група от около 30 англо-американски самолета хвърлят над 100 бомби над мирното население в града ни. По данни на дупнишкия краевед Иван Хаджийски при удара загиват 61 души, а ранените са повече от 40. Цели семейства са затрупани в домовете си и така намират смъртта си. Разрушени са много къщи и обекти, носещи знака на Червения кръст. Унищожени са Българската земеделска и кооперативна банка в центъра на Дупница, отчасти пощата, гимназията, Военната болница, разрушено е изцяло училище „Евлоги Георгиев“, бомбардирани са еврейската махала, местността Кулата и др.

 

 

 

Предварителният замисъл е бил да бъде бомбардирана София, но над столицата е имало гъста мъгла и планът се проваля. Самолетите, придружени с изтребители, обаче, няма как да бъдат приземени,без да бъдат изстреляни бомбите. Изборът на командира на ятото пада върху Дупница. Така, връщайки се от София, достигайки района на село Кочериново, командирът дава заповед бомбения товар да бъде изсипан над Дупница.

 

 

 

По това време на деня е имало много граждани, които са се движили из града, а при бученето на самолетите хората от горната част на града са бягали, за да се укрият в гората и полето в района на и под Дренски рид. По сведения от дупничанина Райчо Милев ятото самолети, 27 на брой, се разделя на две части, като 11 бомбардировача хвърлят бомби в района на Горните казарми, Военната болница и къщите в кв. „Бешика“. Пред очите на Райчо Милев в тяхната овощна градина в м. „Дренски рид“ са убити неговите баща, брат и още шестима души. Другите самолети са бомбардирали централната градска част на Дупница.

 

Иван Хаджиийски посочва имената и броя на всички загинали през този ден в Дупница. Най-много от тях са дупничани, но има и софиянци, както и жители от селата Бистрица, Сапарево, Горни Кортен, Зрънце, Крайни дол, Беглище.

 

 

 

Вечерта на 4 януари 1944 г. в градската болница убитите и ранените са посетени от царица Йоанна и софийския митрополит Стефан. Царица Йоанна е раздала на ранените одеяла, а на децата на жертвите и ранените -шоколади. Царицата и митрополит Стефан са преспали в къщата на аптекаря на болницата Иван Бадински и на следващия ден, 5 януари, са взели участие в панихидата, отслужена в двора на църквата „Свети Георги“ в памет на невинните жертви. По това време кмет на града е Давидко Янев, който 3 месеца по-късно подава оставка.

 

Иван Хаджийски пише още, че населението на Дупница и околията помнят тези трагични събития и те се разказват на поколенията като пример за неоправдана жестокост спрямо мирното население в нашия край. В региона е имало и други бомбардировки, но бомбите са падали в околностите на града.

 

 

 

Само шест дни по-късно, на 10 януари, в София се случва най-зловещата бомбардировка от англо-американски бомбардировачи. В продължение на 15 часа са пуснати общо 1784 бомби. Градът е обезлюден и е напуснат от почти 300 000 негови граждани. Централната гардска част е в развалини, убити са 947 души, а са ранени 710, разрушени са общо 3731 сгради.

 

Според мнозина исторически изследователи бомбардировките от страна на Англия и САЩ са престъпления срещу човечеството и напълно варварски. По-рано, на 13 декември 1941 г., десет месеца след като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София обявява война на две от най-могъщите страни в света - САЩ и Великобритания. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива. Обаче на 12 декември 1941 г. война ни обявява Великобритания, а на 5 юни 1942 г. се присъединява и САЩ.

 

Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок. София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!“, са думите на британския премиер Уинстън Чърчил, известен с негативното си отношение към българите измежду всички балкански народи. Той заедно с американския президент Рузвелт през август 1943 г. дават началото на операция „Приливна вълна“. Тя има за цел да неутраизира съюзниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки.

 

На 4 октомври 2010 година пред посолството на САЩ в София бе открит паметник на американските летци, загинали в небето на България през Втората световна война.

 


Със съдействието на  Исторически музей – град Дупница

 

Използвани източници:

 

„Жертвите на англо-американската бомбардировка над гр. Дупница на 4 януари 1944 година“, Иван Хаджийски, сп. „Минало“, брой 2/2005 г.;