Най-старата църква в Дупница „Св. Никола“ днес има храмов празник, но отново го посреща заключена за миряните. Така е вече четвърто десетилетие, откакто (в началото на 80-те години на миналия век) е затворена заради преместването на гробищата от дворното пространство на храма в квартала при Прогона.

Първоначалната постройка на църквата „Св. Никола“ датира от 1609 година. За това свидетелства записка на стария наш съгражданин даскал Христо Дим. Тодоров, пише дупнишкият краевед Никола Лазарков в книгата си „Спомени отпреди и след Освобождението“. Според същата записка над вратата на черквата имало надпис с годината на първоначалното съзиждане на храмовата постройка от Георги Йеромонах. Тя обаче била разрушена от турците и отново изградена през 1623 година от същия Георги Йеромонах.

През 1843 година постройката е „подновена и по-солидно изградена, продължена и проширена“, пише още Никола Лазарков. В книгата си той разказва още, че през 1852 година църквата отново е изгорена.Запалили и обрали я турците Шатичето и Тутучето от Горна махала. След това вече храмът е ремонтиран и е изградена клисарницата. Други исторически сведения сочат, че през 1929 г. е извършено последното преизграждане на храма, когато на западната фасада е издигната камбанарията.

Калтичка на стара Дупница. Изглед към църквата "Св. Никола". Снимка: От книгата "Спомени отпреди и след Освобождението" на Никола Лазарков

Според някои автори изграждането на „Св. Никола“ е дело на Майстор Миленко, който по-късно изгражда църквата на Рилския манастир. Представлява трикорабна базилика с вътрешни куполи, уникална акустика и масивен дърворезбован иконостас. Библейските мотиви са изографисани от иконописци от Самоковската и Дебърската школи. В църквата е имало много ценни икони, които през годините са изчезнали. Преди близо 30 години са били откраднати две от най-ценните, едната от които е била подписана от иконописеца Димитър Зограф.

„Избиването на младенците от цар Ирод”. Един от възстановените през 2011 г. стенописи в  църквата "Св. Никола", дело на дупнишкия зограф Валентин Йовкин. Снимка: "Камертон" (архив)

Според местните предания башибозукът, завърнал се от баташкото клане, е искал и в храма „Свети Никола” да извърши същото, но влиятелен и благороден турчин с името Бекир Ефенди със своето застъпничество спасил събралите се там българи. В знак на признателност към него една от улиците, намиращи се в близкия квартал, носи името “Благодарност”.

В църквата „Св. Никола“ е гробът на последния български архийерей на Самоковска епархия – Ефрем Митрополит Самоковски епархия, починал около 1756 г. В старото гробище до черквата са погребани и редица видни духовни и обществени личности, допринесли за развитието на Дупница и Дупнишка околия.

На много места в интернет може да прочетете, че църквата „Св. Никола“ е архитектурен паметник на културата, а стенописите и иконостасът й – художествени културни ценности. Разбира се, това е така, но юридически не е уредено. Реално нито черквата, нито стенописите са обявени за паметници на културата, въпреки че такава процедура е започнала още по времето на социализма, а наскоро бе и подновена.

През 2005 година бе реставрирана фасадата на „Св. Никола“ и бяха благоустроени площите около нея с финансиране от проект „Красива България“. Шест години по-късно започна реставрация и на стенописите. За съжаление, тя не бе завършена. Финансиране не бе осигурено нито от Община Дупница, нито от Архиерейското наместничество. Така най-старата дупнишка църква продължава да пустее.