Най-старата дупнишка църква „Св. Никола“ отново посреща храмовия си празник заключена

Храмът, който носи името на свети Никола Чудотворец, пустее вече четвърто десетилетие. През 2005 година църквата бе половинчато реставрирана само отвън, докато вътрешната й част, включително по-голямата част от стенописите й, останаха в окаяно състояние. Черквата „Св. Никола“ има стойност на паметник на културата, но юридически такъв статут все още няма.

 

Най-старата църква в Дупница „Св. Никола“ днес има храмов празник, но отново го посреща заключена за миряните. Така е вече четвърто десетилетие, откакто (в началото на 80-те години на миналия век) е затворена заради преместването на гробищата от дворното пространство на храма в квартала при Прогона.

 

 

Първоначалната постройка на църквата „Св. Никола“ датира от 1609 година. За това свидетелства записка на стария наш съгражданин даскал Христо Дим. Тодоров, пише дупнишкият краевед Никола Лазарков в книгата си „Спомени отпреди и след Освобождението“. Според същата записка над вратата на черквата имало надпис с годината на първоначалното съзиждане на храмовата постройка от Георги Йеромонах. Тя обаче била разрушена от турците и отново изградена през 1623 година от същия Георги Йеромонах.

 

През 1843 година постройката е „подновена и по-солидно изградена, продължена и проширена“, пише още Никола Лазарков. В книгата си той разказва още, че през 1852 година църквата отново е изгорена.Запалили и обрали я турците Шатичето и Тутучето от Горна махала. След това вече храмът е ремонтиран и е изградена клисарницата. Други исторически сведения сочат, че през 1929 г. е извършено последното преизграждане на храма, когато на западната фасада е издигната камбанарията.

 

Калтичка на стара Дупница. Изглед към църквата "Св. Никола". Снимка: От книгата "Спомени отпреди и след Освобождението" на Никола Лазарков

 

Според някои автори изграждането на „Св. Никола“ е дело на Майстор Миленко, който по-късно изгражда църквата на Рилския манастир. Представлява трикорабна базилика с вътрешни куполи, уникална акустика и масивен дърворезбован иконостас. Библейските мотиви са изографисани от иконописци от Самоковската и Дебърската школи. В църквата е имало много ценни икони, които през годините са изчезнали. Преди близо 30 години са били откраднати две от най-ценните, едната от които е била подписана от иконописеца Димитър Зограф.

 

Избиването на младенците от цар Ирод”. Един от възстановените през 2011 г. стенописи в  църквата "Св. Никола", дело на дупнишкия зограф Валентин Йовкин. Снимка: "Камертон" (архив)

 

Според местните предания башибозукът, завърнал се от баташкото клане, е искал и в храма „Свети Никола” да извърши същото, но влиятелен и благороден турчин с името Бекир Ефенди със своето застъпничество спасил събралите се там българи. В знак на признателност към него една от улиците, намиращи се в близкия квартал, носи името “Благодарност”.

 

В църквата „Св. Никола“ е гробът на последния български архийерей на Самоковска епархия – Ефрем Митрополит Самоковски епархия, починал около 1756 г. В старото гробище до черквата са погребани и редица видни духовни и обществени личности, допринесли за развитието на Дупница и Дупнишка околия.

 

 

На много места в интернет може да прочетете, че църквата „Св. Никола“ е архитектурен паметник на културата, а стенописите и иконостасът й – художествени културни ценности. Разбира се, това е така, но юридически не е уредено. Реално нито черквата, нито стенописите са обявени за паметници на културата, въпреки че такава процедура е започнала още по времето на социализма, а наскоро бе и подновена.

 

През 2005 година бе реставрирана фасадата на „Св. Никола“ и бяха благоустроени площите около нея с финансиране от проект „Красива България“. Шест години по-късно започна реставрация и на стенописите. За съжаление, тя не бе завършена. Финансиране не бе осигурено нито от Община Дупница, нито от Архиерейското наместничество. Така най-старата дупнишка църква продължава да пустее.