На територията на България се намират 111 немски военни гробища, в които са погребани около 2200 германци, загинали по време на двете световни войни. Едно от тях се намира в Дупница. В началото на Втората световна война тук са погребани 14 войници от Вермахта.  През 1941 година те са участвали във военните действия срещу Гърция при удара на Германия върху отбранителната линия Метаксас в Струмската долина.

България по това време вече е част от Тристранния пакт, но не участва в нападенията над Югославия и Гърция. Предоставя обаче своята територия и комуникациите си за развръщане на германските войски, подготвящи своята кампания на Балканите. В Дупница е била установена полева болница на немските войски. Тя е била разположена в тогавашното Занятчийско училище (днес ПГ по облекло и стопанско управление). Там  са хоспитализирани ранените в битката срещу Гърция бойци на Вермахта.  

Немските войници се радват на изключително топло отношение от страна на дупничани. Ранените получават веща лекарска грижа от най-добрите медицински специалисти. Местното население проявява силна състрадателност към съдбата им и по повод Великден хората отрупват с подаръци германците. Много от тях си заминават за родината, но на четиринадесет от тежко ранените е писано да останат вечни жители на Дупница. Те умират в полевата болница и са погребани в специално устроено от тогавашната местна власт немско военно гробище в местността „Дренски рид“.

Немското военно гробище в м. "Дренски рид" през 40-те години на миналия век

На 29 май 1941 г. от дружеството на Червения кръст е организирана панихида, на която се събират стотици дупничани. Градското духовенство отправя молитва към Бога за упокоение на душите им, произнесени са слова от името на Червения кръст, „Свободните македонски българи“ и българската и германската войска. Кметът Давидко Янев поднася венец и също произнася слово. Допълнително той  приготвя албуми със снимки, които изпраща на опечалените германски семейства. За събитието свидетелства статия, поместена във в. „Светлина“, бр. 28 от 1 септември 1941 година. Ето какво пише в местния вестник: 

„През пролетта нашето гражданство беше свидетел на придвижването на германската бойна колона, която имаше за главен обект удара върху линията Метаксас по Струмската долина и Беласица. Отделни части се отбиваха и в града и ние имахме възможността да влезем в допир с германския войник и да го опознаем. Под мундира на офицера и войниците ние видяхме внимателния, коректен и дисциплиниран гражданин на Райха, с безгранично доверие в своя Фюрер. И ги почувствувахме близки, свои.

Германските войскари намериха сред дупнишкото гражданство топло приятелство и сърдечно гостоприемство. Трогателно беше, обаче, проявеното внимание към ранените от полската болница установена в града ни. Великденските празници бяха поводът да избликнат нежни чувства на човечност и майчинство към стотиците хора на дълга, които бяха се срещнали лице с лице със смъртта за победата на своята Родина. Отрупани с подаръци те не можеха да изразят своята благодарност за нежното внимание към тяхната съдба.

Обкръжени от вещи лекари, които полагаха свръхчовешки усилия за спасяване на тъжния живот, хората на дълга крепнеха, възстановяваха здравето си, за да се върнат по частите си или в своите домове, отнасяйки най-добри впечатления от нашия град и нашето гражданство. Но съдено било някои от войниците да останат между нас. На хубавата могила на „Дренски рид“ се наредиха едни след други четиринадесет кръста на герои.

Затваряйки очи далеч от родители, от деца и съпруги, от сестри и братя, те бяха оплакани от българските майки и сестри. Оплакваха ги и кичеха гробовете им с живи цветя. Израз на всеобща почит към паметта на героите-покойници беше и устроената панахида на 29 май от „Червения кръст“.

В утрото на хубавите майски дни хилядно гражданство се отправи към скръбната могила, където са подредени вечните жилища на четиринадесетте непознати за нас свидни чада на Райха:

...............................................................................................................

Градското духовенство отправи молитва към Бога за упокоение геройските им души. Произнесоха се надгробни слова, украсиха се кръстове и гробове с венци и цветя. Говориха представители на „Червен кръст“, на освободените македонски българи, на германската и българската войска. Накрая поднесоха венци и кмета на града Давидко Янев, който от името на гражданството между другото каза:

„На тоя хубав майски ден ние отдаваме почит към паметта на починалите в града ни германски офицери и войници, които сложиха живота си за победата на Велика Германия и за свободата на нашите поробени братя.

...............................................................................................................

Вечна памет на четиринадесетте!“.

77 години по-късно, днес, гробовете, в които са положени телата на немските бойци, са съсипани и тънат в забрава. Поддръжката им е преустановена след 9 септември 1944 година  и днес за местоположението на немското военно гробище подсказва една единствена гранитна плоча. Тя се намира на 20-тина метра от 22-метровия пилон на българския трикольор в района на параклиса „Св. Спас“ в местността „Дренски рид“.

Местонахождението на гробището е идентифицирано през 2011 година по инициатива на председателя на военното читалище Стоян Ушатов и тогавашния председател на Общинския съвет Явор Тодоров. Тогава е открит общия паметник на загиналите войници. Паметната плоча е изровена изпод храсталаците, вдигната е оттам и е прибрана на склад с цел опазването й до възстановяването на гробището, каквато е била идеята. Тя възниква две години по-рано при посещение на дупнишки общественици в македонския град Прилеп. Поводът е откриването  на  възстановеното германско военно гробище, в което освен немци, участвали в Първата световна война, са погребани и български офицери и войници. Ситуацията в Прилеп е била идентична с тази в Дупница. Немското гробище в продължение на много години е било потънало в забрава, а мястото дори било превърнато в сметище. Възстановяването му става факт по инициатива на посолствата на Германия и България в Скопие и със съдействието на местната власт в Прилеп.  

Идеята е възстановяването на гробището в Дупница да се случи по същия начин. Това би възродило целия парк от началото на стълбищата към Ловния дом до околностите на параклиса „Свети Спас“. Както е известно, мястото е изоставено от поддръжка и тъне в адска мизерия вече няколко десетилетия. Освен това осъществяването на подобен проект ще допринесе и за обогатяване знанията на дупничани за местната история, смятат от военното читалище „Ген. Георги Тодоров“.

Местната власт не е против идеята и вижда в нея шанс да привлече финансиране от Германия, с което да бъде подпомогнато облагородяването на парка в м. „Дренски рид“. От първия мандат на настоящото общинско ръководство се говори и за разработването на проект за изграждане на амфитеатър с беседки около високия пилон с националния флаг. По този повод е правен опит за връзка с посолството на Федерална република Германия. Очакването на местната власт е активност от страна на посолството, но такава засега няма, затова и идеята продължава да отлежава. Междувременно общият паметник на войниците, който е прибран преди няколко години за съхранение в склад на ВиК, е преместен оттам и вече не е ясно къде е и дали Община Дупница се е погрижила за неговото опазване.

Със съдействието на НЧ "Ген. Георги Тодоров", гр. Дупница