Духовата музика, която има над 100-годишна история в Дупница, незабележимо изчезва. Традицията със сетни сили поддържат седем музиканти, които заслужават поклон, но получават пренебрежение. Едва ли някой си представя национален празник без духовия оркестър, но малцина са тези, които забелязват последните мохикани на това изкуство в града ни.

Жалко е, че съставът на настоящия Общински духов оркестър се топи по биологични причини. От над 30 музиканти в апогея на градската духова музика в средата на миналия век в момента са останали едва седем, като само двама от тях все още не са пенсионери – братята Григор (53 г.) и Емил (58г.) Григорови, които свирят на флигорна. Техният баща, 85-годишният барабанист Видин Иванов, е най-възрастният в оркестъра.   Останалите в състава са ръководителят Христо Вретенарски  (68 г.) -  флигорна;  Стефан Лазаров (59г.) – баритон; Иван Ангелов (74г.) - малък барабан; Аспарух Шалварков ( 61 г.) -  басфлигорна.

На снимката духовият оркестър е без ръководителя им Христо Вретенарски 

Това са музикантите, които откриват честванията на всички национални празници в Дупница и които повдигат патриотичния дух на дупничани, придават тържественост и значимост на тези събития. Ние обаче сякаш ги възприемаме като естествена даденост, като част от атмосферата. Затова малцина се замислят и си дават сметка, че няма кой да ги наследи. Това е най-голямата болка на музикантите, които иначе понасят мълчаливо пренебрежението на институциите към самите себе си. Не се оплакват, че макар и да се наричат „общинска“ духова музика, всъщност не са на щат в Община Дупница. „Работят“ на граждански договори към кметството и единственото, което  получават е по 90 лв. на месец, които им стигат само за поддръжка на инструментите. Не се оплакват, че не получават хонорари за участията си в празнични програми и чествания. Не недоволстват, че нямат зала за репетиции, а като по милост ползват Заседателната зала в сградата на общинска администрация.

С нас споделиха, че са морално удовлетворени заради своята любов към музиката и че не финансовият интерес ги кара да не спират репетиции и да излизат на площада винаги, когато има нужда от тях или самите те имат тази потребност, ето така, без повод. Просто решават да репетират на открито – на площада, на „мързела“, в Градската градина...  Правят го и за собствено удоволствие, и заради сълзите в очите, които предизвикват у случайните минувачи.

Обидени са обаче, когато деца и младежи минават покрай тях и им се подиграват. Разочаровани са, че любовта към това изкуство вече не се възпитава в училищата. Спомнят си времето, когато във всяко учебно заведение в Дупница е имало духов оркестър, всички деца са познавали нотите. Днес тази традиция е загубена. Инструментите в училищата ги няма. Никой не знае и не може да каже дали са откраднати, продадени или събират прахта някъде по мазета и складове.         

 Ученическата духовата музика към училище "Евлоги Георгиев", гр. Дупница, 1940 г. Снимка: от книгата "Музикална Дупница" на Мария Грънчарова

 Духова музика към Дупнишката първа гимназия. Снимката ни е предоставена от НЧ "Ген. Г. Тодоров" 

Оркестърът в момента е на абсолютния минимум. Само един от музикантите да го напусне и с него е свършено. Реално и сега съставът няма необходимия капацитет. Звученето като на истинска духова музика постигат единствено заради своята нотна грамотност. Изключително малко са останалите духови оркестри в провинцията, чиито музиканти са професионални и умеят да свирят по ноти. Дупнишката духова музика, макар и в този намален състав, свири с лекота, както военни маршове, така и валсове, танга, традиционни хора, пасо добле, пиеси и др. Нито една институция, общинска или културна, не се досеща да използва този капацитет на музикантите, за да обучи млади хора, които да ги наследят.

„Не се чувстваме добре в момента. Липсват ни хора в оркестъра. Много е трудно... Преди повече от 25 години в градския оркестър имаше около 30 музиканти. Един по един всички си заминаха, но такъв е животът. Няма млади обучени хора, които да попълнят състава. Причината е, че вече в училищата никой не обучава на духова музика. Традицията е прексъната напълно. Ние дори и да сме само трима души, пак ще успеем да съберем хора на площада, които да ни слушат. Нас ни спасява факта, че умеем да свирим професионално по ноти. Ние не можем да разчитаме на текст, защото всичко зависи от баланса в музиката. Сега се опитваме да направим и невъзможното. Нужни са всички видове инструменти, за да може един духов оркестър да съществува в цялостен вид, да има максимално добра звучност, но все пак по някакъв начин успяваме“, споделиха с "Камертон" музикантите. 

Всички те са започнали да свирят на духови инструменти още като деца в училище. Професионалното си обучение получават в казарменото поделение в града. Преминават четиригодишен музикален курс, като задължително се обучават не на един, а на няколко интрумента. Така стават част от Военния духов оркестър на Дупница, като едновременно с това получават чин старшина. Това е била тяхна професия до закриването на поделението в града. След това всеки се занимава, с каквото намери, за да изкарва хляба си, но не изоставят страстта си – музиката.

 Комбиниран оркестър от духови и струнни инструменти към 14-ти пехотен македонски полк, гр. Дупница, 1924 г. Мъжът, отбелязан с "1" е диригентът Георги В. Коларов (1885 - 1936).  Оркестърът е изнасял самостоятелни концерти в градския салон "Пансиона", участвал е градски самодейни състави в оперети, в неделните градски тържества на Градската градина, на площад "Свобода" и др. Снимка: от книгата "Слава вам, дупнишки герои" на Тихомир Меджидиев

Военната духова музика се разпуска на 30 април 1990 г. след най-малко 77 години съществуване. Според Мария Грънчарова, която е автор на книгата „Музикална Дупница“, оркестърът е основан през 1913 година от капелмайсторът Димитър Иванов. Председателят на военното читалище „Ген. Георги Тодоров“ Стоян Ушатов обаче предполага, че съставът се сформира десетина години по-рано, около 1904 година, когато в Дупница е преместен щабът на Четиринадесети пехотен македонски полк. Полкът влиза в състава на легендарната Седма пехотна рилска дивизия. Тогава към всяко военно формирование е било задължително да функционира и духова музика, тъй като тя е била необходима за церемонии като военна клетва, ежемесечени тържествени разводи на караулите, инструктажи, проверки на оръжието и др. Освен това, всеки полк е имал собствен марш. Този на Четиринадесети пехотен македонски полк е „Булаир“ и можете да го чуете в изпълнение на съвременния духов оркестър на Дупница във видеото след статията. Изсвириха го специално за читателите на "Камертон". 

Независимо че не можахме да уточним точна година на основаването на духовата музика в града, факт е, че традицията на това изкуство тук е над 100-годишна. Паралелно с военния оркестър в Дупница е действала и градска духова музика, кояато е създадена много по-късно. Неин основател е Венелин Коларов през 1966 година. Неговият баща Георги Коларов, получил образование във Висшата музикална консерватория в Букурещ, е един от капелмайсторите на Военния оркестър. Венелин Коларов основава цивилна духова музика, наречена „Оркестър за сватби, манифестации, градски увеселеления и погребения“. Освен събитията, посочени в наименованието на състава, музикантите поставят на читалищни сцени и оперетни спектакли.   

Военният духов оркестър с диригент Георги Лепичев в съвместна изява с хор "Рилски звуци", някъде около 50-те години на миналия век

Съвременният духов оркестър е основан през 1992 година от Манол Сърбински. Дългогодишен негов ръководител е и Давидко Чучуков. За съжаление, началото на 90-те години са и началото на края на духовата музика в града. Оттогава започва нейното затихване и близо 30-години по-късно вече сме напът да я загубим окончателно.