Из архивите на Прехода: Врата в стената на забраната

И в гр. Ст. Димитров /Дупница/ на 27 ноември 1989 г. бе основан Клуб за гласност и демокрация. В салона на художествено-творческата интелигенция бяха надошли към 200-250 граждани от различни професии: инженери, лекари, юристи, лесовъди, учители, студенти от Учителския институт, служители, работници и др. Основаването на клуба се оказа митинг на закрито. В своите изказвания гражданите осъзнаха значимостта на вратата, която сами си построиха като пробиха стената на забраната да изказват публично неофициални становища, виждания, тълкувания и мнения по всички въпроси на икономическия, политически и културен живот. Сред някои членове на клуба обаче, макар и негласно, както и сред немалко граждани, се проявява загриженост, че това няма да остане току така, което ще рече страх.
Национална студентска стачка, окупация на Педагогически колеж"Св. Иван Рилски", ноември-декември 1990г., гр. Дупница. След студентската стачка пада второто правителство на Андрей Луканов. Снимка: Фейсбук (личен архив на арт терапевта Анита Богословова)

 

И в гр. Ст. Димитров /Дупница/ на 27 ноември 1989 г.  бе основан Клуб за гласност и демокрация. Първоначалната инициатива за неговото създаване бе на група интелектуалци от гpада: учителят по история Стоил Грънчаров, учителите по български език и литература Васил Христов, Христо Христов, Борис Иванов, д-р Лорета Николова и безработния, макар завършил българска филология Ивайло Иванов.

 

Ръководството на клуба днес има следния състав: председател Стоил Грънчаров, зам.-председател Борис Иванов, секретар д-р Лорета Николова и член Васил Христов.

 

Публичното му учредяване се извърши на 4 декември 1989 г. В салона на художествено-творческата интелигенция бяха надошли към 200-250 граждани от различни професии: инженери, лекари, юристи, лесовъди, учители, студенти от Учителския институт, служители, работници и др. Основаването на клуба се оказа митинг на закрито. Разискванията бяха спонтанни и бурни - не във връзка със създаването на клуба, колкото по наболелите и невралгични проблеми от местен и национален характер: спиране на всякакъв вид дейности по работните обекти на водопровода Рила и Места, преустановяване на производството на продукти, свърэани със силно отровни вещества в Химико-фармацевтичния комбинат, връщане на земята на тези, които я работят, премахаане на ръководната роля на комунистическата партия - така наречения чл l, алинея 2 и 3 от Конституцията на страната ни, въэстановяване на истинските имена на българите-мюсюлмани и помаци, водене на борба за премахване на партийната и държавна номенклатура като обособила се едва ли не нова класа в условията на социализма, отменяне преподаването на обществознание и общество и личност в средните училища, а въвеждането на логика и др.

 

В своите изказвания гражданите осъзнаха значимостта на вратата, която сами си построиха като пробиха стената на забраната да изказват публично неофициални становища, виждания, тълкувания и мнения по всички въпроси на икономическия, политически и културен живот.

 

Сред някои членове на клуба обаче, макар и негласно, както и сред немалко граждани, се проявява загриженост, че това няма да остане току така, което ще рече страх.

 

Във връзка с митинга на закрито на клуба местният вестник "Дупнишка комуна" публикува остро критична статия. Клубът отговори с контра статия, която бе пусната в следващя брой на същия вестник.

 

Няколко дни по-късно клубът проведе две сбирки на активисти, две публични събрания и заедно с новооснованото независимо духовно сдружение в града - мълчаливо присъствие със запалени свещи в ръце на малкия площад пред централната църква "Свети Георги", както и отслужване на панихида по случай хилядите жертви на режима на Чаушеску в Румъния.

 

Също така по негова инициатива за закупуване на новогодишни подаръци за децата от юндома "Олга и Георги Стоянови" бяха събрани към 500 лева. А за спиране на работите по изгражане на водопровода Рила той разгласи и събра над 3000 хиляди подписа.

 

На 4 януари 1990 година клубът вече обяви, че щe проведе общоградско събрание в един от киносалоните в града по въпросите за премахване на номенклатурата като най-предан привърженик и придатък на тоталитарната държава, разширяване и усъвършенствуване на мрежата по здравеопазването, демократизация на образованието, отчет пред гражданството от страна на общинския народен съвет за събраните суми по самооблагането през 1988 год. къде и как са изразходвани, и искане за провеждане на задълбочен, откровен и конструктивен диалог кpaй кръглата маса между него от една страна, и управляващите партийни и държавни институции от друга, като единствен начин за изграждане на демократично-плуралистично общество у нас.

 

Със своята дейност Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст. Димитров печели все по-широко доверие сред обществеността. Може би и заради това членовете му вече надхвърлиха числото 200.

 

2 януари 1990 г.

Борис Огнянов