Градската градина е най-старата социална мрежа в Дупница. Изграждането й започва преди 113 години по желание и голямо настояване на гражданите и до ден днешен е най-любимото място на дупничани и гости на града за срещи, разходки и развлечения.

Градската градина, 1910г. 

       1915г.

Малко известен факт  на нашите съвременници е, че Градската градина е разположена върху старо турско гробище. В годините преди Освобождението в Дупница е имало три турски гробища. Тези, заемащи цялата равнина, наричана Горна подина, при Часовниковата кула (Саат кула), са били най-представителни. Тук са погребвани знатните турци. Незаета от гробове е била само една поляна на 30-40 метра от Саат кула с размери около 2 декара. Мястото е наричано „Мезгяха“, т.е. място за проповеди. Молещите са се събирали там сутрин на първия ден на байрямите, след приключването на молитвата в джамията, за да чуят проповедта на имама. Поляната е служела и за арена на борби (пехливанлък). До входа й е имало голяма каменна маса, на която са полагани покойниците преди погребението.

Дупница в края на 19 век. Зад Часовниковата кула се вижда каменната ограда на турското гробище.

Дупнишкият краевед Тихомир Меджидиев публикува в книгата си  „Дупница -  християнството, ислямът, юдаизмът“ спомен от това време. „Славка Тренкова разказвала на внука си Георги Тренков: „Когато бях малка моята баба веднъж ме заведе до кулата. Показа ми до нея, където турците издигнали две високи бесилки. На тях обесили двама цигани с вързани ръце и крака. Държали ги близо седмица да ги люлее течението на вятъра. Изредил се града да ги гледа. Направили го за назидание на околните, защото били откраднали няколко мулета“.

Преди Освобождението, а и дълго време след това Часовниковата кула (бейската кула) е нямала визуален указател за времето (цифри със стрелки), а времето е отмервано само с камбаната. Под Кулата се вижда синагогата. Картичката е от 1960 година, но снимката е заснета много преди това. 

Гробището при Саат кула е било оградено със солидна каменна ограда (около 0,70/ 100 см.). Съществувало е в цялостния си вид до 1905 г. От Освобождението до 1905 г. не е функционирало и е обрасло с непроходими храсталаци. Това създало недоволство сред дупничани и те започнали да настояват с устни и писмени жалби до градската управа мястото да бъде облагородено.  Сами преценили, че не е удачно върху гробищата да се строят къщи или други сгради, затова поискали да бъде създадено място за отмор и разходка. Това се случва през мандата (1905-1907 г.) на кмета Васил Хаджимитев, който още в първата година на управлението си заедно с Общинския съвет взимат решение гробището да се преобразува на градска градина.  

Местните историците не сочат сведения за архитекта, който я е проектирал поне в първоначалния й вид. Реално паркът започва да се оформя поетапно с изграждането на отделни градинки и кътове за отдих. Първоначално дъжината му на юг се простирала до днешната детска площадка. След десетина години е удължена на юг до днешния размер. Стълбите, на които днес се намира паметника на Ятачката са изградени през 20-те години. Реконструрани са няколко пъти, но видът им през годините не се променил съществено.

През 1934 г. на Туристическото дружество „Рилски езера“ Общинският съвет отпуснал 150 кв. м. за построяване на Туристическия дом. Сградата е изцяло завършена през 1937 година, а желязната ограда е монтирана две години по-рано.

Туристическият дом, около 1940г.

Единствената, открита досега снимка на Туристическия дом, преди да бъде изграден вторият етаж, 1935г.

Още при изграждането на Градската градина в средата й откъм запад е бил разположен покрит парников разсадник за цветя. Градината е изобилствала от всевъзможни по вид и по фигури цветя. Най-дълго време е поддържана от градинаря Любимир Икономов. След 9 септември 1944 г. разсадникът е развален. Изграден е нов и модерен в предградието до стадион „Бончук“.

Картичката е издадена през 1940 г., но е заснета много по-рано

      1930г.

Кварталът „Иван Вазов“ (в миналото „Новата махала“) при създаването на Градската градина не е бил заселен. Заселването е започнало откъм източната страна на градината като първата построена къща е била на фамилията Нужкови. Първата населена улица е „Бричи бор“ от входа на градината на изток. В началото са я наричали „Офицерската махала“ понеже от 1903 г. с Указ на цар Фердинанд е сформирана 7-ма Рилска дивизия. Започват да идват военни и се настанявали главно около военния клуб във въпросната махала.

         Люльовата къща, вероятно около 1940 г. или по-рано 

В миналото Градската градина е имала много по-голямо значение за социалния и културния живот в Дупница, отколкото днес. Скоро след изграждането й се утвърждава традицията на концертите на местния Военен духов оркестър. Провеждани са по три пъти в седмицата - сряда, събота и неделя. И оркестрантите съвсем не са свирили военна музика, а модерните за времето валсове, танга, пасо добле, както и класическа музика.

Дупничанки в Градската градина. Едната от жените изпраща снимката на своя близка и в текста на гърба се хвали със своята шапка и тази на приятелките й, като уточнява, че не са ги купили, а сами са си ги изработили. Фотографията е от 1913г.

На увеселенията с духова музика и танци са се събирали десетки дупничани. Посещението е било толкова голямо, че на главната околовръстна алея хората едва са се разминавали. Увеселенията са били с минимален вход за събиране на помощи за бедни ученици и сираци. Тази традиция продължава десетилетия наред чак до 60-те години на миналия век, като музиката се изменя съобразно модата.  В концертите няколко години участва и 85-годишният барабанист Видин Иванов, който и в момента свири в Общинския духов оркестър. След преустановяването на традицията мястото на духовата музика в Градската градина е заето от джаз оркестранти. Увеселията са се преместили в района около ресторанта, който и тогава се намирал в Туристическия дом.

Абитуриенти, около 1920г.

Днес в Градската градина са разположени паметни плочи на загиналите войници и офицери във войните за свободата и обединението на България, както и на Коста Петров – активист на БРСДП и БКП, кмет на Дупница през 1920 г. В малката градинка наблизо се намира и паметникът на Иван Вазов.

Тъй като и досега Градската градина остава най-любимото място за дупничани, те са изключително ревностни и критични по отношение на опазването и поддръжката й.

Макар и паркът да не е оставен без грижа и красотата му е запазена, трябва да отбележим, че в момента дървесната и храстовата растителност е пооредяла в сравнение с близкото минало, цветните градини не се поддържат добре, цветните арки са почти съсипани, шадраванът от години не работи, чешмичките също са разбити и редовно не тече вода от тях.

Шадраванът - изправен и с плаващи цветя на повърхността на водата, 1940г.

Шадраванът, 2018г.

Голямата детска площадка се нуждае от сериозен ремонт и реконструкция, а малката при пицарията и Часовниковата кула е опасна и неизползваема, нищо че децата играят там. Стълбищата откъм Ятачката вместо да бяха благоустроени с изпълнения преди няколко години европейски проект, бяха съсипани. Плочките им се демонтират от всеки дъжд, а опитите за ремонт на ремонтите са неуспешни.

Толаетните пък имат работно време, което създава сериозно неудобство на посетителите, но сме доволни, че все пак работят. Набези от вандали, за съжаление, също не липсват.    

А от виенските валсове и джаза през миналия век днес стигаме до тук:

Градската градина с "европейски" привкус

Източници и използвана литература:

„Дупница -  християнството, ислямът, юдаизмът“, 2010г., второ издание, автор: Тихомир Меджидиев;

„Спомени отпреди и след Освобождението“, 2014г., трето преработено и допълнено издание, автор: Никола Лазарков.

Архивният снимков материал ни е предоставен от колекционера на дупнишка история Явор Тодоров.

Съвременните снимки са екипна работа на "Камертон".