На 89 години лекар сатирик издава първата си книга

И по професия, и по призвание д-р Петър Горанов си остава лекар. Науката и изкуството обаче вървят ръка за ръка през целия му живот. Негова страст са литературата, театъра и музиката. На младини се изявява на театралната сцена и пее в хор, а днес все още продължава да свири на устна хармоника и пише сатирични произведения. За тези, които го познават, не е тайна талантът му да осмива, разобличава и критикува социалните и човешки пороци. На 89 години д-р Горанов решава, че е време да сподели написаното и с широката публика.
Снимки: Камертон

 

На 89-годишна възраст лекарят писател д-р Петър Горанов подготвя за печат своята първа книга. Литература, създавана в продължение на няколко десетилетия, едва днес е напът да срещне своите читатели. Изданието носи работното заглавие „Сатирчни оди“ и ще съдържа басни, сатирична поезия и афоризми. Д-р Горанов заедно с неговия издател Валентин Боков имат трудната задача да подберат произведенията за книгата измежду огромното по обем творчество на автора. Става въпрос за хиляди ръкописни и печатни страници с мерена и немерена реч, излезли изпод перото на лекаря.

 

Литературата съпътства като хоби почти целия съзнателен живот на Петър Горанов. Едва преди две години обаче за първи път му хрумва, че би могъл да издаде книга, а преди по-малко от два месеца започва подготовката за печат. Не е чудно, че чак сега се решава на тази стъпка. На първо място, защото той е преди всичко лекар не само по професия, но и по призвание и на второ, защото е изключително скромен по отношение на своя писателски талант. Казва, че писането за него е само хоби и винаги го е правил просто за удоволствие. В един момент обаче преценява, че папките с творчеството му, което ще остане след него, може да бъдат изгубени и никой няма да разбере дали и каква ще бъде загубата от това. Въпреки скромността си, все пак решава, че създаденото от него би могло да бъде оценено.

 

Изведнъж реших, че този материал мога да започна да го обединявам. Мога да издам нещо, иначе така нищо не правя. Никой няма представа какво съм създал. Тези, които ще дойдат след мен, ще повъртят тази хатрия и може да се изгуби безвъзвратно. Никой не знае дали загубата ще бъде голяма“, сподели д-р Горанов.

 

Петър Горанов е познат и уважаван в Дупница и региона специалист в медицинската сфера и основоположник на нововъведения в своята професионална практика. Той е роден през 1929 година във врачанското село Буковец. Завършва медицина през 1955 година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В Царев брод (Шуменско) изкарва задължителния тригодишен стаж като селски лекар. Там обаче не си допада с партийния секретар и се завръща в своя роден край. Неговите съселяни му отказват съдействие за работа, но точно това става причината, заради която идва в Дупница.

 

В университета се запознава и с бъдещата си съпруга Радка, която завършва за медицинска сестра. Нейният баща Иван Върджията му помага да започне работа чрез началника на здравеопазването в Кюстендил. Назначават го за санитарен лекар в Бобов дол. Работи като такъв година и половина, а после става главен лекар в болницата. След три години напуска, тъй като отново не успява да се разбере с партийните ръководители. Те му отказват да стане член на БКП, скарва се с тях и идва да живее за постоянно в Дупница. Тук му предлагат директорския пост в медицинското училище, а по-късно става зам.-главен лекар в районната болница в града.

 

Последната му работа е в санаториума в Сапарева баня, където въвежда калолечението и торфолечението. Когато започва работа там, водата се охлажда, като се смесва с минерална и чешмяна. Той успява да промени тази практика. Чрез поставянето на разделително тяло тя продължава да се охлажда, но запазва напълно лечебните си качества. И там обаче влиза в конфликт с началството. „По моя инициатива беше разрешено да се създадат три бунгала за медицинския персонал. Един ден дойде при мен някакъв началник в санаториума, който ме накара да му ги продам. Аз му отказах и след три дни получих известие, че ме пенсионират поради навършване на пределна възраст. Тогава бях на 61, напълно законно ме прогониха, но ситуацията беше доста интересна“, разказва д-р Горанов.

 

Идеализъм и принципност ръководят живота и професионалния път на доктора. Независимо че е привърженик на отминалия социалистически строй, той никога не е скланял глава пред тогавашна власт, за да осигури своя личен комфорт. Напротив, винаги е реагирал на несправедливостите и, както става ясно, често е губил в личен план от това. Чувствителен към човешките и обществените взаимоотношения, не е чудно, че Петър Горанов изпитва необходимост да изрази позицията си чрез словото, и то прибягвайки основно към сатиричния подход. Това, което го кара да реагира с писалка в ръка, са предимно отрицателните явления в обществото ни. Най-гневен е на алчността на хората и отказването от истината. Разочарованието и липсата на вяра в доброто у човека предизвикват творческия ентусиазъм на д-р Горанов.

 

Можете да попитате кои са положителните случки в нашето съвременно общество. Има ли такива, аз не ги знам. Не ги знам, защото такава е природата на човек. Нека се спрем на биологията. Живите същества се делят на две основни групи - растения и животни. Животните също се делят на две основни групи - тревопасни и месоядни. Месоядните ги наричаме още хищници. Това хищническо поведение на човека ме ядосва, защото стига до безобразия. Не може човек да има претенции за безконтролна свобода! Като желае да живее по този начин, да отиде там, където няма никакви обитатели. Той ще си остане сам и никой няма да му пречи. Иначе изведнъж някой си решава, че обича високите скорости например и започва да експериментира с тях. Какво се случва? Избива тези, които настига или идват насреща му. А ние после го съжаляваме. По пътя се движат и умни, глупави, нагли и скромни. Всеки трябва да шофира само според правилата. Те са написани и трябва да ги спазваме, независимо дали ни харесват. Като не одобрява този свят, да отиде на онзи, но се случва често той да остане жив и изпраща другите там. Затова имам една мисъл по темата: „До всеки наивник до днес неразбрал - човекът е хищник и то канибал“,  казва д-р Горанов.

 

Своите умения да осмива, разобличава и критикува социалните и човешки пороци той проявява още като ученик в родното му село Буковец. Тогава 16-годишен започва да пише критични материали за местните порядки и действия на властта, подобни на публикуваните във в. „Стършел“.  Със свои съученици участва в  „Говорящ стършел“ -  от прозорчето на тавана на училището с една тръба, насочена към площада, учениците четат кратки произведения, вицове и анекдоти. Оттогава няма почти никакви запазени материали. По-късно като студент продължава да пише. По това време разказът му  „Незабравими дни“ е публикуван във вестник "Студентска трибуна". Друго негово произведение, на което вече не помни заглавието, е поместено в русенския вестник "Дунавска правда". С него печели трето място в конкурс. Творчеството му от този период не е особено обемно. По същото време активно играе в театър в читалище в Княжево. Стигал е до 38 представления в сезон. Режисьор и артист тогава е Константин Стефанов, баща на артиста Емил Стефанов. Продължава да играе в театъра до завършването си на медицина, като паралелно с това публикува материали в списвания в Княжево критичен стенвестник.

 

По-късно, когато е лекар в Шуменско, прави самодеен театър с медицинските работници от психиатричната болница в Царев брод. Екипът играе пиесата „Доктор“ от Бранислав Нушич. С нея печелят второ място на окръжен фестивал в Шумен. Фестивалът е тематичен, а именно да се представи пиеса на български автор, а медиците излизат със сръбски автор и въпреки това успяват да изпъкнат над останалите. Същата пиеса след време докторът поставя в Бобов дол с медицинския екип и други участници.

 

 

Освен с литература и театър Петър Горанов се занимава и с музика. До 1970 година пее като втори тенор в смесения читалищен хор в Дупница. Разказва, че пропял покрай актьорското майсторство в Княжево, където се проявява и като добър рецитатор. Един музикант го прослушва и му казва, че е първокласен тенор. Освен всичко друго лекарят свири отлично и на устна хармоника, което с удоволствие ни демонстрира по време на нашата среща за интервюто с него.  

 

С позволението на д-р Петър Горанов публикуваме малка част от неговото творчество, а скоро любителите на литературата ще имат възможността да се запознаят с лекаря и чрез книгата с негови сатирични произведения.

 

 


Повярвай ми за теб готов съм дори и в ада да се вмъкна,

на твоя врящ котел загасващия огън да постъкна.

......................................................................

 

Дори и с титли и отличия

за своите жени не сме величия.

..............................................................

 

Интереса си отлично знае..

Подир силните не лае.

..........................................................................

 

За комунизма вече е готов.

Лъжицата смени с черпак

голям и нов.

..................................................................

 

Ето че и моят час настана,

вуйчо ми владика стана.

И към светли кръгозори

славен път ще ми отвори.

..................................................................

 

Пред силните тамян кади,

на слабите душите вади.

...................................................................

 

Не ми хвали златен ум,

най ми хвали златен кум,

че с ум се чело вдига,

ала с кум се пост достига.

...................................................................

 

Да би си мъдро пред шефа мълчало,

не би си хляба без време изяло.

..................................................................

 

Роди ме, мамо, подлец,

пък аз и сам ще стана светец.

....................................................................

 

Наука се прави чрез факти,

а кариера - чрез лакти.

....................................................................

 

 

Размисли за мафията

Вредом по света криминална,

а у нас – официална.

Има си правителство и парламент

и във нужния момент,

спазвайки добрия тон,

си гласува топ закон.

Тъй че няма скрито и покрито,

кражбите се вършат по канон.

Открито.

 

 

Желание

При мене дяволът дойде

и кротко рече:

-Роб съм ти от днес, човече.

Каквото искаш пожелай,

ще го изпълня, ала знай,

че туй, което пожелаеш ти,

приятелят ти ще получи двойно.

-Едно око ми извади-

отвърнах му спокойно.

 

 

Престиж

Престижно е днес

да станеш мастит политик.

И с огнени речи,

словесни картечи,

тълпите наивни да палиш;

за лична изгода

да мамиш народа,

в поклони дълбоки,

пред особи “високи“

чинно гръбнак да привеждаш;

да браниш пагубна теза,

та на държавната трапеза

на пир страховит да се вреждаш...

Защото, видя се,

престижно (изгодно) е днес

без срам да продаваш и съвест, и чест.

 

 

Пълзенето

Пълзенето е, казват, падение дълбоко,

но който пропълзя, се изкачи високо.

 

 

Гражданска позиция

Своята теза достойно изложи

и врат на дръвника покорно (спокойно) положи.

 

 

Инвенция по Радой Ралин

Българска майка юнашка

днес не виси на опашка,

че са високи цените,

а са и малко парите.

Своята участ жестока

тя примирено днес носи

и със покруса дълбока

хляб за децата си проси.

 

 

Ода за народа

На теб, народе търпелив,

(все още за почуда жив);

на теб, от алчността оглупял,

(та още не съзнал, жестокия си хал);

на теб, държавен суверен,

(но само в изборния ден);

на тебе, който със надежда

за по-щастлив живот,

търпиш съдбата си говежда

и влачиш робския хомот;

на теб, от партии престъпни

разделен,

поклон признателен от мен.