Госпожо Хаджийска, какво бихте посъветвали родителите, които имат избор и се колебаят дали детето им да посещава детска градина или да се грижат за него у дома?

Човекът е социално животно и има нужда от контакт с други хора, не може да съществува без тях. Дори ако си пропомним историята за Маугли и Робинзон Крузо, става ясно, че трябва да живеем с други хора в една общност. Важно е заради знанията, постиженията и за да се научим да работим заедно. Последното се отнася най-вече за българите. Ние сякаш не умеем да работим екипно. Нашата нация се състои от лидери. Това трябва да се стараем да променим, а всичко започва от ранна детска възраст. В детската градина в първа група забелязваме едни много хубави и изявени деца, истински лидери. Целта е обаче да ги научим да работят заедно. Логично е, че трима души вършат по-добра работа от само един човек. Макар че има и такива, които се справят по-добре сами. Все пак имаме много поговорки като тази за вълка, на който му е дебел врата, защото сам си върши работата. Само че понякога и пословиците и поговорките ни звучат доста объркано. Аз не съм съгласна, защото детето трябва да се научи да живее с други деца, да съумява да отстъпват играчки, да се съгласява с мненията на по-големите от него. Ако накарате едно дете да се сравни с друго, то ще отговори, че е по-голямо. Това е присъщо на нашата природа. Децата имат много знания, родителите имат голям принос за това. След като дойдат в детската градина, виждаме, че това което могат и знаят е много повече от необходимото. В трета група едно петгодишно дете например може да брои до 100. Може да смята, въпреки че програмите не изискват толкова от него. Това, което програмите не изискват и е грешка на системата, е да проверим доколко могат да играят заедно, да правят нещо заедно. Ако родителят иска детето му да бъде интересно, творец, но несъвместимо с другите хора, това го решава той. У дома може да бъде научено на много повече, да се възпитава сериозно и по-ефективно. Но родителите, които гледат и искат децата им да растат вкъщи трябва да са сигурни, че те няма как да станат по-щастливи. За да стане щастливо детето, е добре да се научи да живее с останалите.

Някои родители отиват в крайности като тази, че майката трябва да се посвети изцяло на детето си до навършването му на 5 или дори на 7 години. Какво мислите за това?

Зависи, например в Германия децата отиват на ясла когато са на пет месеца. Майчинството продължава само толкова. Ако направим сравнение с други страни, се оказва, че България е по средата. Аз съм за това майката да гледа детето си сама и до 5-годишна възраст, но само ако е родила и други деца. В това няма проблем, ще израсте едно здраво, напълно нормално дете. Но ви гарантирам, че ако самичко дете се гледа до пет годинки, после нито тя, нито детето ще бъдат щастливи. Аз например не съм ходила на детска градина, но съм израснала с 15 братовчеди и братовчедки. Според мен е абсурдно едно дете да се гледа до 5-7 години, това ще деформира и майката, и него. Тя изобщо няма да ходи на работа или ще работи вкъщи и през това време детето ще си играе на таблет. Според мен това е абсурд, много съм против. Ако не им харесва обществената детска градина, могат да си разработят групи за взаимопомощ. Например 5-6 майки, живеещи в по-големи жилища, ще гледат децата заедно. Днес едната майка ще ги вземе, утре другата, но е трудно да издържат и по този начин.

Как родителите най-ефективно могат да подготвят детето за новата обстановка в детската градина?

Подготовката за детска градина започва от едногодишна възраст. Майката трябва да е наясно, че нейното дете ще тръгне на детска градина, само ако то не е вързано за полата й. Ако има баща, баби, лели и други роднини, то трябва да бъде гледано и от тях. Не е добре, когато майката е орлица, защото децата и майките свикват много трудно с новата обстановка. Знае се, че между майките и децата има много специална връзка, която се предава като вълни помежду им. Ако майката е притеснена, детето й може да го усети и ще му бъде още по-трудно да се адаптира. Основният проблем при адаптацията е майката, а не детето. Тя трябва да се подготви и ако започне да го прави докато детето е на едногодишна възраст, без проблем ще отиде на градина. Добре е то да бъде оставяно да се храни само, независимо че ще се нацапа, както и да се научи да се облича и т.н. Детската градина наистина може да свърши много работа и не само във връзка със социалните контакти.

Какви реакции могат да очакват родителите от своето дете, което току-що е сменило обстановката?

Постъпването в детска градина е свързано със стрес, ако детето не е подготвено, не е излизало често и не е контактувало преди това с други хора и деца. Влизайки в едно огромно помещение, което никога не е виждало, с безброй деца, веднага ще реагира. Това е промяна на обстановката. Най-страшният сценарии е детето да започне да бълнува на сън и да започне да се напишква. За по-чувствителните майки и деца препоръчваме други техники. Например детето няма да идва наравно с всички, а в 9:30 ч. Ще бъде с родител на двора, ще наблюдаваме техните реакции. На следващия ден ще дойдат отново, ще гледаме за познати деца. Ако се намерят, ще говорим с другия родител и ще ги помолим да си съгласуват посещението тук в един и същи час. След това обаче няма да пуснем родителя вътре в стаята с другите деца. Можем да го помолим да дойде или последен накрая след всички или пък пръв, за да може учителката да гушне детето, да го заведе при играчките и бащата и майката да си тръгнат. Децата се делят на два вида - има такива на които е добре да се каже категорично че отиват на работа или на друго място, без да ги лъжат. Има и такива, които се захласват, започват да питат „Къде е мама?“ и ние им обясняваме някаква причина. Те започват да играят с другите и малко по-малко свикват. Има обаче и по-тежки случаи, при които след две седмици не настъпва промяна. Прилагаме по-силен стрес на детето, казваме му, че майката е на работа, че няма никой вкъщи, че всички деца са тук и му обясняваме ситуацията. Детето ще плаче 10-15 минути, накрая ще забрави, доста често се случва. Има и деца обаче, които ще продължат да мрънкат и цял ден. Ако това се случи в продължение на седмица или две, ще викнем майката, защото детето не е дорасло, трябва да си остане детето вкъщи, или самата тя не е готова. Нужно е на майката дори да й писне сама да го гледа, защото има и такива моменти. Ако наблюдава нейните набори, които са спокойни, оставят си децата на градина, ходят на работа, излизат на разходки, това ще й се отрази и на нея, тя ще се промени. Във всяка една майка има едно усещане, убеждение, че е по-специална от останалите, но обикновено това не е така. В чужбина има практики майките да се пускат с децата вътре в групите. И тук дори не е проблем, но представете си да пуснем десет майки вътре с техните деца, какво би се получило. Ако една майка дойде с детето си за цял ден, нали и другите деца ще започнат да питат къде са техните родители. При много тежка ситуация ще я пуснем вътре, но само закратко. В трета и четвърта група вече каним майките, които са свободни да участват в тържества - да обличат децата, да приготвят нещо за ядене. Това не е проблем, защото децата са вече големи. Случвало се е родители да разказват за своите професии, баби са чели приказки, но само в по-голяма група. Ние не сме изолирали родителите да влизат в детската градина, но трябва да има правила, да е ясно какво ще правят, за колко време и какви ще са реакциите на другите деца. Същата е ситуацията с храненето, например на детето му е казано от майката, че не бива да яде мляко. Другите деца започват да го слушат и отказват и те да ядат мляко. Затова ги научаваме да бъдат малко по-дискретни. Ако не могат да консумират един продукт, е по-добре да си замълчат, независимо че му е сервирано.

Кои са най-честите грешки, които се допускат по отношение на адаптацията?

Най-честата грешка е да не забелязваме тихите деца, които страдат тихо. Когато влизам в малките групи, аз се старая да ги откривам. Има деца, които плачат, гневят се, удрят, крещят, искат да е само тяхното. Но друго дете седи тихо в ъгъла и си мълчи. В интерес на истината тези деца, които по-трудно се адаптират, по-късно се превръщат в по-специални хора. Имаше случай преди време с едно дете, което всяка сутрин си имаше ритуал - 10 минути седи до вратата на едно столче. Всички други деца си играят, аз влизам и го питам дали не живее тук. Той се ядоса и ми отговори, че не живее тук, а вкъщи. „Тук съм дошъл само за малко!“, отговаряше той.

Възпитателите полагат ли по-специални грижи за това дете, на което му е нужна допълнителна помощ, за да свикне в обстановката? 

Да, говори се с детето, говори се с майката, повече внимание му се обръща задължително. В групи с такива дечица сме сложили един учител и две лели, веднага се взимат мерки. Те като започнат да ги прегръщат много бързо свикват. Ако сутрин дойдете в детската градина, ще видите, че на една жена в скута има по 2-3 деца. Те поседят малко, но започне да им омръзва на едно място. Станат и седнат други. Като им стане отново мъчно за майките им, ситуацията се повтаря. В по-малките групи, децата в края на октомври често се случва да започнат по инерция да казват на учителките „мамо“. Тогава се появява и друг проблем, майките започват да ревнуват. Има деца, на които майките не са толкова емоционални и децата започват да се привързват към жената, която е точно емоционална. Случвало се е деца да не искат да си тръгнат от детската градина. Не бих казала, че е проблем, но определено майките реагират вътрешно.

Заради отказ на детето да посещава детската градина, родителите могат да реагират различно. Едни ще бъдат по-толерантни, докато други могат да използват заплахи и наказания. Вие какъв съвет ще дадете?

Наказанията и заплахите според мен са много голяма грешка. Начинът е да си говорят с децата, да ги изчакват, да ги убеждават. В същото време е добре и да има твърда позиция, защото родителите може да нямат друг избор, трябва да ходят на работа, заети са. Ако няма баби и дядовци, които да помагат, какво се случва? Всичко зависи от това каква връзка е създадена с детето предварително. Ако то се опитва да командва всички, да прави хистерични припадъци при всяко неосъществено свое желание, родителите ще продължат да толерират такова поведение. Винаги въпросът е дали да му купиш или да не му купиш играчка. Ако непрестанно му се удовлетворяват желанията, защото то плаче в магазина, точно това ще се повтори и в детската градина. Ако не иска да ходи на детска градина, ще започне със същите номера. Ако има правила на взаимоотношение с детето в семейството и е казано, че играчка ще се купува през определен период от време, при повод и т.н., детето ще се научи да спазва правилата. Така то ще стане по-търпеливо, дори и да мрънка, поне ще мълчи. Но и от децата си зависи понякога, те всички са различни, възприемат света по различен начин. Има такива, които правят революции в детската градина, а на по-късен етап това може да се пренесе и на работното им място.

Възможно ли е стресът на детето да бъде толкова голям, че да получи травма? Случвала ли се е подобна ситуация във Вашата практика?

Да, възможно е. За последните десет години, честно казано, не мога да гарантирам, че това се е случвало. Твърде е вероятно обаче, когато бях учителка преди години, едно дете да е сънувало в продължение на много време кошмари. Тогава наистина беше много страшно всичко. Редът беше невероятно строг, а групите бяха огромни. Започнах като учителка в група с 36 деца, затова смятам, че подобна ситуация се е случвала. Слава Богу, системата доста се е подобрила, възпитателите правят всичко възможно детето да не остане с травма. Дори след години нещата със сигурност няма да бъдат идентични с днешно време.

Кои са недостаъците на българската система относно адаптацията на детето. Какво може да бъде променено?

Разбира се, големият брой деца в групите. Още по-тежко е малкото помещение, защото ако имаме една група както в Япония и Китай с големи помещения, ще има и повече възрастни вътре. Например в една зала с 30-40 деца има и четирима възрастни. В Германия е по същия начин, групите са по 15-16 деца, но възрастните са трима винаги. Ние можем да сложим също повече персонал, но помещението не позволява. Децата имат нужда да се отделят на групички, за да им бъде по-уютно. Другото тревожно нещо, е че насочваме тригодишните си деца да бъдат обучавани по европейски модел. Във Франция например започват училище на 3-4 години. Трябва да осъзнаем, че децата нямат нужда от обучение. Те идват тук, веднага разбираме, че те познават цветовете, цифрите, повече от половината говорят правилно. Има семейства, в които почти не се говори на децата и на тях естествено после им е по-трудно да се справят. Децата нямат социални умения, не могат да играят заедно, бият се, имат конфликти. Многото играчки създават проблеми. Навремето с едни кубчета и пръчки децата си развиваха въображението и можеха да направят игра. Днес с 15 коли и кончета правят следното: взимат, обръщат, хвърлят, взимат играчката на другото дете, то започва да плаче. Детето в семейството много трябва да бъде наблюдавано, както и тук. Когато то прави нещо не много добро, е редно да се седне при него и да му се обясни. Днес особено всички модерни технологии допринасят за проблемната ситуация. Навремето моята баба ми казваше, че в Библията е писало, че ще дойде време когато дяволът ще влезе в къщите, а рогата му ще стърчат нагоре през комините. Помня го, защото ме беше много страх, но не знам дали го е чела в Библията или си го измисляше. Днес аз правя сравнение с антените. Сега масово децата, особено там където се наблюдават тревожни състояния като хиперактивност, ползват технологии. Системата може да се промени във връзка с обучителните планове, да се върне играта като основна дейност. От две години, когато влезе в сила новият закон, като противодействие на тази силна обучителна тенденция, приехме с учителките едно решение -  когато стане 10:00 ч., без значение дали вали или е хубаво времето, да няма деца на столчета и маси. Или пускаме децата да си играят свободно, или да са някъде из сградата да правят нещо, или при хубаво време да са навън. Така те могат самостоятелно да правят нещо. Големият проблем на нашите деца е, че ние искаме те да правят нещо с нас. На никого не му е добре, ако някой непрестанно иска нещо от него. Всеки има нужда от свобода, защото сме хора.

Децата, които са посещавали ясла по-лесно ли се приспособяват в детската градина? След този етап адаптират ли се в училище отново по същия начин?

Да, категорично. На тези деца, които ходят на ясла им се случва между една и две години. Тогава те не са осъзнати като личности и приемат по-лесно чуждата среда. След 3- 4-годишна възраст е най-добрият период, след 4 години и половина пък е много лесно. Най-трудно е това, което правим ние всъщност, а именно да идват деца между 3-4 годинки директно от вкъщи. Това е най-неудачният момент. Не знам защо нашата система е избрала точно този момент детето да постъпи в детска градина. Ако отиде в ясла преди това, няма да има проблеми. В интерес на истината поне 60 % от децата са такива. От следващия понеделник ще започнат да идват другите деца от вкъщи. Там вече е доста по-трудно. Има друг вариант -  децата да постъпват за втора група. Най-кошмарната група е първа, сякаш децата между 3 и 4 годинки най-остро реагират на смяната на обстановката. За съжаление нашата система точно това прави. Тя не го прави съзнателно, а защото е свързано и с майчинството, което продължава до 3 години. След като приключи и неплатеният отпуск, детето идва при нас. Относно яслата искам да кажа, че си има и други недостатъци. Имунната система на децата е прекалено слаба и често попадат в омагьосан кръг от болести. На година и половина, ако едно дете се разболее от бронхопневмония, ще е силно податливо на болестта до първи клас. Който има финансова възможност, подходяща среда и поне още две деца и майката не ходи на работа, е добре да бъде с детето. Но е много важно да създаде приятелски кръг на детето, често да го извежда навън, да играе. Ако детето на 4-годишна възраст тръгне на детска градина, в повечето ситуации то се чувства много добре. То не спира да търси други познанства. Иска да играе с другите съвместно, представяйки си че са майки, бащи, деца и т.н. По принцип децата трябва да играят с деца на тяхната възраст, може играта му да се изкриви ако е само с родител вкъщи.

Методите на възпитание при различните възпитатели са разнообразни. Едни са по-строги, други по-отстъпчиви с децата. Има ли златна среда и може ли учителят силно да повлияе на детето?

Определено има, но това си зависи от човекът, който умее да намира баланс. Всичко е свързано с личността му. Един човек, който е хаотичен и всички го забелязват, той може да се нарече творческа личност. Нормално е всички да се харесваме и да си мислим, че сме много по-добри от всички около нас. Но истината е, че какъвто учител се падне на едно дете, то няма как да не придобие част от неговия усет към света. Затова сме толкова важни и специални учителите, можем да променяме животи. Учителите могат по такъв начин да ти повлияят, че да решиш да се развиваш в тяхната област в бъдеще. Ако моят учител е бил творчески настроен, аз ще прихвана от неговото мислене. Ако той е строг, може да ме научи на ред и дисциплина, но може и да ме стресира. Зависи от това какъв учител се падне на детето. В нашия екип има и учители, които са по-строги, други са доста отстъпчиви, трети наистина се намират в златната среда.

Как се отрази ескалацията на напрежението в обществото заради насилието в детските градини? Какъв ефект има това върху работата на възпитателите?

Искам да кажа, че във всяко семейство се случва някой да повиши тон на другия. Много е страшно, когато всичко е на запис и се гледа отстрани. Разбира се, като изключим обидите, заплахите, дърпанията и т.н. Няма как обаче в една група между учителката и децата никога да няма конфликтна ситуация. Възрастният е този, който определя посоката, защото детето не знае кое е опасно и кое не. При такива ситуации се повишава тон, няма друг начин. Аз мисля, че всичко бе преекспонирано тогава. Негативен ефект смятам, че не е имало. В нашето общество има по-сериозен проблем обаче, не умеем да си вярваме. Родителите не вярват на учителите, не вярваме на лекари, на политици и оттам идват белите. Мерки ние в нашата детска градина не сме взимали. Аз всеки ден минавам по десетки курсове, виждам какво се случва. После децата дават информация на родителите. Важно е да се отбележи, че е необходимо да се провежда откровен диалог. Да не се вярва 100 % на информацията на детето. Когато те усещат, че ги подпитват, има вероятност да си измислят. Не казвам, че децата лъжат. Истината е, че когато има сериозен проблем, един родител може да усети и е добре да го сподели. Ако имат съмнения, че учителят не е откровен и манипулира детето, тогава трябва общуване. Физическото насилие е по-малката беля, по-важно е отношението на учителя към детето, психологическият тормоз. Ако родителят гледа на един учител като на човек, който му е длъжен, ще има обратна реакция. Тогава детето действително може да пострада, само неглижирането е достатъчно. За да няма такова отношение към едно дете, човек трябва да има съответното уважително отношение пред детето, на човека който му го е поверил. Това е все едно да отидеш на лекар и да му вдигнеш скандал. Той няма да помогне, защото това е нормалната човешка реакция. Въпреки че всички учители не се намират на пиедестал, родителите също трябва да положат усилие. Децата са нашето огледало, това което ние правим в детската градина, вие ще го видите у дома. Това, което вие правите у дома, ние ще го видим в детската градина. Най-добре е да внимаваме и да сме максимално дискретни.

Как преминава денят в детската градина?

Децата без да се уморяват могат да правят безброй различни неща през деня. Те идват в 8:30, играят гимнастика, други рисуват или правят, каквото обичат, после закусват. Въобще си имат програма - днес могат да учат цифри, утре ще четат приказка. Ходят на английски език, на таекуондо, народни танци, движението е непрекъснато. Илизат навън, тичат, уморяват се и към 13:00 ч. заспиват. Следобяд стават, имат 30 минути за игра, хапват и родителите им ги взимат.

Как действат възпитателите, когато детето отказва да спи, защото не желае или не е свикнало да го прави по график, както и когато не се храни?

Едно от най-големите притеснения на родителите е свързано с храненето. Дали то ще се храни или не, дали само ще се справи, някой ще му помага ли, а ако друго дете му вземе храната и разбира се, от какво се състои менюто. Ако детето не се е научило да се храни самичко, това ще се случи в един момент. В първа група навиците са свързани с обличане, събличане, хранене и трябва да ги научим, затова от наша страна е нужно търпение. Важно е за тях и за нас, това е несъмнено. Да речем, в една частна детска градина, където има по 10-12 деца в група, тогава режимът може да се разтегне. Ако едно дете е ранобудно, огладняло е, а друго тепърва се разсъмва, ще иска да закуси в 9:00 ч. Възпитателите правят опити да ги научат да се хранят и да спят по график. Обикновено децата в 9:00 са готови със закуската и след това са на двора. Тичат прекалено много, уморяват се, прибират се, хапват и лягат да спят. Нещата идват от само себе си. При нашата система на организация в държавните детски градини това не може да се случи. В бъдеще, ако навлезе и при нас, пак не е сигурно че ще има голям ефект. Децата просто трябва да се учат на организираност. Дневният режим е важен. Ако детето се научи да става по едно и също време, да се храни, да си ляга, лека-полека ще свикне. Аз знам защо има деца, които не заспиват в 13:30 ч. Една от причините е, че все още се страхуват. Друга е, че често младите майки е възможно да извеждат децата си до късно навън, виждат се с приятелки, слагат ги да си лягат в 2:00 ч. и най-вероятно ги събуждат по-рано. Така на детето ще му бъде трудно да свикне със спането в градината, но това ще е по-трудно за майката. Ние ще им кажем какво наблюдаваме за нейното дете, че ако държи то да идва на градина, трябва да го научи на режим. Невролози твърдят, че детето трябва да заспива не по-късно от 22:00 ч. вечерта. Но проблемът на младите семейства е, че си лягат заедно. Слагат децата с тях, не могат да ги накарат да легнат по-рано. Обикновено цялото семейство си ляга късно и това се отразява негативно на мозъка на детето. За сравнение, ако то си легне в 22:00, лесно ще се събуди в 7:00. До 8:30 ще е дошло в градината и започват неговите занимания.

Боледуването също е сериозно притеснение за родителите. Евентуалното често боледуване достатъчен мотив ли е детето да не бъде записано в детска градина? Само отрицателно явление ли е?

Да, боледуванията може да бъдат достатъчен мотив за решението детето да бъде спряно от детска градина. Например, ако детето е с много слаба имунна система и е предразположено към определени заболявания. Има деца с диангностицирана астма, които трудно могат да виреят тук заради прахта. Аз лично съветвам родителите при такива ситуации да гледат децата си вкъщи. След това могат да ги доведат в трета или четвърта група, когато са по-големи. Всичко трябва да се степенува по важност, това е. Има и деца между две и три години, които често страдат от други заболявания, лесно се разболяват и е по-добре да си остават вкъщи, особено през зимния период. Но има и друго, докато не свикнат да преминават през болестите и вирусите, трудно ще се научат да ги преодоляват. Децата винаги са уязвими и ако не боледуват в трета или четвърта група, това ще се случи вероятно в първи клас. Въобще родителите се притесняват за всичко, което е съвсем нормално. Наистина много ги притеснява дали детето им ще бъде отгледано така, че да не се разболява. В детските градини може да е прашно, да има течение, има зарази, но точно така се изгражда силен имунитет.

След като бяха въведени новости в храненето, как се приготвя храната в момента, какво съдържа менюто. Използват ли се рецепти с екзотични храни?

Относно ектотичните продукти, ние не ги включваме. Дори аз научих за тази идея от медиите. На всички нас е ясно, че е добре да се хранят децата, както и ние с храни, които са типични за нашите географски ширини. Затова в менюто винаги основно се е залагало на зеленчуци като домати, краставици, боб, картофи, леща и т.н. В нашата детска градина много държим на традиционната кухня. Децата ни страшно много обичат боб и леща и редовно си хапват. Държим всеки петък да ги храним с риба, макар че качествената риба е много скъпа, особено без кости и фира. Не разбирам защо трябва да се обръща такова внимание на екзотичната храна. Също така родителите трябва да избягват да дават храни на децата си, които съдържат съставки, които обикновено овкусяват ястията и възбуждат апетита. Тя се среща навсякъде- в подправките, кренвиршите, саламите, пакетираните храни. Сигурно за едно дете нашата храна няма да е толкова вкусна като тази от магазина, но пък не е опасна, а точно обратното.