„Портрет имаш, жена нямаш“, или драмата на българската емиграция

„Днес сме свикнали да търсим шоуто, по-важно за нас е, че бразилският президент е с български корени и че има българчета завършили в „Принстън“. Никой не се замисля обаче за трагедията на емигрантите“, каза авторът на изложбата „Портрет имаш, жена нямаш“ Пламен Събев при откриването й в залата на Историческия музей в Дупница.
Снимки: Камертон

 

Историческият музей в Дупница откри новия изложбен сезон  с експозиция, посветена на българската емиграция през първата половина на ХХ в. към Северна и Южна Америка, Европа и Австралия. Експозицията е озаглавена „Портрет имаш, жена нямаш“, а за да я представи в Дупница на откриването снощи дойде нейният автор Пламен Събев – директор на Историческия музей в Попово. На събитието присъстваха представители на НЧ „Ген. Георги Тодоров“, библиотеката към читалище „Зора“, директори на училища, общественици и други граждани.

 

 

В изложбата са събрани документални материали с акцент върху трагизма на емигрантския живот. Изложени са снимки, документи и лични вещи на емигранти, съхранили драматизма от раздялата на семействата, пропилените пари и надежди, разочарованието. Пламен Събев разказа как му е хрумнала идеята за експозицията. Преди време музеят в Попово е посетен от учителка, чийто мъж заминава за Аржентина и никога не се завръща отново в България. На жената й се налага да отгледа детето им сама. На гърба на тъжна снимка, която е предоставила на музея, е написано „Портрет имаш, жена нямаш“. Според Събев темата е актуална и днес, тъй като емиграцията отново е огромна и причината отново е икономическа.

 

Снимката, провокирала въздействащата изложба. На гърба на фотографията пише: "Портрет имаш, жена нямаш"

 

Нищо ново не се случва в нашата държава. В нашия край в началото на миналия век емиграцията е изключително силна, макар че хората се занимават със земеделие и са доста заможни. Те напускат и в тогавашните статистики е отбелязано, че дори и богатите емигрират. Отиват в чужди страни, за да спечелят достатъчно с идеята да се върнат и да купят инвентар, машини, трактори, за да произвеждат още повече. За сравнение емиграцията във вашия край е доста по-различна. Тя е свързана с въстания, прогонвания, насилие. Емиграцията от началото на века е една голяма трагедия. Липсвали са съвременни технологии за връзка с България. Изведнъж си дадохме сметка, че заради тези раздели много емигранти така и не се завръщат, не събират никакъв капитал за обратен билет. Дори губят всичко, стават още по-бедни.

 

 

Днес сме свикнали да търсим шоуто, по-важно за нас е, че бразилският президент е с български корени и че има българчета завършили в „Принстън“. Никой не се замисля обаче за трагедията на емигрантите. Това е причината да се осъществи тази изложба. И тогава параходните компании, застрахователните компании, които прибират парите на кандидат-емигрантите са доста агресивни. Те наистина успяват да оберат хората още преди да са заминали за Америка. Пропагандата в тогавашната преса е наистина много голяма, относно мечтания живот в Америка. Представете си само един човек от село как отива в Ню Йорк! Това е умопомрачителна картина. Благодарение пък на българите, австралийците познават голяма част от земеделската продукция, която ние пренасяме натам. Когато събирахме изложбата, се оказа че почти не се намират предмети. Хората се помъчиха да намерят нещо скрито, което са успели да припечелят, донесли са го и ни го предоставиха. Имаме села, в които няма и къща без емигранти. Просто хората не са харчили пари за нищо, за каква изключителна спестовност говорим“, разказа  Пламен Събев, а думите му са подкрепени с десетки документи, които можете да разгледате, ако посетите дупнишкия музей.

 

Експозицията откриха директорите на музеите в Попово и Дупница Пламен Събев и Анелия Геренска 

 

 

В залата са разположени плакети с информация и бележки за българите в чужбина, за тъгата, трагедията, смъртта, изненадата от новия свят, неосъществените мечти, носталгията, изпитанията, динамичния и труден живот на емигранта, безизходицата, почти изключената възможност за по-добра работа, заблудите, нашата следа на кораба „Титаник“, потънал през 1912 г.

 

 

 

Показани са бланки от океански лайнери, паспорти на емигранти, автентичен костюм от Южна Америка, куфар на преселник, списания, монети, вложки за билети на параходни компании и презокеански пътувания, възпоминателни плакети, много снимки и пр. По думите на Пламен Събев единствената положителна страна на емиграцията е показана чрез една сватбена снимка на българи в Австралия.

 

 

 

Изложбата  се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Включени са материали на Исторически музей – Попово, Държавен архив -Търговище, ЦДИА - София, емигрантски сайтове, частни лица. В Историческия музей на Дупница ще остане подредена през целия месец септември.